Източноевропейските общества са днес по-богати и успешни от когато и да било в историята. И въпреки това са разочаровани от обрата, наложил се преди 30 години. Учението на Адам Смит дава добро обяснение за този парадокс.
Адам Смит е възприеман днес като икономически гуру на пазарните фундаменталисти и любителите на минималната държава. Левите критици на “неолиберализма” често го сочат като първопричината за всяко зло и вдъхновител на чикагската икономическа школа, Тачър и Рейгън. За онези хора в Източна Европа, които още се оплакват от прехода и се опиват от носталгия по соца, Смит също е антигерой: той ясно е показал защо обществата с планова икономика никога няма да забогатеят и просперират - за разлика от тези, които разчитат на свободната инициатива и конкуренцията.
В част от тези недоволства срещу Смит има истина - особено в това, че е срутил самите основи на мечтите за комунистическо стопанство (което не пречи на мнозина да продължават да си ги таят). Адам Смит обаче е далеч по-нюансирана, сложна и важна фигура, отколкото масово е представян. Той е преди всичко политически мислител и морален философ, в чието учение се съдържа много повече от апология на пропазарните реформи.
В това учение можем да открием например едно доста добро обяснение за неочакваното разочарование на източноевропейците от либералната държава, наложила се преди 30 години. А това разочарование трябва да бъде обяснено, защото става дума за общества, които днес са по-богати и успешни от когато и да било в историята си.
Да усетиш болката на другия
Възгледите на Смит произтичат от философските му разбирания за моралността. Морален човек, според него, е този, който изпитва емпатия и е в състояние да страда със страдащите, без да е в тяхното положение. Нещо повече: той трябва да изпитва емпатия не само към най-близките си, а към всяко едно човешко същество. На базата на такива реципрочни чувства възниква общественият морал като система от правила, които намаляват страданието. Истински морален човек обаче не е този, който просто е наизустил тези правила и се води от тях поради страх от санкция и наказание, а този, който ги е интернализирал, който е възпитал и развил емпатичното си чувство.
Според Смит, държавата има задължението да наложи (силово) правила, така че да ограничи възможностите хората да се нараняват едни други. За целта тя създава съдилища, полиция, охранителни органи. Освен това държавата има задължението да се грижи за просперитета на обществото, налагайки пазарната икономика - тоест, свободната инициатива и конкуренцията. (Смит е бил привърженик и на обществено подкрепеното образование за бедните - изключително прогресивна идея за 18 век, когато е било широко разпространено схващането, че бедните трябва да се държат без средства, за да не се пропият и развратят.)
Адам Смит е знаел и нещо ключово: че държавата не може, а и не бива да се опитва да наложи на хората да бъдат морални, да изпитват емпатия един към друг. Насила хубост не става: най-много държавното насилие да доведе до голямо обществено лицемерие. В това отношение Смит е бил скептичен не само към държавата, но и към организираната религия и изобщо към всички обществени структури, които с натиск и санкции претендират, че ще направят хората морални. Той ясно е съзнавал, че тези структури могат да попаднат в ръцете на хора, които под благовиден обществен предлог ги използват най-вече за собствените си цели.
Накратко: една държава може да се управлява добре, може да постигне икономически успехи, да ограничава насилието и да гарантира основни права на човека. Но всичко това няма самó по себе си да направи хората в тази държава по-морални. Нещо повече дори: обществото може да си остане съставено от потенциални крадци, убийци и бандити и пак да функционира сравнително мирно и успешно.
Източна Европа след 1989
Реформите в Източна Европа започнаха с бодрия рефрен на Фукуяма, че либералната демокрация триумфира по света като връхна точка в идеологическата еволюция на човечеството. Подобно на учителя си Хегел, Фукуяма обяви държавата за еманация на обществения морал и на индивидуалната свобода. Според този възглед, конституционното налагане на либералната демокрация е същевременно и връх на обществения морал, реализация на просвещенските идеали за свобода, разумност и отговорност. Веднъж приели правилата на либералната демокрация, обществата достигат максимума не само във функционално отношение, но и от морална гледна точка.
Днес Фукуяма често е критикуван и дори осмиван за тезата си за безалтернативността на либералната демокрация, ознаменуваща “края на историята” (по едноименната му книга). Впрочем, с тази си теза той може да се окаже прав, защото въпреки множеството опити все още никой не е измислил нещо по-атрактивно от либералната демокрация. Масова миграция към Китай няма, нали? Да не говорим за Русия или Венецуела.
Това, в което Фукуяма със сигурност е сгрешил, е превръщането на либералната демокрация в последна инстанция на обществено-политическия морал. Както Адам Смит правилно е предполагал, връзката между едното и другото нито е автоматична, нито е гарантирана. Често е дори фалшива, повърхностна и лицемерна.
