След тях...потоп. Но има и надежда

Казват, че един от основните недостатъци на демокрацията е, че позволявала на хора, които би трябвало да бъдат в затвора, да влязат във властта, та дори да направят голяма кариера – да станат министри, депутати и дори премиери. Ситуацията е добре позната както в света, така и у нас. Неправителствената организация Трансперънси интернейшънъл, публикуваща периодично своите доклади за корупцията на правителствено ниво, предупреждава, че в България то е наистина високо, че сме сред „първенците” в Европа и света. Както и сред първите по цензура и липса на свобода на печата / 111-тото място!/.

Уинстън Чърчил има една крилата фраза: „Демокрацията е най- лошата политическа система, ако изключим всички останали!” За щастие, тя е може би единствената, която позволява поява на някои обществени механизми, способни да се противопоставят на Злото и да го обезвредят. Но, за съжаление, Доброто се обединява по- бавно и по- трудно от Злото, което често пъти надделява, както става и у нас. Трябва да мине доста време и обществото да узрее за промяната, след като изгуби твърде много...

Във вируса на Властта има нещо неизтребимо. Социолозите и политолозите твърдят, че дори един мандат може да лиши носителя му от здравия смисъл и да нанесе на природата му / да не говорим за обществото / сериозни поражения. Но какво да кажем, когато един човек или една партия са на власт десет или повече години?

Портретът на този тип политик е познат на всички: безпределен егоизъм, грижа за личния интерес и този на близките си, елементарен, беден речник, липса на култура и възпитание, неспособност да води диалог, да приема критика и чужди идеи, да поема отговорност, да държи на думата си, некомпетентност, презрение към избирателите, склонност към демагогия, различни степени на алчност, трудно прикрити комплекси или пък мегаломания, огромно самочувствие...

Да, в думата „политик” вече не откриваме нищо благородно, достойно за уважение. Макар че този субект е по принцип избран, за да представя, да работи, и най- главното да служи на своите избиратели, дали му своето доверие, той е далече от тази мисъл. Бих го нарекъл по- скоро „мутант на демокрацията”, не и „делегат на обществото” , защото повечето от тези наши „делегати” се оказа, че изобщо не ни представят, дори и не помислят за нас, освен когато се явят за нови избори. И ние, наивни, глупави или просто изморени отново даваме гласа си за тях. Или изобщо не отиваме до урните, с което съвсем ги улесняваме, макар мнозина да не се замислят за това... И се примиряваме, търпим Злото. Както казва Ботев: „Да мълчиш като риба, да търпиш като вол!”. И да живееш с 363 лева месечно / прага на бедността/, та и с по- малко. Защото пенсиите на повечето от нас са с 30- 40 на сто под този праг и не се индексирани от цели 10 години! А нашите „избраници” наскоро си гласуваха единодушно по 8 000 месечно...

Спомням си 1992 година. На цяла Италия ѝ беше дошло до гуша от мафията. За щастие прокуратурата се залови сериозно за работа / без показни маневри, избирателно!/ и с операция тип „чисти ръце” затвори и осъди 6000 провинили се италианци, което от своя страна доведе до изчезването на цели две партии от политическия живот на страната. Моделът беше приложен и във Франция и в някои други държави, а след това и в северната ни съседка, която нашите ръководители не обичат да споменават. Там се появи една нова Жана Д, Арк – прокурорката Лаура Кьовеши и направи много за страната. Само за няколко години – от 2012 до 2016 тя успя да осъди ефективно над 2000 министри, депутати, да вкара в затвора дори премиера Адриан Настасе ! Резонансът в Европейския съюз беше наистина голям. Сега тази смела жена е главния прокурор на ЕС.

В Древна Елада, люлката на демокрацията, провинилите се депутати са били осъждани на строг тъмничен затвор, на смърт или изпращани в изгнание. И никой не е можел да избяга от закона. Днес в Европа упорито се говори за феминизация на властта. Не че такава няма, знаем, че в целия свят / дори в Азия и Африка/ вече има жени министри, депутати и дори премиери и президенти. Жените във властта са по- почтени, отговорни и не така алчни. Нали за това ги определяме като „по- добрата половина от човечеството”. Нашият свят обаче се управлява хилядолетия от мъже, но твърде малко от тях са били разумни и градивни. Ние имахме, макар и за кратко, жена за премиер - умна честна и позитивна личност.

Ванга предрече, че именно жена ще спаси България. Дано да е вярно!