Доброволци търсят Неволята

Блогът на Илия Вълков

В онази библия на социалистическото книгоиздаване – “Направи си сам”, бяха описани десетки приложения на техническия домакински ум. Днес, в държавата с умножена бюрокрация и нароени институции, гражданите са на път да напишат нова библия – “Помогни си сам”. Защото в същата тази държава, която разполага с близо 100 хил. служители, работещи в системата на отбраната и вътрешната сигурност, кризите продължават да са сериозен проблем.

Отговорните реагират често неадекватно, със закъснение, търсене на извинения и виновник – омагьосан кръг на колективната безотговорност. И въпреки тромавия чиновнически апарат все повече граждани участват в акции за спасяване на хора и ограничаване на щетите от наводнения, пожари, обилни снеговалежи и дори индустриални аварии.

Все повече българи се включват в различни акции

за предотвратяване на бедствия и аварии…но срещат редица бюрократични пречки.

В ранния неделен следобед на 1 юли е получен сигнал за пожар в резервата Бистришко бранище на Витоша. Засегнати са десетки декари гори. Три часа след това два армейски хеликоптера вече са се запътили към огнището, което лази из източните планински склонове. И докато хеликоптерите правят първия си заход, социалните мрежи вече събират първите доброволчески отряди. Самоорганизация от първо лице, в което разтревожени планинари и екоактивисти решават да помагат за гасенето на пламъците.

“Спешно тръгвам след 15 мин. за кметството на Бистрица, където е сборният пункт за овладяване на пожара в резерват Бистришко бранище. Тръгвам натам с колата си. Ако някой иска да дойде, да ми пише до 5 мин. тук! Ако друг има кола, нека също да тръгне натам; или с автобус 98 от Хладилника”, гласи съобщението на кандидат-огнеборец и събира “лайковете” на десетки потребители на “Фейсбук”.

Тук не става дума само за феномена на социалните мрежи, където гражданите отдавна са обърнали гръб на институции и държава. Припомням, че интернет успя да успокои първоначалния шок от липсата на навременна информация за трусовете в нощта на 22 май т.г. Малко по-рано, през декември 2011 г., участници в един автомобилен форум (известен като сборището на БГ татковците) участваха в изваждането от преспите на закъсали автомобили край Стара Загора. Същите герои успяха да занесат и над 2000 консерви на пострадалите от наводнението в село Бисер. Заедно с още над 50 доброволци се включиха и в гасенето на огньовете в Бистришко бранище.

В същото време бюрократични недомислици пречат на доброволците да се включват в борбата с бедствия. Отново случаят със село Бисер – т.нар.

Гражданска защита отказа помощта на 54 доброволци,

които са специализирани в спасяването на хора в бързи води.

Според закона за бедствията и авариите доброволните формирования могат да се включват в спасителни акции, ако имат сключено споразумение със съответната община. Столична община например набира доброволци, все едно е работодател. Всеки, който иска “да участва в аварийно-спасителни работи при възникване на критични ситуации вследствие на природни бедствия и промишлени аварии”, трябва да представи на отговорната администрация: автобиография, свидетелство за съдимост, актуална снимка (тип лична карта), копие от лична карта, медицинско от личен лекар, медицинско удостоверение от лекар психиатър.

Обърнете внимание: автобиография (CV) и свидетелство за съдимост. Защо някой, който е решил да участва доброволно в спасителни акции, трябва да представя тези документи? Освен това се изисква и документ от лекар психиатър, който струва 30 лв. Заедно с другите документи кандидатстването за доброволец излиза близо 50 лв. Сумата не е голяма, но защо държавата иска пари за безвъзмезден труд?

Липсата на доброволчество в България не се изразява единствено в липсата на нежелание хората да помагат на своите съграждани или да се включват в екстремни ситуации. Сериозен проблем е липсата на условия, при които да се извършва това доброволчество. Често отговорните институции не желаят да им се пречкат разни ентусиасти, в същото време самите те действат хаотично, липсва им координация, нямат кризисен щаб или създават такъв със сериозно закъснение.

Българските институции работят с неадекватна информационна система

Винаги със закъснение, след като са плъзнали слухове и социални страхове, те решават да съобщят с недомлъвки какво се случва.

Тук отговорните лица (особено политиците) участват по задължение при борбата с кризите или за да се появят в медиите. Ще видите някой политик, качен на верижна машина с угрижена физиономия към насочената срещу него камера.

