Пандемията и рейтингът на политиците

Как пандемията влияе на рейтингите на политиците, анализира британският национален ежедневник The Times, цитиран от Агенция "Фокус".

Рейтингът на популярността на премиера Борис Джонсън рязко се повиши от началото на епидемията, предизвикана от новия коронавирус. До края на януари неговият нетен рейтинг на одобрението - тоест процентът на тези в страната, които одобряват действията му, минус процента на тези, които не го одобряват- беше минус 1%. До 13 април той нарасна с 41 процентни пункта до 40%.

Според проучване, проведено от YouGov, през същия период процентът на хората, които най-вероятно ще гласуват за консерваторите на следващите общи избори, се увеличи от 41% на 45%, а процентът на тези, които трудно биха гласували за тази партия, намалява от 50% на 43%.

Много лидери в цяла Европа са изправени пред подобно увеличение на своите рейтинги, но това не се случва навсякъде.

Оценката на Ангела Меркел показа един от най-значителните скокове - според проучване, проведено от Morning Consult, от 1 февруари до 14 април, нетният рейтинг на одобрението на германския канцлер нарасна с 24 процентни пункта, от минус 8% на 16%.

Френският президент Еманюел Макрон, чийто нетен рейтинг на одобрение все още е много нисък минус 21%, днес стана по-популярен в сравнение с 1 февруари, когато нетният му рейтинг беше минус 44%.

Няма точни данни за рейтинга на популярност на италианския премиер Джузепе Конте, но анкетите показват, че през март той е нараснал.

В Швеция, където правителството въведе по-малко ограничения за движение на хората в сравнение с други страни, рейтингът на одобрение на премиера Стефан Льовен според Центъра за анализ на общественото мнение на Novus е 44%, което е 18 процентни пункта повече спрямо средата на февруари.

Междувременно в Испания подобен ръст в рейтинга на одобрение на правителството не беше регистриран. От януари до април процентът на хората, които биха били готови да гласуват за Испанската социалистическа работническа партия, която заема водеща позиция в правителството, нарасна само с 2 процентни пункта, от 26,5% на 28,2%.

В един момент през март Испания изпревари Италия по брой на смъртните случаи от коронавирусна инфекция, като зае първото място в света по този показател. Испанското правителство бе критикувано, че реагира твърде бавно на пандемията и за това, че не се възползва от уроците на Италия.

Политолозите наричат нарастващата популярност на политиците „ефектът на събиране под знамето“ и обясняват това явление отчасти с психологически промени в обществото: хората изпитват едновременно прилив на патриотизъм и страх, а критиците са по-тихи на фона на всеобщото сближаване.

След атаките на 11 септември рейтингът на одобрението на американския президент Джордж Буш се повиши с почти 40 процентни пункта до 90% - най-високата цифра за американския президент. Ефектът от 11 септември беше толкова силен, че дори рейтингът на британския премиер Тони Блеър малко нарасна.

Според д-р Уил Дженингс, професор по политология в университета в Саутхемптън, при такива обстоятелства лидерите на страните могат да станат център на националното единство. „Можем да кажем, че коронавирусът се е превърнал във външната заплаха, която помага на лидерите да играят обединяваща роля по начин, който не може да бъде постигнат, разчитайки единствено на вътрешната политика и някои други проблеми“, обясни той.

Друг фактор е, че при такива обстоятелства онези, които стандартно критикуват правителството - опозиционни партии и медии - обикновено се самоцензурират. Поне в началото.

В САЩ имаше леко повишение на рейтинга на президента Доналд Тръмп, който след това достигна плато. През февруари нетният му рейтинг беше минус 11%, а сега той достигна минус 3%. Тръмп беше остро критикуван за това, как ръководи страната в условията на пандемия и той не успя да обедини американците около себе си, както Буш направи през 2001 година.

В Бразилия президентът Болсонаро също не успя да се възползва от кохезионния ефект на кризата. Стъпките, предприети от него, бяха критикувани. Бразилците редовно пляскат с ръце и чукат по саксии, за да демонстрират недоволството си от действията на президента, а не да подкрепят лекарите. Нетната оценка на одобрението, която в началото на февруари беше 21%, днес падна до 8%.

Една от причините може да е глобалният характер на пандемията. В миналото на практика нямаше кризи, които да обхванат толкова много страни наведнъж - потвърдени случаи на коронавирусна инфекция бяха регистрирани в 185 страни по света. В тази връзка хората имат възможност да сравняват действията на своите лидери с действията на лидерите на други държави.

Тревър Маккрискън, доцент по политология в Университета „Уоруик“, казва, че в миналото скокове на популярността са били предизвиквани от събития, засягащи една или малък брой страни, което означава, че пандемията е много различна от събитията, които обикновено причиняват митингов ефект. Той продължи: „Пандемията засяга всички в една или друга степен, така че мога да предположа, че в известен смисъл хората сравняват лидерите. Например американците наблюдават действията на Доналд Тръмп и сравняват неговата позиция в борбата срещу пандемията с позицията на Трюдо “.

Ако жителите на Северна Америка сравнят действията на лидерите си, тогава премиерът на Канада определено печели. В началото на февруари нетният рейтинг на Трюдо беше минус 1%. Тогава той падна до минус 19%, а след това направи огромен скок до плюс 21%, тоест от началото на февруари той нарасна с 22 процентни пункта.

Друга разлика между тази пандемия и други кризи е нейната продължителност: коронавирусът вероятно ще надживее ефекта на „събиране под знамето“ , а в някои страни растежът на рейтинга на популярност на политиците вече е спрял. По този начин онези лидери, в чиито страни са насрочени избори в близко бъдеще, ще се възползват най-много от тази криза.

Миналата седмица в Южна Корея, където борбата срещу разпространението на коронавирусна инфекция се счита за най-ефективната, Мун Джей-ин стана президент отново, като спечели най-значимата парламентарна победа след прехода на Южна Корея към демокрация през 1987 г. Демократическата партия на президента Мун и неговите съюзници заеха 180 от 300-те места в Народното събрание на страната, докато опозиционната партия зае 103 места. Според Gallup в началото на февруари нетният рейтинг на президента е бил минус 9%.

В много страни изборите трябваше да бъдат отменени - включително вторият тур на местните избори във Франция, президентските избори в Боливия и общите избори в Етиопия.

Засега Полша възнамерява да проведе президентски избори, насрочени за 10 май. Според анкетите настоящият президент Анджей Дуда, съюзник на управляващата партия „Право и справедливост“, може да получи над 50% от гласовете, което ще му позволи да спечели още на първия тур.

Лидерите, които трябва да изчакат по-дълго време за изборите, вероятно ще загубят предимствата, които им дава ефектът на „събирането под знамето“, но мерките, които ще предприемат за борба с пандемията, несъмнено ще повлияят на оценките им за одобрение.