Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 8)

С началото на 2020 г. от ФАКТИ продължаваме с делата започнати през изминалата 2019 г. Една от инициативите на медията ни през миналата година бе да дадем думата на българите, които са предпочели за временно или постоянно да живеят своя живот в чужбина. Днес, когато България преживява тежки и нелогични кризи за 21-ия век, в който живеем, ще ви срещнем с г-жа Таня Киприна.

Тя вече 21 години живее със своето семейство в САЩ, град Форт Уейн, щата Индиана. Завършила е археология в България, а преди да напусне страната е работила като журналист. В САЩ учи отново и става полицай, а в момента пък работи като учител.

С Таня проведохме откровен разговор и за България, и за САЩ. Тя изрази тъгата си от това, в което се е превърнала родната ѝ България и сподели, че винаги е копнеела да се върне, но моментната ситуация в България я отблъсква. Повече ще разберете, ако прочетете цялото интервю.

- Таня, напуснали сте България преди цели 21 години. Защо?

- Поради икономически причини и предчувствието за настъпването на много турбулентни времена в социален и политически план. Бяхме младо семейство с дете, без собствено жилище, а заплатите едва стигаха. Знаете за какво говоря - двама висшисти, които и сметките трудно можеха да си покрият. Аз иначе много обичах работата си като журналист, но това не беше достатъчно. Мъжът ми ( бел. ред. вече бивш) е художник, завършил Национална художествена академия. Мечтаеше за признание, а по това време в България всичко се свеждаше до физическото ни оцеляване. В този смисъл нашият случай е класически емиграционен.

Решението за емиграция го взехме след две последователни посещения в Швеция. Вторият път се опитахме да потърсим убежище там, но ни върнаха, защото не бяхме военни бежанци. Връщайки се в България, подадохме за зелена карта и аз взех, че я спечелих. Процесът обаче е дълъг и към времето на заминаване за Щатите аз вече бях бременна с дъщеря си. Бях ужасно стресирана от неизвестността, която ми предстоеше.

- От друга страна, какво Ви даде САЩ и доволна ли сте от начина, по който тамошната държава се отнася с Вас като неин гражданин?

- САЩ ни даде много. Най-вече възможност за бърза интеграция. Но това не стана наготово естествено. Трябва ти сам до допринесеш за това. Първите ни години бяха трудни. Ужасно трудни. Нали разбирате.. дойдохме само с $300 в джоба, аз ще раждам, синът ми малък, отново без жилище, без кола, само с 3 куфара.

- Имало ли е промени в бита Ви там, продиктувани от различните управления - Джордж Буш-младши, Обама, а сега Тръмп?

- Аз пристигнах тук по времето на Клинтън. Хванахме малко от неговото управление и си спомням колко либерална и отворена за пришълците като нас беше официалната политика на страната тогава. Имаше и много социални програми за подпомагане на имигрантите, които ни дадоха силен старт. Багажникът на колата го пълнехме догоре по време на седмичния пазар за някакви си $50.

При Буш нещата се промениха. Войната в Ирак раздвои обществото и ксенофобията започна да се усеща в много сфери на живота. Въпреки че лично аз никога не съм била жертва на подобно нещо. Животът също чувствително поскъпна.

При Обама, покрай всичко друго, успях да си купя къща и да се стабилизирам. По негово време отново завърших университет, намерих си хубава работа, започнах да се усещам като ''нормална'' американка.

Сега при Тръмп нещата са доста комплицирани. Аз лично не го долюбвам поради много причини. Той е един популист, който за 4 години успя да разедини окончателно обществото и окастри помощите за бедните. Държи се като един нов Нерон (бел. ред. Нерон - римски император) със своята ексцентрична политика (външна и вътрешна). Ксенофобията избуя като плевел след радиационен дъжд. Но ''редниците'' и военолюбците си го харесват.

Следите ли социално-политическата ситуация в България? Ако отговорът е – да, то какви са прочитът и оценката Ви за днешната българска реалност?

- Патологична. Гражданското общество е абсолютна фикция, цари корупция, парвенющина и пълна апатия. Българите са оскотели - емоционално и интелектуално погледнато. Най-голямото престъпление, което политиците извършиха през тези години на преход е отнемането на надеждата за нормалност, справедливост и хуманност.

А идвате ли си в страната, за да усетите нещата от първо лице?

- Да. През годините съм си идвала много пъти. Aз много обичам Родината си, но страната - не. С всеки следващ път ми ставаше изключително тежко и депресивно. Аз винаги съм мечтала един ден да се върна, но не мога да си представя живота си сред оскотели и тъжни хора. Както и да съм свидетел на едно патологично разграбване, на политическа олигофрения и липса на закони. На унищожени от чалга културата ценности.

- Какво се е променило в страната и какво си е останало същото от момента, в който сте си тръгнали?

- Много неща са се променили, както обясних вече. В България и идея за демокрация не съществува вече. На власт е клептокрацията и масовото изпростяване. Това, заради което винаги се завръщам все още, са близките ми и уникалната природа. Всичко е различно там - въздухът в планината, вкусът на водата, цветът на небето и ласката на слънцето. В момента, в който стъпя на Терминал 2 тялото ми сякаш се зарежда с енергия.

- Както вече споменахте, преди да емигрирате сте били журналист в България. Днес е актуално да обсъждаме 111-ото ни място по свобода на словото. Как беше през 90-те?

- Тогава имахме много свобода в интерес на истината. Аз лично не съм се сблъсквала с цензура. Даже колкото по-злободневно се пишеше и говореше срещу правителството, толкова повече те ценяха в медиите. А публиката много разчиташе на медиите да гарантират някаква прозрачност в онези мътни времена. Не, че сега са се избистрили! Журналистите се превърнаха в сервилни придворни. Жалки направо.

- Как биха реагирали жителите на един произволен американски град, ако им бъде наложен режим на водата, предизвикан от нехайност и некадърност на държавата, или пък въздухът в населяваното от тях място е опасен за живота и здравето на тях и семействата им, a отговорните институции не предприемат никакви ефективни мерки срещу това?

- Не мога изобщо да си представя подобен вариант. Ще бъда много лаконична - ще има съд, затвор и публичен линч за виновните. А медиите ще ги разпнат на кръст.

- В този контекст, ако днес се налагаше да вземете решението да напуснете родината – само икономически ли щеше да е Вашият мотив?

- Няма да е само икономически. По-скоро заради разложението, което е обхванало всеки аспект на живота там. Не бих издържала емоционално. Аз не мога да толерирам диви капиталистически страсти, които в момента бушуват в България. Тоталната циганизация също.

- Коя тенденция забелязвате – българи пристигащи в САЩ или българи връщащи се в България?

Българите все още пристигат тук. Много по-редки са случаите на завръщане. Много повече са скептиците, които не вярват в нормализирането на живота там.

- А Вие все пак бихте ли се върнали в България?

- Както вече казах, винаги съм копняла за това през всичките тези години, но вече ми се струва нереалистично. Ако сега се върна, на 50 години, какво ще правя там? Кой ще ме вземе на работа? Как ще ми издържат нервите на всички тези простотии? Един ден, ако доживея до пенсия, може и да се навия.

- На финала на разговора ни ще наруша малко основната тематика. Какво очаквате да се случи на изборите за президент в САЩ, които са през ноември тази година?

- Много е трудно да се направи прогноза. Проблемът е, че демократите все още не могат да издигнат силна кандидатура. А Тръмп, ако започне някоя нова война, всичко ще стане още по-непредсказуемо и непредвидимо. Америка е разделена на две. Прогресивните го смятат за луд и некомпетентен злобар, а фермерите - за много голям патриот. Така че.. въздържам се от прогнозиране.