Оказва се, че по време на кризи у нас вождовете винаги са в повече. Спомнете си хаоса около взривовете на боеприпасите край Челопечене. Тогава си имахме министърка по бедствията, която се появи със закъснение и с отличен тоалет – грим, прическа и стегнат корсет. Тогава тя влезе в институционален спор с Бойко Борисов (по онова време кмет на София) кой какви отговорности и задължения има. Тази година при наводненията в с. Бисер институциите отново ни занимаваха със себе си, за това чия е вината за скъсалата се язовирна стена. Виновникът остава неизвестен. Вероятно преписката вече събира прах в някое чиновническо чекмедже.

За липсата на нормативна рамка, която да урежда, улеснява и насърчава доброволчеството, са виновни не само институциите и политиците, но и неправителственият сектор. НПО-тата живеят в сянка, само със заявката, че са коректив на властта и представляват гражданското общество. Но си остават там, в тъмното.

Българските институции си пречат взаимно

“Гражданска защита” все не може да си намери мястото в МВР

заради безсмислените структурни реформи в силовото ведомство. Структурата ту беше изваждана от министерството, ту беше замисляна като самостоятелни отряди към общините, подчинени на кметовете. И всеки нов министър пише стратегии, реформира и преструктурира с размаха на дете, което рисува с цветни тебешири.

Междубюрократичната кореспонденция отнема ценно време за бързи реакции при бедствия и аварии. Вярно, правителството на ГЕРБ прие закон за резерва, който ще осигури допълнителна сила в борбата с бедствията. Но и в момента отговорните институции разполагат със сериозен щат. МВР плаща на близо 60 хиляди служители. Военните са близо 27 хиляди души. Заедно с другите силови институции това са близо 100 хил. души, на които данъкоплатците разчитат в кризисни ситуации. А се оказва, че този човешки потенциал не е достатъчен.

И затова се налага гражданите да си помагат сами. Това е като онази поучителна история за Неволята. Време е обаче политиците да облекчат бюрократичните пречки за участие в спасителни акции. Мен лично не ме интересува дали моят спасител има изрядна автобиография и чисто криминално минало, когато ме измъква от преспите, водните стихии или пламъците. А вас?

Блогът на Илия Вълков 

Из форумите:

Крум Фильовски е един от доброволците, отишли да гасят пожара на Витоша. Мнението му е публикувано във форум и представя неговия поглед към събитията, разиграли се вчера горе в планината.

Публикуваме текста без редакторска намеса:

„Нека Ви кажа какво всъщност се случи вчера (2 Юли) на Витоша, през моите очи и уши. Вие си направете изводите сами...

Към 6:00 вече доброволци нямаше /за записване/ и започнахме да чакаме, какво и кой, и защо? Не е ясно, а и никой не знаеше... Към 7:30 ни натовариха в рейс и ни казаха, че ще идем до центъра на Железница, оттам ще ни вземе транспорт, който ще ни качи до хижа ''Академик''.

ОК, отидохме на площада на Железница и зачакахме транспорт...след 30/40 мн. чакане се разбра, и се даде команда, че транспорт НЯМА, качвайте се ПЕША!.

ОК, няма яд.. Пеша, пеша...тръгнахме, като аз лично бях само с лопата и раница, НО имаше пожарникарчета, които носеха: желязна туба с бензин, моторна резачка, (с които по късно си проправяхме път до самия пожар, защото местността е абсолютно недостъпна) кирка, лопата, раница, каска, тежко облекло, ботуши и т.н..

Та, тръгнахме нагоре... след 3.5 часа не-човешката жега, не питайте как...  стигнахме.

Идеята ''по принцип'' беше, един екип имаше, които гасяха отдолу на пожара и един, в случая нашия, който се състоеше общо от 41 човека. Непрофесионалисти бяхме само 3-ма човека. Идеята на нашия екип беше да се качим горе, да се спуснем. Предварително се знаеше, че там ''някъде'' минава рекичка, да я затапим, изкопаем и издълбаем толкова, колкото помпите, които трябваше да ни доставят, да могат да дърпат вода.

ОК, тръгнахме от хижата (на клипа по долу ще видите първите метри...надолу не съм снимал...защото нито ми се снимаше, нито нищо..,но е в пъти по сложно във всяко отношение). И така, тръгнахме надолу, но се оказа, че за да стигнем до въпросната река, трябва да се мине през самия пожар, защото имаше скат и просто нямаше как... беше невъзможно.. така и направихме. Не ме питайте как, но се добрахме до въпросната рекичка, направи се всичко необходимо, за да може помпите да бачкат, дълбочина, водосбор и т.н. Искам да подчертая, че дебита ,който естествено се вливаше в импровизираното езерце, беше ПО - ГОЛЯМ от този на помпите!...демек АКО (а те не ни ги...) бяха доставили щяха да се изхвърлят ХИЛЯДИ литри в минута!...А не както от хеликоптера - 5 кубика ...СМЯХ!

