Колко добре са българите? Да видим

Според една популярна теза, България е в добро икономическо състояние и поради това няма енергия за съпротива срещу управлението. Икономическите успехи, гласи този аргумент, са най-силният коз в ръцете на управляващите. Защото обезсилват опозиционното говорене.

Числата

Но колко добре са българите всъщност? По данни на Националния статистически институт, през третото тримесечие на 2019 година БВП нараства с 3,7% в сравнение със същия период през 2018. Коефициентът на безработица е нисък - 3,7%, месечната инфлация (ноември 2019) възлиза на 0,5%, а средният общ доход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2019 година е 1 716 лева и нараства с 11,3% спрямо същото тримесечие на 2018 година.

На пръв поглед тези числа дават основание за оптимизъм и подкрепят цитираната теза. Това заключение се потвърждава и от личните възприятия. 33% от българите оценяват изминалата година като по-добра за тях. Тя е била по-лоша само за 14% от запитаните (цитираните данни са от проучване на „Алфа Рисърч”, публикувано в средата на декември). Според 55% от анкетираните, 2020 година ще бъде по-добра, а едва 9% я виждат в по-лоша светлина.

На този фон ресурсът за протести изглежда ограничен. Още повече, че едва 12% посочват като техен личен приоритет по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост.

Електоралната социология също говори в полза на аргумента, който тестваме. В края на 2019 година ГЕРБ изпреварват БСП с 3,5 процентни пункта. Тази дистанция повтаря електоралната картина от 2018 година - преди изключително опасните за властта скандали „Апартаментгейт” и „Къщи за гости”.

Но ако се вгледаме по-внимателно в данните, ще видим, че оптимистичните оценки игнорират важни аспекти на политическата и икономическата реалност.

Другите числа

Въпреки ръста на икономиката, въпреки добрия кредитен рейтинг, въпреки тенденцията правителството да повишава заплати и пенсии, България си остава най-бедната страна в ЕС. Ако сравним БВП (per capita) по паритетна покупателна способност, България има 51% от средното за ЕС, а съседна Румъния - 65%. Според макроикономиста доц. Григор Сарийски, за периода 2014-2018 румънците са напреднали по този показател с 10 пункта, а ние - едва с 4.

За огромна част от работещите доход от 1 700 лева на месец е непостижима мечта. А и повишаването на доходите трябва да се „претегли” през размера на разходите. През третото тримесечие на 2019 средният общ разход на лице от домакинство нараства с 4,3% в сравнение със съответния период през 2018. Като абсолютни стойности нарастват и разходите за здравеопазване - 16%, данъци и социални осигуровки - 11,4%, храна - 4,2%. (А най-голямо е увеличението при разходите за свободно време, културен отдих и образование - цели 26%).

Средният размер на пенсията, след увеличението от 1 юли, е едва 386 лева, а в началото на второто полугодие поскъпнаха токът, водата и отоплението (средно за страната цената на отоплението се увеличи с 4,5%). Близо 384 хиляди пенсионери получават минималната пенсия от 219 лева на месец.

В същото време министър Горанов, който живее в чуждо жилище, настоява за увеличение на местните данъци. Обсъжда се и нов скок в цената на водата - средно с 10%.

Накратко: оптимизмът се изпарява дори и при бегли сравнения с икономиките на другите страни в ЕС. Няма да споменаваме за такива потресващи явления като енергийната бедност - нещо, по което отново сме срамен рекордьор. Няма да говорим и за растящата неграмотност, за обезпокоителните данни на PISA.

Разни рекорди

Само един пример за йезуитската бюджетна политика на кабинета: опитаха се да противопоставят протестиращите медицински сестри на лекарите. Макар да има отделни лекари, които имат висок доход, трудът на здравните работници като цяло остава силно подценен. Същевременно министър Маринов настоява колко важно е да се закупят 15 бързи автомобила за таен контрол по пътищата, всеки от който е на цена до 320 хиляди лева.

Увеличаващата се маргинализация на България в ЕС има не само икономически измерения. Страната остава с най-високия размер на корупция в публичния сектор, с все по-несвободни медии, както и с най-високата смъртност в ЕС. А според доклад на ЕК от ноември, България е на четвърто място в ЕС по смъртност в резултат от предотвратими състояния и заболявания, както и с най-ниската прогнозна продължителност на живота.

Определението „заден двор” звучи грозно, но нима задният двор не е тъкмо мястото, където си държим отпадъците? Подобно неласкаво определение за България се подсилва и от последните разкрития, че RDF-отпадъци от други държави се изгарят незаконно в страната - по-всяка вероятност с цената на заплаха за здравето на населението.

Може ли да е иначе?

С други думи: ограничените икономически успехи, които, впрочем, не са достатъчни, за да ни оттласнат от дъното в ЕС, не могат да компенсират недоброто качество на живота в България.

„Вината” за липсата на достатъчно съпротива срещу статуквото лежи на плещите на опозиционните партии. Но трябва да кажем и това: трудно е да се мобилизират съпротивителни сили в страна, където мнозина от най-способните, най-борбените вече са емигрирали или просто се спасяват поединично. А и как да има силна обществена резистентност, при положение че медийната среда и съдебната система все по-често обслужват статуквото и филтрират критичните гласове.