Интервю на Ренета Николова във в. „Строител” с Красимир Димитров, експeрт в Комисията по правни въпроси към НС.
Г-н Димитров, дългоочакваните промени в Закона за устройство на територията, които касаят паркоместата влязоха в Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Какво се случи между първо и второ четене и какво остана като финално предложение за промени?
По въпроса за паркоместата във водещата Комисия по регионална политика и местно самоуправление има няколко предложения, които са направени между първо и второ гласуване. Едно от тях, което според мен заслужава сериозно внимание, е внесеното от народния представител Емил Радев предложение, с което, от една страна, за първи път се дава легално определение на паркомясто, включително и на гараж, за първи път се разкриват трите вида съществуващи паркоместа и от друга - урежда се правното им положение. Какво имам предвид? „Паркомясто“ по смисъла на това предложение е обект в сграда, индивидуализиран с инвестиционен проект. Може да бъде обособена част от незастроен поземлен имот, а може да бъде и обособена част за паркиране в автоматизирана механична система, създадена съобразно одобрен инвестиционен проект. Това са три различни вида паркоместа, които реално съществуват и които, разбира се, не могат да имат един и същ правен режим.
Какво е значението на предлаганите промени?
Важното значение на това предложение се определя от обстоятелството, че паркоместата, които са изградени като строеж, за първи път в българското законодателство ще бъдат признати, като недвижими вещи по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността и като обекти по смисъла на Закона за устройство на територията, т. е. за първи път тези паркоместа ще могат да бъдат самостоятелен обект на правни сделки. Липсата на регулация през последните години създаде много сериозни затруднения. Сега съществуват изисквания в новопостроените сгради да има обособени места за паркиране, но в българското законодателство те нито се определяха като вещ или обект, нито имаха каквато и да е правна уредба. Затова в някои случаи сделки с паркоместа бяха обявени с решение на Върховния съд за нищожни, в други случаи се прибягваше до други правни фигури, за да може да се осигури разпореждането с тях, било като разпределение на ползване, било като прехвърляне на идеални части, било като учредяване на сервитути, но малко или повече тези наложили се в практиката фигури нямаха законова основа. И това е важното и същественото, тъй като паркоместата се превърнаха реално в един сериозен и важен проблем, който не е правно регламентиран. Във връзка с направеното предложение искам да подчертая, че паркоместата, които не са изградени като строеж, също се вкарват, ако така мога да се изразя, в гражданския оборот, но те вече могат да се ползват на основание на личен сервитут, който може да бъде учреден от собственика на паркомястото в полза на трето лице. Т. е. те също ще могат да бъдат предмет на правни сделки. И третото, което е особено важно, за да не се създаде и да не се предизвика правен хаос, важно значение има разпоредбата, която предвижда за заварените паркоместа, ако сделките с тях не са обявени за нищожни със съдебно решение, влязло в сила, да се прилагат същите правила, т. е. всички сключени сделки ще се санират и ще може да се осигури едно спокойствие в гражданския оборот.
От доста време се чакаше решение на въпроса с паркоместата.
Смятам, че вече много години минаха и този проблем отдавна трябваше да бъде решен, за да не се получава такава съдебна практика, а пък напоследък, смея да отбележа, има и едно решение на Върховния съд във връзка за отказ от вписване на сделка с паркомясто. Решението отменя отказа за вписване на основанието, че съдията по вписването няма компетентност да преценява дали да впише или да откаже на база на неговата преценка за вида на сделката - дали тя е действителна или нищожна, а трябва да се ръководи от това, което законът му предписва.
Може ли да обясните по-конкретно какво ще се случва при т. нар. „заварено положение?
Ние ще заварим две групи неща. На първо място, има за съжаление, и то не са малко, различни договори с предмет паркоместа, които по силата на съдебно решение са обявени за нищожни. В тези случаи ние няма как да преодолеем съдебните решения, които са влезли в сила. Когато човек се намира в такава хипотеза, след влизане на измененията на закона в сила ще трябва да сключи нов договор с предмет това паркомясто. Но всички останали, които са били сключени и които не са стигнали до съд, не ги е оспорил някой, не е предявен такъв иск за обявяване на нищожност или други искове, по силата на закона ще бъдат заздравени, валидирани. В този смисъл ще се гарантира една сигурност и стабилност в гражданския оборот, защото в противен случай би се предизвикало нещо съвсем не желано.
Кога ще влезе в сила законът, от самото му приемане или има срок за въвеждане на новите положения?
Някои разпоредби ще влязат от момента на приемането, други ще влязат с отлагателен срок. Разбира се, законопроектът първо трябва да мине през съответните комисии. Освен във водещата Комисия по регионално развитие той ще бъде разглеждан и в Комисията по правни въпроси, ще влезе и в пленарната зала. Едно от другите нови предложения, което не е свързано с паркоместата, но също е много важно, е относно създаването на т. нар. Общи устройствени планове (ОУП), защото се констатира, че огромен процент от общините нямат изградени такива. И в този смисъл се предлага държавата да подпомогне създаването на тези общи устройствени планове, като предвиди средства за финансирането в държавния бюджет, защото основният проблем там е финансов. На второ място се задължават самите кметове да организират процеса за определен период от време - 6 месеца, в който да възложат изработването на плановете. И респективно дори да носят отговорност, ако не го направят. Може да бъде установено тяхното неизпълнение на това задължение с акт, съставен от областния управител, който предлага издаването на наказателно постановление от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Размерът на финансовата санкция е определен на 10 хил. лв. Създаването на ОУП е важен процес, защото наистина твърде голям е процентът на общините, които нямат общи планове, твърди се, че са 60 и повече процента, а устройствените планове са в основата на всичко и липсата им е възможност да се заобикалят законовите изисквания в строителството.
Вашите очаквания - кога законът ще бъде приет?
Лично аз, много се надявам да се прояви достатъчно разум и да бъдат приети предложенията относно паркоместата, независимо че в закона се предлагат много изменения, но всички останали промени са свързани със съществуващи институти, цели се тяхното усъвършенстване, подобряване на правната уредба, създаване на по-добри условия за устройството на територията, но що се касае до паркоместата, това е нещо изключително ново, нещо, изключително важно, нещо, което е било предмет на обсъждане поне през последните десет години, и винаги сме се сблъсквали с един проблем - липсата на законодателна уредба. Това е една много добра крачка, която поне според мен трябва непременно да бъде подкрепена.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА