Америка преживява ново Средновековие със своя олигархия, духовенство и догма

Ще завладее ли Америка “Прекрасният нов свят”, описан от Олдъс Хъксли? В новата си книга, “Настъпването на неофеодализма: предупреждение за световната средна класа” (The Coming of Neo-Feudalism: A Warning to the Global Middle Class), Джоел Коткин, който от години изследва разрушаването на средните класи заради преместването и финансиализацията на икономиката, анализира “тиранията”, която вещае появата на суперсилна олигархия, контролираща технологията . Той описва съюза на олигархията на Силициевата долина, съставена от няколко запалени по трансхуманизма и убедени, че технологията е отговора на всички проблеми милиардери, с интелектуалната класа на “капацитетите”, които се държат като “ново духовенство” и с религиозен плам установяват нови догми - за глобализацията, джендъра, “бялата привилегия”. Става опасно да изразяваш несъгласието си, съжалява бившият социалдемократ и обяснява, че за него вече няма място вляво. Ситуация на нетолерантност, която шумното напускане на журналистката Бари Уайс от “Ню Йорк Таймс”, принудена да напусне под натиска на колеги, превърнали се в “цензори”, красноречиво илюстрира.

- Публикувахте “Настъпването на неофеодализма: предупреждение за световната средна класа”, книга, която описва появата в Америка, но и в Китай, Европа и дори Япония, на система, характеризираща се все по-неравномерната концентрация на богатства и власт в ръцете на малко малцинство от “господари” на технологиите и финансите. Наистина ли вървим към Средновековие във високотехнологична версия?

- Действително живеем в епоха, която напомня за Средновековието със своята олигархия, духовници и догма. Появи се нещо като технологична аристокрация, която се съюзи с интелектуалната класа, за да създаде нова визия за обществото, чиято амбиция е да замени по-традиционните ценности, изразявани в следвоенния период от средната класа. Целият бъдещ залог на политиката е дали днешното “трето съсловие” - обеднелите средни класи и народните класи - ще се подчинят на техния контрол. Навлязохме в парадигмата на олигархия, концентрираща националното богатство до невиждано в съвременната история ниво. Пет компании притежават основната част от националното богатство в Америка! Шепа шефове на технологични компании и “техните финансови кучета пазачи” контролират богатства от десетки милиарди долари средно всеки един от тях и са на по 40 години, което означава, че ще трябва да живеем с тях и тяхното влияние през останалата част от живота си!

Глобализацията и финансиализацията бяха главните фактори на тази необуздана концентрация на богатството. Преместването на индустрията в Китай струваше 1,5 млн. работни места във Великобритания и 3,4 милиона в Америка. Малките и средни предприятия, семейните предприятия, занаятчийството бяха масово унищожени, което доведе до обедняване на средните класи, които бяха в основата на американския либерален капиталистически модел. Коронавирусната криза ускори тенденцията. Технологочните компании са големите победители в това изпитание. Джеф Безос, шефът на Amazon, току-що обяви, че капитализацията му е нараснала с 30 млрд. долара, докато малките компании се давят! Класовите неравенства се задълбочават, интелектуалният и мениджърски елит се справят много добре - прословутите големи специалисти, които могат да работя дистанционно -, а останалата част от средната класа обеднява. Народните класи понесоха цялата сила на вируса, имат много по-големи рискове да го хванат, страдаха от карантината в малките си апартаменти и мнозина от тях загубиха работата си. Очертава се много мрачна картина с ултратясната каста на силните и “новите крепостни”, без нищо съществено помежду им: 70 на сто от американците смятат, че децата им ще живеят по-зле от тях. 

- Пишете, че Силициевата долина е нещо като футуристична лаборатория за това, което очаква Америка. Описанието ви не буди завист…

- Силициевата долина, някога обетована земя на самоиздигналите се хора, се превърна в лице на неравенството и на новите индустриални крепости. Технологичните гиганти, като Google или Facebook, убиха културата на новостартиращите компании, родена в калифорнийските гаражи през 70-те години и продължила до 90-те години, защото източват всяка иновация. Аз съм защитник на околната среда, но твърде радикалната зелена идеология, която преобладава в Калифорния, също облагодетелства големите компании, които единствени могат да оцелеят при драстичните екологични разпоредби, докато малките и средни предприятия не могат да издържат или се преместват другаде. Подценява се този социално-икономически аспект на “екологичния преход”, който изключва народните класи и обяснява например вашите “жълти жилетки”, както посочва географът Кристоф Гилюи. 

Имайки предвид концентрацията на богатствата, калифорнийските недвижими имоти достигнаха рекордни цени и народните класи бяха изтласкани извън Сан Франциско, въпреки че е бастион на политическия “прогресизъм”. Градът, който претендира, че е бастион на антирасизма и някога приютяваше много активна афроамериканска общност, практически вече няма чернокожи жители, те са едва 5 процента, което е друг парадокс на днешния прогресизъм.

- Говорите за съюз на тази олигархия с новите големи специалисти, почти превърнали се в ново “духовенство”, пазители на новите “догми”. Какво означава това?

- Има истински паралел между днешната ситуация и съюза между аристокрацията и духовенството преди Френската революция. И това важи за всички западни страни. Тези духовници обединяват днешните интелектуални елити, повечето от които са леви. Наричам ги така, за да подчертая почти религиозния характер на праволинейността, която искат да наложат, както някога Католическата църква. През ХIII век, в Парижкия университет, никой не се е осмелявал да се съмнява в съществуването на Бог. Днес никой не смее да оспорва без риск новите догми. Далеч не съм консервативен, аз съм социалдемократ от старата школа, който счита класовите неравенства за по-уместни от въпросите за идентичността, джендъра, но за хора като мен няма място в мисловната и политическа вселена на тези елити. Те възнамеряват да заменят ценностите на семейството и индивидуалната свобода, които създадоха успеха на следвоенна Америка и благоденствието на средната класа, с кредо, което съчетава защита на глобализма, социалната справедливост (определяна като защита на расовите и сексуални малцинства - б.а.), модел на устойчиво развитие, наложен отгоре и преосмисляне на семейните роли. Те твърдят, че устойчивото развитие е по-важно от растежа, който извади народните класи от бедността. Този момент ще създаде истинско социално напрежение. Поразителното е еднообразието на това “духовенство”.

Сред журналистите само 7 процента се обявяват за републиканци. Същото е, дори и по-лошо, в университетите, киното, музиката. Вече нямаш право да не си съгласен с каквото и да било! Стана рисковано да пишеш, че проблемът на чернокожата общност е по-скоро социално-икономически, отколкото расов, и заради това могат да те нарекат расист! 

Дълго време работих като журналист за “Вашингтон Пост”, “Лос Анджелис Таймс” и други, преди да стана преподавател. Понякога все още откривам добри статии в тях, но като цяло вече не мога да ги чета, толкова са предубедени по темите, свързани с расовия въпрос, Тръмп или политиката! Нямам никаква симпатия към Доналд Тръмп, когото смятам за токсичен, но омразата към него отива твърде далеч. Виждаме развитието на лява журналистика на мнението, която води до това, което “Ранд Корпорейшън” определя като “разлагане на истината”.

Трябва да кажа, че бях шокиран от “проекта 1619” (той твърди, че началото на Америка не е 1776 г. и обявяването на независимостта, а 1619 г. с пристигането на първите кораби с роби на американските брегове - б.а.), лансиран от “Ню Йорк Таймс”, който иска да покаже, че цялата американска история е историята на една расистка страна. Да, робството е нещо ужасно, но американските успехи и прогрес не могат да бъдат отречени в името на извършените престъпления. Нямам нищо против да демонтират статуите на генералите от Конфедерацията, които са се борили за робовладелческия Юг. Но да искаш да махнеш статуята на генерал Юлисис Грант, големия победител над Конфедерацията, или пък на Джордж Вашингтон, е абсурдно. Системното разрушаване на нашето минало и на смисъла на това, което ни държи заедно, е много опасно. Това ни води до духа на Китайската културна революция. Ако продължим така, ще останат само племена. 

- Подчертавате особената опасност от съюза на техно олигархията и елитите, заради нарастващата роля на технология…

- Мисля, че Хъксли бе казал в “Прекрасният нов свят”, че тирания, опираща се на технологията, не може да бъде победена. Силата на днешните олигархии и културни елити се засилва от нарастващата роля на технологията, която увеличава степента на контрол над това, което мислим, четем, слушаме… Когато се появи, интернет породи огромна надежда. Мислехме, че ще постави началото на ера на свободата, благодатна за идеите, но точно обратното, той стана инструмент за контрол над информацията и мисълта! Дори и множащите се блогове да създават впечатлението за демокрация и разнообразие, днешната реалност е, че няколко компании, базирани в Силициевата долина, упражняват все по-голям контрол върху информационния поток. Близо две трети от младите се информират от социалните мрежи. Освен това, Google, Facebook, Amazon са в процес на изкупуване на остатъците от традиционните медии, които не са убили. Те контролират киностудията, YouTube… Хенри Форд и Андрю Карнеги не са били добри момчета, но те не ви казваха какво трябва да мислите. 

- А какво мислите за новите олигарси на ХХI век?

- Те са убедени, че всички проблеми имат технологичен отговор. Те са блестящи техници, големи последователи на трансхуманизма, слабо загрижени за спада на раждаемостта или въпроса за социалната мобилност, и много по-откъснати от народните класи, отколкото някогашните шефове на стоманодобивните компании. Нивото на тяхното историческо или литературно невежество е огромно и в този смисъл те несъмнено са още по-плашещи, отколкото аристокрацията при Стария режим. Освен това фокусирането върху символични теми, като джендър, трансджендъри, климатична промяна, им позволява да избегнат “класовите “ теми, които биха могли да застрашат властта им. 

- Какво мислите за битката между Зукърбърг, който отказа да премахне постовете на Тръмп, и останалите големи шефове на технологични компании, които искат да премахнат “лошите мисли”?

- Мисля, че Зукърбърг имаше право и смелост, но изглежда е подтикван да приеме ролята на цензор. Един автор, когото познавам, дисидент природозащитник, току-що видя, че страницата му във Facebook е изтрита. Това е опасна тенденция, защото оставянето на властта на контрол върху информацията на няколко частни компании, проправя пътя към тирания. Това ме връща към централната тема на тази книга, която има за цел да бъде манифест за средната класа, заплашена от унищожение, след като беше стълб на нашите демокрации. Ето защо винаги съм се възхищавал на Нидерландия, страна, която е отвоювала земята от водата и винаги е осигурявала растежа на своята средна класа. Когато това спре и богатството се концентрира в няколко ръце, се връщаме към контрол на обществото отгоре, независимо дали той е установен от десни или леви режими. 

- На фона на тази реалност, Тръм и антиелитарният бунт, който го издигна, могат ли да спечелят отново?

- Тръмп е идиот и отвратителен тип, който, надявам се, ще бъде отхвърлен, защото предизвиква много отрицателно напрежение. Но никога не съм виждал да се отнасят така с един президент. Желанието да го уволнят е налице още преди да е стъпил в Белия дом! Също така мисля, че пресата не беше честна спрямо него. Да вземем за пример речта му в планината Ръшмор, една от най-добрите, които е правил досега и в която се опита да помири подкрепата за нуждата от расова справедливост и защитата на американското наследство. Той цитира много важни личности в нея, като Фредерик Дъглас и Хариет Тубман, но пресата не я отрази, защото била расистка реч, целяща да обедини привържениците на бялото превъзходство! Обвиняват го в тирания, но най-голямата тирания, която ни заплашва, е съюзът на олигархията и новите “духовници”. Единственото предимство на Тръмп е, че е контра-власт срещу тях. За съжаление, това не означава, че има подредена визия. Преди всичко той страшно разделя страната, докато ние имаме нужда от някаква форма на минимално единство. На този етап бих казал, че Тръмп трудно ще спечели - оценявам шансовете му на едно към три… Това, което е сигурно, е, че духът от 2016 г. и “жълтите жилетки” няма да изчезнат. Вижте какво се случи в Австралия: мислехме, че ще спечелят лейбъристите, но спечелиха именно популистите, защото зелената левица стана толкова антииндустриална, че народните класи я изоставиха!

Автор: Лор Мандвил, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова, "Гласове"