Първо да обясня за хеликоптера ...5 кубика са крайно недостатъчни и НЕСРАВНИМИ с това, което ние МОЖЕХМЕ да причиним ...хеликоптерът не може да минава през огъня и пушека, защото може да падне!.. Факт. Центробежни сили, липса на кислород и т.н ... НО НАС ТОВА НЕ НИ ИНТЕРЕСУВАШЕ!

Ние бяхме на около 100-тина метра НАД пожара, с подготвени трасета за над 800 метра маркучи! Вода за безпроблемна работа на помпите на МАКС, както и дебит, така и като атмосфери/налягане на маркучите (макс), бяха окастрени и дърветата, за да може безпроблемно и БЕЗопасно хеликоптерът да зависне да ни достави помпата + оборудването...

Всичко от наша страна беше на шест. И започнахме едно чакане...а пожарът си върви...и се качва към нас! Ние продължаваме да чакаме, няма помпа няма нищо .Аз лично чух нашия началник ПОНЕ 3 пъти да говори по телефона с НЯКОГО и да вика ''пратете ми ПОМПАТА, кога ще ми изпратете хеликоптера да ни спусне помпата, искам помпата СЕГА !ГОТОВИ СМЕ“ и т.н..

Представете си - цялата ''линия'' над пожара беше подготвена ... за опъване на маркучи над ЦЕЛИЯ ПОЖАР!!! Трябваше само да опънем маркучите. Е ДА МА НЕ!....чакаме ,чакаме . Човекът ПАК върти ,НИЩО. И чуйте сега,какво се случва!

Обажда се някакъв УМНИК и казва: ще ви изпратим помпата (и всичко останало), забележете -  С КОН!? Да се смееш ли да плачеш ли? ''Шефът'' откачи. Вие само вижте клипа и ми кажете: този човек нормален ли е, знае ли къде се намира, и за какво става въпрос?!??? иИи е просто ТЪП! СВЕЩЕНА ТЪПОТА! След дългооо и продължителнооо чакане НЯКОЙ се обади и КАЗА :ПРИБИРАЙТЕ СЕ ???????

На пожарникарчетата им се насълзиха очите!...Защото те, А И ВСИЧКИ, КОИТО БЯХМЕ ТАМ ЗНАЕХМЕ ,че с ВОДА/ МНОГО ВОДА.. ще стане. Питам единия от пожарникарите:''Да не би да има някакви технически али бали ...НЕЩО, поради което да НЕ може да ги достави хеликоптерът?. 'ОТГОВОР – НУЛА!. Всичко е като по книга!

Питам пак: ''Ако бяха я доставили, щяхме ли да успеем ? Отговор: ''Не само,че щяхме да го загасим ЦЕЛИЯ, а щяхме да го НАВОДНИМ ...огнището“.

Е???

Какво става, бе хора? Знаете ли колко време чакахме ??? Знаете ли !!! По думите на един пожарникар това упражнение би траело само 2 мин! Да се разкачи смешната кофа, закачат нещата и айде...и ВОДАТА тръгва! НА БОГАТО! И най-важното - ОТ ГОРЕ НА ДОЛУ ! И НАВСЯКЪДЕ!!!

Какво да ви кажа ... НЯКОЙ просто НЕ ПОЖЕЛА ДА СЕ ПРИКЛЮЧИ ТАМ И СЕГА! Някой просто желаеше пожарът да върви нагоре....

Това е клип веднага след хижата ...надолу е ужас...буквално през 3 метра, или прескачаш, или се завираш под тях,  за да преминеш...КОНЕ???????!....  Този ''човек'' е за прокурор! И за затвора!.... 

Сега МОЖЕШЕ,всички фактори бяха налице сега да сме щастливи. Те не само, че се подиграха и БУКВАЛНО изгавриха с труда на всички, но РАЗБЕРЕТЕ,  ТЕ НЕ ПОЖЕЛАХА ДА ГО ЗАГАСЯТ!

МОЖЕХА.

И нямаше горе пожарникар, на когото това да не беше ясно и да го знаеше. 

И да кажа, че, СПОРЕД МЕН, пожарът е 100 % ПРЕДНАМЕРЕН, НЕ СЛУЧАЕН, и УМИШЛЕН! 
И ще обясня ЗАЩО!

Защото това е местност АБСОЛЮТНО НЕПРОХОДИМА, НЕДОСЪПНА И ПРЕСЕЧЕНА! Кой какво ''БИ'' правил там ??? И ЗАЩО!?... Ако не е с ЦЕЛ...“.

Версиите за умишлен палеж се разпространят бързо в социалните мрежи. „Пожарът на Витоша вероятно е умишлен. 
Не се допускат повече от 150-те доброволци на Витоша (само при нужда от смяна на някого)“, написа във Фейсбук екологът Борислав Сандов.