Шистов газ и .... светло бъдеще

Проблемът с шистовия газ е проблем на бъдещето. С бъдещето се занимават медиите, политиката, бизнесът и науката, но както обикновено бъдещето остава неясно. Шистовият газ днес е една медийна игра със залагания. Залагат се каузи, идеологии,власт, пари,страх и медийно време. Играта е лесна, просто трябва да се избере между две непримирими позиции: 1.”Проучване и Стабилно развитие” или 2.”Шисти-Фашисти”? Цялата информация по случая е пристрастна към една от двете позиции, дори и тази от научните изследвания, съобщава студентската телевизия „Алма Матер“.

Бизнесът, политиците и медиите са склонни да опростяват проблемите и да експлоатират чувството на страх у хората. Единствено личното разбиране освобождава човек от този масов страх и създава независимо мнение. Самият факт, че общественото мнение в България се определя от американски документален филм не говори добре за българското гражданско общество. Въпросът с шистовия газ е сложен и изисква общество от интелигентни и разбиращи хора, които да вземат решение, настоява авторът на материала Петър Айолов.

21 век И ЕНЕРГИЯТА НА БЪДЕЩЕТО

В началото на 21 век усилено се прокарва митът за залеза на западната цивилизация. Този мит се поддържа с насаждане на постоянно чувство на страх. Със своите локални войни, световен тероризъм и екологични катастрофи новият век доказа, че страхът продава по-добре от секса. След като Осама Бин Ладен е мъртъв, новата заплаха се поделя между икономическа и екологична катастрофа в бъдеще.

Според хиляди публикации “Рим” отново е на път да падне под натиска на новите икономически сили в Азия и Латинска Америка. Това, което се случва обаче е, че единственото, което искат всички хора по света е западният начин на живот. Никой не иска да разрушава западната цивилизация, а да копира стандартът на живот демонстриран от световната медийна машина. Всички хора по света са заразени от бляновете за живот в служба на личните желания, а не на обществените нужди. Западната цивилизация е наложила глобален стандарт за живот желан от всички.

За да се поддържа този живот е нужна енергия и ако за древния Рим тази енергия е била робството, то днешния свят е впрегнал природните ресурси в своя служба. Енергията е толкова жизнено необходима за съвременния свят, че често екологията остава на заден план и въпреки световното движение за зелена енергия и възобновяеми източници, когато сме изправени пред директен избор между евтина енергия и грижа за екологията, изборът е ясен. Страхът на човечеството да остане без енергия е много по-голям от този за природата. Това е винаги част от уравнението, когато се планират утопични проекти с “нулево замърсяване”. Взаимодействието на човек с природата винаги е в интерес на хората и единственото разумно решение е това да става с “минимално замърсяване” .

В началото на 21 век, повече от всякога енергийният бизнес контролира цялостната структура на живот и буквално оформя новата карта на Земята. Който владее енергията на бъдещето той ще е новият господар на света. Оказва се обаче, че Запада не е готов да отстъпи властта си толкова лесно и уверено върви към нов Ренесанс.

Западната геополитика има нужда от визия за бъдещето, от едно ново светло бъдеще. След падането на Берлинската стена имаше обещание за бъдещето на мира, след това за бъдещето на компютрите и на интернет и накрая бъдещето на свободната енергия от възобновяеми източници. Тогава дойде световната криза и светът остана без бъдеще. Световната икономика обаче е базирана на залагания за бъдещето. Цената на акциите зависи от очакванията и предвижданията за растеж на отделни отрасли.

Новият залог за бъдещето на света е и новата визия за икономическата структура на 21 век. Натуралният газ е енергията на бъдещето. Той е по-евтин от слънцето, вятъра и атома и е навсякъде. “Натуралният газ е крак кокаина на енергийния бизнес”, казва Джим Роджърс , генерален директор на Дюк Енерджи. Както всеки наркотик, обаче газта създава свят на илюзии. За да се наложи технологията първо трябва да се продаде идеята.
Идеята за “Шистовата революция”, която ще ни дари безкрайна енергия. Развитите държави ще са независими от настроенията на Путин, Чавес и саудитския шейх и ще доминират и в новия век срещу надигащите се гиганти в Азия и Латинска Америка.

Планът за бъдещето започва през 2006 година във Вашингтон с ”Проекта за нов американски век” на Дик Чейни, който освен вицепрезидент на Америка е и президент на газовата компания Халибъртън. Следва го Планът Пикенс или “План за енергийна независимост на САЩ чрез използване на неконвенционални енергийни източници” от 2008 година на американския милиардер Ти Бон Пикенс, също свързан с газовата индустрия.

През 2012 всички икономически очаквания са за скоростно развитие на добива и употреба на натурален газ и по-специално на шистов газ. Според Джефри Къри, шеф на комодити рисърч в Голдмън Сакс след 2020 Америка ще бъде производител номер едно на шистов газ в света. Във Великобритания, в която започват масови сондажи наричат шистовия газ “гейм чейнджър” на световната икономика. Изследвания за добив на шистов газ започват в Австралия, Австрия, Канада, Китай, Унгария, Ирландия, Полша и др.