Източна Европа е най-добрата илюстрация на тази грешка. Държавите - особено членуващите в ЕС - създадоха впечатляващи конституционни институции и постигнаха добро материално благосъстояние. Същевременно обаче:
- Източна Европа стана регионът, който в световен мащаб изпитва най-слаба емпатия. Тази липса на емпатия е особено видима в отношението към бежанци и мигранти, но по принцип обхваща всяко различие - етническо, религиозно, полово. От гледна точка на Адам Смит това би било ясно доказателство за разликата между обществен морал и ефективност на управленските институции;
- Политиката на либералната демокрация в региона се доминира от антилиберали - “патриоти”, “националисти”, “почвеници”, за които симпатия заслужават единствено най-близките. Орбан и Качински са най-добрите примери, но т.нар. "консервативен обрат” е видим навсякъде;
- Медиите често са в ръцете на хора, за които словото е просто бухалка срещу този, когото не харесват;
- Разделението на властите, независимите институции, защитата на правата попаднаха под властта на индивиди, които не вярват в тези ценности, а само се стремят да използват властта за собствена изгода. Формално в Източна Европа бяха създадени сложни конституционни системи, но в повечето държави те са овладени от субекти, които ги използват като бухалки срещу опонентите си. В България например новоизбран главен прокурор (който е правил странни изявления за разделението на властите) плаши свой неудобен колега с изхвърляне от магистратската общност по анология с вече изхвърлен от системата съдия. За Адам Смит общество, в което се случва нещо такова, би било близо до обществото от потенциални крадци и убийци, които все пак някак избягват развихрянето на мащабно насилие. Въпросът е докога.
Ако Източна Европа беше чела Адам Смит по-внимателно
Източна Европа може и да произвежда най-показателните примери за разминаване между публични правила и интернализирани от обществото ценности. Но този проблем засяга всъщност всички либерални демокрации - както стана видно покрай възхода на националпопулизма в Европа, избора на Тръмп в САЩ и Брекзит в Англия. Именно това разминаване на правила и ценности създава усещането за изкуственост и фасадност на либералната демокрация. И кара хората да гласуват протестно за куриозни фигури.
Ако навремето Източна Европа беше чела Адам Смит по-внимателно, изкуствеността и фасадността нямаше да ѝ дойдат като изненада. Нещо повече: освен към „трансплантацията” на основните конституционни правила, регионът щеше да обърне поглед и към обществено подкрепеното масово образование, както и към това, което реално се случва в съзнанието и душите на хората. Да се изградят институциите на ефективна либерална демокрация бе, разбира се, важна задача и голямо постижение. Но това, както Смит е знаел, не е краят на моралните усилия нито на индивидите, нито на обществото като цяло. Емпатията, влизането в положението на другия, солидарността - всичко това са цели отвъд формалните правила, по които трябва много да се мисли и действа.
Най-голямата грешка днес би било да се заключи, че понеже либералната демокрация не създаде автоматично морални общества, тя трябва да бъде разградена и сменена с нещо друго. Адам Смит би възразил много решително на такъв грешен аргумент, който днес мнозина са склонни да приемат. И да се поддадат на експерименти, за които от самото начало се знае, че са обречени на неуспех. Като връщането на командната икономика или възраждането на агресивния национализъм.
Задачата е сложна: да се запази постигнатото през последните 30 години, като същевременно се отворят теми, които са били изтласкани от политическото ни въображение. Адам Смит не е виновен за тази забрава, напротив - той ни дава аналитични инструменти, чрез които по-добре да я осъзнаем.
Коментар от Даниел Смилов
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Жорж
06:41 16.11.2019
2 висок
07:10 16.11.2019
3 Да бе-ама...
Коментиран от #24, #32
07:14 16.11.2019
4 Адам смит е педерал
07:14 16.11.2019
5 Гневен
Коментиран от #23
07:16 16.11.2019
6 По същество:
07:19 16.11.2019
7 Ироничен
07:33 16.11.2019
8 Горбачов трябваше да бъде
07:58 16.11.2019
9 Курчо Курчев Курчевски от Битоля !!!
08:13 16.11.2019
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Резултат
08:18 16.11.2019
12 Усмивката
08:25 16.11.2019
13 ха ха ха
Ядеш само ГМО помия, нищо вече не е с нормален вкус! Едно е да го предлагаш тоя "лукс" на хора, които не знат какъв трябва да бъде и съвсем друго е да замазваш очите на хора, които са живели с вкусът на истинското години наред!
Каква файда от пари, като получваш менте срещу тях?
Коментиран от #19
08:38 16.11.2019
14 Behemoth
08:41 16.11.2019
15 Смит от Адамово
Коментиран от #33
08:46 16.11.2019
16 е и
09:04 16.11.2019
17 Ван дер Любе
Коментиран от #18
09:22 16.11.2019
18 Щепсълчо.
