Китайският "Чернобил"

През нощта на 26-ти април 1986 г. се случва една от най-големите трагедии в най-новата човешка история. В следствие на комбинация от човешка грешка и конструктивен дефект Четвърти блок на АЕЦ „Ленин“, по-известен като „Чернобил“, избухва. В продължение на дни и седмици съветските власти правят това, в което е най-добра всяка авторитарна власт – крият истината. Едва два дни след аварията се съобщава телеграфно с две изречения за някакъв проблем в „Чернобил“. В продължение на следващите ключови дни и седмици Европа остава в неведение, че към нея върви радиоактивен облак. Известно е как българското Политбюро си хапва храни, доставени от далечни и безопасни места, докато българинът не знае, че яде от вече замърсените с радиация плодове и зеленчуци. Прикриването на аварията от страна на съветските власти е пример за мощта на авторитарната пропаганда, която може да направи от слона муха.

Днес, повече от 30 години след чернобилската авария, една друга авторитарна власт върви по стъпките на съветските комунисти. Китай и неговата комунистическа партия направиха с коронавируса, който блокира света и отне живота на десетки хиляди, същото, което направи Москва с „Чернобил“ – скри истината и я обви в маранята на пропагандата, авторитаризма и откровените лъжи. В продължение на седмици Пекин бодряшки рапортува на света как се е справил със заразата, как болните са едва малко над 80 000 хиляди и как смъртните случаи са около 3300. Същевременно се случват няколко странни неща. Например, поради ненавременната реакция на властите, над 5 милиона китайци излизат от епицентъра на заразата – гр. Ухан. Забавянето идва, защото Китай се прави, че проблем няма. Нещо повече – първият доктор, който съобщава още през декември, че се е появил опасен нов вирус, подобен на пагубния ТОРС, офталмологът Ли Уенлианг, бива обвинен от властите тогава в „разпространяване на фалшива информация, нарушаваща обществения ред“. Със старите прийоми на всяка авторитарна власт – пропаганда, заглушаване на истината и репресии – Пекин се опитва да си зарови главата в пясъка и едва когато е твърде късно става ясно, че проблем има и той е сериозен.

Световните медии вече доста напоително информират за мащаба на реализираното от Китай „активно мероприятие“. Например в малкото все още нецензурирани данни от китайските социални мрежи, по данни на France 24, се казва, че само един крематориум в Ухан е работил 19 часа дневно през целия февруари, което прави общо над 16 000 кремации.

Междувременно Ал Арабия пък информира за 5000 кремационни урни доставени само в един погребален дом в Ухан, където в целия град по официални данни са загинали около 2500 души от коронавирус. Радио „Свободна Азия“ калкулира, че само в Ухан са били кремирани над 42 000 души. Bloomberg информира световната общественост, че доклад на американските служби сочи, че Китай се е заел с мащабно прикриване на обхвата на епидемията като съзнателно са „прехвърляни“ в други графи загиналите от коронавируса. Например рязко се е увеличила смъртността при пътно-транспортни произшествия, да речем. Сенаторът от Небраска Бен Сас, който съвсем не е случаен човек на голямата американска политическа сцена и по силата на служебното си положение разполага с разузнавателна информация от първа ръка, заяви дословно, че „Китайската комунистическа партия е излъгала, в момента лъже и ще продължи да лъже за коронавируса, за да защити режима“. Нещо повече, по данни на ЦРУ, цитирани от Ню Йорк Таймс, китайското правителство не просто е излъгало, но и дори то самото не знае какъв точно е обхватът на заразата, защото ситуацията отдавна е изпусната извън контрол. Великобритания от своя страна също реагира остро спрямо Китай и обвини Пекин, че открито е излъгал за магнитута на сътресението. Според Лондон заразените в Китай са 40 пъти повече от официално обявените 80 000 души. Иначе казано – над 3 милиона души.

На дежурните гласове, които ще кажат, че тези данни са реакция на американските власти и служби, за да прикрият собствената си забавена реакция при взимането на мерки срещу вируса, трябва само да се посочи, че Тръмп още на 31 януари забрани влизането в САЩ на хора, които са били в последните 14 дни в Китай. По това време по официални данни има към 9000 случая на коронавирус в света. В Италия към този момент няма нито един регистриран, нито пък в Испания. Ако Тръмп не беше спрял пътуването на хора от Китай към САЩ в този период, сега заразата щеше да е в пъти по-голяма в Щатите. За тези си навременни действия тогава президентът беше наричан „расист“ и „екстремист“ от ляво-либералните медии Отвъд океана и по света. Днес същите медии казват, че не е действал достатъчно категорично. Предлагам да се разберат сами със себе си за какво точно обвиняват Америка – че е действала много категорично или че не е действала въобще. Не може и за двете едновременно.

Вижте, Китай безспорно е една от трите световни суперсили, редом със САЩ и Русия. Китайският народ е велик народ, който е видял и две, и двеста. Икономическа суперсила, която маневрира устойчиво на голямата политическа сцена, спор да няма. Това обаче не бива да ни замъглява преценката. Да, китайският народ заслужава уважение. Но и да, китайската комунистическа партия е силно авторитарна структура, която стиска в железния си юмрук една 1,3-милиардна нация.

На първо място международната общност трябва да притисне Китай да закрие своите „мокри пазари“. Голяма част от световните зарази тръгват от такива тържища, базирани в Китай – например птичият грип и ТОРС. Особеното на тези пазари е, че там се продават домашни животни, но и много диви животни като прилепи, например. Животните се струпват в клетки едно върху друго, убиват се и се разфасоват на място и това позволява безпрецедентна възможност за вирусите да „скачат“ от диви на домашни животни, да мутират и да се прехвърлят върху хора. Тези „мокри пазари“ трябва да бъдат затворени. Веднага.

На второ място трябва да спрем да си затваряме очите за действията на управляващите в Пекин. Китай заля света със стоки-менте и сега прилага същата тактика с данни-менте. Ако не друго Китай наистина поне осигури зрелище за света. Доста скъпо зрелище, но ефектно, спор да няма. Надявам се, че след като кризата отмине ще можем малко по-сериозно да си поговорим за безотговорното поведение на Пекин. Без излишни емоции, хвалебствия и бравурни коментари. Просто това поведение на властите в Китай, което е безотговорно не само за собствените им жители, но и за целия свят, не трябва да бъде толерирано. Защото накрая патим всички.

Петър Кичашки