По всичко изглежда, че светлото и топло бъдеше е безпроблемно, евтино и близо, но всичко си има цена. Шистовият газ се добива чрез процедура на “хидравличен удар” или ”фракинг” в който се използват вода и химикали, които помагат газта да се отдели от шистите. Има опасност от отравяне на подпочвената вода с газ и с отровни вещества.

Номинираният за Оскар, документален филм ”Газленд” на режисьора Джош Фокс предизвика световна сензация и серии от протести срещу добива и изследването за шистов газ. Целият свят се раздели на два лагера «за» и «против» шистовия газ, като въпроса се превърна в политически. До 2012 година няма ясно становище за риска от добив на шистов газ като мненията варират от пълна безопасност и огромен икономически ефект до замърсяване на водата, болести и дори земетресения свързани с технологията.

Научните среди също са разделени в мненията си и са обвинявани в пристрастия и дори във взимане на подкупи и от двете страни. Медиите използват случай да внушават страх, а информацията в интернет е объркана и подвеждаща.

На 1 април 2012 вестник Гардиън публикува интервю с Бил Елсуърт представител на Американската агенция за геологични проучвания , който твърди, че няма доказана научна връзка между земетресенията в райони с добив на шистов газ и сондажите. В същия ден зеленият сайт Сток Хаус публикува цитат от същото интервю, в който се казва, че земетресенията след началото на добива на шистов газ са се увеличили значително.
На кого да вярваме и как можем да си съставим собствено мнение? Съвременният човек сякаш изпитва недоверие към сложните научните анализи и за него по-убедителна е горящата вода от Пенсилвания във филма “Газленд”.

Ако опасностите и рисковете са толкова реални и след масовите протести по света, защо толкова държави продължават със сондажите? Нима бизнеса и политиците са толкова безотговорни да рискуват здравето на хората заради икономическа изгода? Светло ли е бъдещето на шистовия газ и има ли реален риск за природата?

БЪЛГАРИЯ, МЕЖДУ ГАЗПРОМ И ГАЗЛЕНД!

Ако някой си мисли, че проблемът с шистовия газ по света е достатъчно сложен то той не е бил в България. Кратката история показва подписване на споразумение за проучване и добив на шистов газ с «Шеврон», масови протести, мораториум на проучванията за шистов газ, протести против протестите, смяна на министър, социалистите против шистовия газ, демократите «за», а правителството без ясно мнение и всичко това на фона на спирането на АЕЦ Белене и преговори с «Газпром» за цената на газта след най-скъпата зима в България.

Газпром носи една трета от приходите на руското правителство, а Владимир Путин се оказва загрижен за околната среда по света като краен противник на добива на шистов газ. В същото време България обмисля строежа на газова турбина в Белене. Освен Газпром в България е много популярен и филмът “Газленд”. Горящата вода от филма беше цитирана като довод против добива на шистов газ у нас от бившия министър на икономиката Петър Димитров в телевизионна дискусия с депутата Михаил Михайлов.

Учените в България отново нямат думата, като акцента пада върху страха от отравянето на подводните води на Добруджа, а от там и на хляба на България. Въпросът е прост: Какво е по-важно от хляба и водата? Парното ли? Може ли въобще да има единно мнение за бъдещето на шистовия газ в България?

НАУКА ИЛИ ТЕЛЕВИЗИЯ, НА КОГО ДА ВЯРВАМЕ ?

Изборът изглежда лесен, разбира се, че първо вярваме на науката и след това на телевизията. Къде по-точно, къде не, телевизията цитира науката. Но по въпроса с шистовия газ науката не е сигурна в себе си, още по-объркана е телевизията, а най-новата медия интернет е откровено и свободно лъжлива. Публиката получава противоречиви послания и всичките са в неин интерес.

21 век е век на свободата. Всички мнения са свободни и разрешени. Няма една позиция по един въпрос. Този принцип, освен за интернет и телевизията, важи с пълна степен и за официалната наука. Световните университети от години правят изследвания върху технологията “хидравличен удар” и нейното влияние върху околната среда и резултатите са абсолютно противоположни.

Оказва се, че резултатите варират в зависимост от спонсора на проучването. Разбира се, газовите компании в Америка спонсорират повечето от проучванията, но се оказва, че други спонсори на науката са фондации, които водят кампания срещу добива на шистов газ.

Такива фондации са например “Хайнц Ендоумънтс”, фондация “Парк, Пропублика” и продуцентската фирма на автора на “Газленд” Джош Фокс “Интернешънъл Фокс”. Всъщност битката не е съвсем неравностойна и от двете страни има милиони долари и екипи от медийни и PR експерти.

Може ли в 21-ви век да има безпристрастно научно мнение, върху което обществото да вземе решение за бъдещето си? Има ли независим световен авторитетен орган по въпросите на науката и технологиите?