До коментар #17 от "Ван дер Любе":
Да напълно си прав западът се нагуши, и сега искат да си поделяме негативите като замърсяване околна среда и др. Грета Тунбата е все още жив пример дано замине и тя по бърже от този свят .10:24 16.11.2019
19 Анонимен
До коментар #13 от "ха ха ха":
Абсолютно вярно. Разрежете една селска ябълка и една купешка. Селската ще покафенее на минутата и след часове ще е развалена. Купешката, ще стои бяла и свежа с дни да не кажа седмици. И сега наивните ще кажат "Ами какво по-хубаво плодовете да се запазят свежи и здрави". Не е така мили хора. Има нещо за което никой никога не говори, като че ли никой не го е осмислил все още. И така, нека разсъждаваме....ако ГМО продуктите и химикалите с които се пръскат ги правят неуязвим към процеса на гниенето, никой ли на този свят не се сеща, че това автоматично ги превръща в неуязвими и към преработването им от микрофлората и микрофауната в собствените ни тела. Щом няма гниене, значи преработвателният процес на храната е затруднен. Тоест ядеш ябълки, гъби и моркови, но те си излизат почти непреработени и свежи с изключение на първоначалната им преработката, която притърпяват по време на дъвкателният процес. Иначе казано вече не се храним с храна, а се храним с европейски демократичен стиропор. И се страхувам, че това не важи само за плодовете. Да ни е вкусно!Коментиран от #34
10:46 16.11.2019
20 Мустафа
11:42 16.11.2019
21 Браво
Коментиран от #22
12:14 16.11.2019
22 Този коментар е премахнат от модератор.
23 Кирилл Домусчиев
До коментар #5 от "Гневен":
Аз не съм световно "светило", но, без да съм милионер и със страшно висока заплата или доходи, не се чудя как ще изкарам месеца. Аз знам. Във всеки един момент. За наем толкова и толкова. За допълнително пенсионно осигуряване (не втора колона) толкова и толкова. За жилищно спестяване толкова. За автомобил, застраховки, заеми - толкова. Как е възможно човек като теб да реве, че му е трудно да завърши месеца и да живее от заплата до заплата, а в същото време има жена, т.е. още един работещ член на семейството, апартамент за десетки хиляди евро, две коли, макар и непренциозни, къща в провинцията и земеделска земя към нея... И този човек реве за ниската заплата... Ако не ти стига заплатата, мой човек, има Германия, Франция, Белгия, Холандия, Финландия... Питах онзи ден дали ще ме вземат в Германия на работа и стартового заплащане след данъци и платена квартира за неженен мъж (има разлика в данъчните ставки) беше над 1300 евро. Ох, забравих, че ти си квалифициран персонал и умееш доста по-сериозни неща. Ами, за началник-смяна заплатата ще бъде стартово над 2000 евро чисто след при спадане на общежитието... Само за хапване ще даваш някой лев... Иначе, да чакаш в България да работиш на договор за 800 лв и да ти увеличат заплатата на 2000 - това няма да стане...13:45 16.11.2019
24 Фатмак
До коментар #3 от "Да бе-ама...":
И къде е този индекс бе, бастуне? Бяхме на 29-29 място в света по капачки за буркани само, това е истината.14:24 16.11.2019
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 ПЕНКО
17:50 16.11.2019
27 А ле ле!
21:26 16.11.2019
28 А така
23:36 16.11.2019
29 Несъгласен
06:32 17.11.2019
30 Червен плащ
10:11 17.11.2019
31 И така става
20:25 17.11.2019
32 Бау
До коментар #3 от "Да бе-ама...":
Не знам какъв е този "индекс", но според HDI индекса за човешко развитие на ООН през 1990 България е 0.694 (50то място) а през 2017 е 0.813 (51во място). Така че със сигурност има подобрение, но в сравнение с останалите сме си същата кочина. Просто вече не се сравняваме с СССР, а с развити икономики от ЕС и злобеем.http://hdr.undp.org/en/data
11:28 18.11.2019
33 психолог
До коментар #15 от "Смит от Адамово":
От "елитна" шайка психично болни садисти с извратено срастване на сексуалния нагон и социалния инстинкт. Нормалния сексуален акт между мъж и жена не може да ги задоволи сексуално- импотентни са в неговите "рамки". Това ги кара да търсят нестандартни сексуални контакти, които след ивестен период също им "омръзват". В крайната фаза сексуалния им глад се трансформира в неутолим глад за ВЛАСТ. Толкова е неутолим, че не се притесняват да оставят децата си в свят, който ще ги ненавижда и ще трябва да понесат гнева на обществото генериран от родителите им. Всъщност ротителският им инстинкт също е изроден. Дълбоката привързаност между тях и децата им е налице само докато са в изродена(отново!) сексуална връзка с тях. Когато тя се изчерпи започват такива войни между тях, че е трудно да повярвяш, че са кръвни роднини.17:39 18.11.2019
34 стиропормен
До коментар #19 от "Анонимен":
Ееее, щеше да е по-добре ако поне излизаха, макар и непреработени. Обаще много от имитиращите вещества в тях изобщо не излизат а се трупат в тялото (по кръвоносните съдове, ставите, под кожата, в ракови "капсули" между органите и бог знае къде още.17:50 18.11.2019
35 МиГ 23
БВП - Т. Живков - на 26 място, при Б. Борисов на 86м.
00:49 19.11.2019