Масачузетския институт по технология в САЩ през 2011 публикува изследване озаглавено “Бъдещето на натуралния газ”. Там се предвижда огромен ръст на добива на шистов газ, и се въвежда израза ”шистова революция”, като рисковете за природната среда се определят като “предизвикателство, но преодолимо”. Ем Ай Ти препоръчва “проучванията за шистов газ да се увеличи в обсег и мащаб” в целия свят. Докладът е публикуван в интернет и свободно достъпен за всички.

КАКВО ДА ПРАВИМ С ШИСТОВИЯ ГАЗ В БЪЛГАРИЯ?

А сега накъде? Какво да се прави? България отново е на кръстопът. Имаме хем споразумение за добив, хем мораториум върху добива на шистов газ едновременно. Сега седим и чакаме не Годо, а Михаля. Изглежда, че в момента на най-голяма криза и бедност ние седим върху богатство, което обаче не можем да стигнем, без да се отровим или да се изпокараме.

Какво е най-разумното решение? Решението на всички като общност, като народ? Не решенията, които ни се предлагат от «Шеврон» или от западни еко — фондации. Защо за всичко, което правим в родината си първо гледаме на запад? Нали уж западната цивилизация се разпада? Защо тогава трябва да окупираме София, след като те окупират «Уолстрийт»? Защо трябва да носим маски на Гай Фолкс станали известни от един американски филм, за да подкрепяме каузата на друг американски филм.

Може би трябва да гледаме още един филм, за да разберем какво става?
Този филм се казва “Фракнейшън” и се снима в момента.

http://www.kickstarter.com/projects/1009530098/fracknation

Ирландският режисьор Фелим Макалиър на публична пресконференция предизвиква режисьора на “Газленд” Джош Фокс относно изопачени факти във филма. В района на снимки на “Газленд” е имало случаи на изтичане на подземна газ и запалване на чешмяна вода години преди сондажите за шистов газ. За Джош Фокс обаче това няма връзка с истинността на неговия филм и се опитва да спре в Ютюб клипа с пресконференцията.

Фелим Макалиър заедно с полската си колежка Магдалена Сегиеда набират двеста хиляди долара в САЩ от дарения по интернет и сега снимат филма “Фракнейшън” като отговор на “Газленд”.

След като науката и политиката се оказват без обществено доверие сякаш единствено киното оформя нашата гледна точка. Ще трябва да гледаме още един американски филм, за да разберем какво трябва да правим с шистовия газ в България! Не е ли точно в български стил: да обещаем на всички, да не се караме с никой и да гледаме какво ще стане у съседите. Ако не дай си боже стане беля сме с чисти ръце, ако ударят кьоравото ще се засилим и ние, ако не е късно.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ АКО НЯМА ГАЗ ?

България забрани нещо, което може и да не съществува! Какво ще стане ако в България няма достатъчно газ? За какво беше цялата врява тогава? Защо се вдига толкова шум по целия свят за нещо, което не е сигурно дали съществува? Всичко е заради светлото бъдеще. Натуралният газ е енергията на бъдещето. Без газ няма бъдеще. Трябва да вярваме, че има газ!

Дори и хората, които протестират против шистовия газ вярват, че го има. Иначе защо протестират? Ако няма газ, няма и замърсяване.

Световната икономика съществува на принципа на балона, който се пръсва на всеки десетина години. Имахме софтуерен балон, балон на недвижимата собственост, интернет балон и сега… балон пълен с газ. Именно в изследването на Масачузетския институт по технология “Бъдещето на натуралния газ” се предупреждава, че очакванията за добив на шистов газ може да са силно преувеличени. През 2011 «Ню Йорк таймс» публикува статия “Вътрешни хора алармират за Газовата треска”. В нея са изнесени документи и имейли на служители на газови и инвестиционни компании, които говорят за силно завишаване на цифрите за очаквани добиви. Споменават се думите “схема Понзи”, ”балон”, “измамата Енрон”, “шистова пиеса” и т.н. Газовите компании правят големи залози за бъдещето и предизвикват поток от инвестиции към себе си. Колкото повече се говори, толкова повече се вдигат акциите им. Протестите също са полезни за акциите – щом някой протестира това не е за нищо, значи газ има. В статията Арт Берман геолог от Хюстън казва, че според данните, които има, “шистовата революция” е вече продадена и то на по-висока цена, а според Дебора Роджърс от Банката на Федералния резерв в Хюстън данните на газовата индустрия не отговарят на статистиката и очакваният добив на кладенците е завишен. Дебора Роджърс заключва многозначително от Хюстън с думите:”Мисля, че имаме голям проблем!”

Проблем наистина има. Но както обикновено ще разберем за него след години, когато изгърми и балонът с газ. След това са слънчевия и вятърния балон и т.н… Дотогава е важно да запазим визията за светлото бъдеше неопетнена. България ще добива шистов газ без риск за природата, ще построи още един реактор в Козлодуй и газова централа в Белене, а опустелите ниви ще се покрият със слънчеви батерии и вятърни електроцентрали. Това е България на бъдещето, защото всичко, от което имаме нужда е енергия.