Déjà vu

Чета коментари на леви хора, които искрено се възмущават от това, че някой може да харесва ГЕРБ и да гласува за Бойко Борисов. Потресени са, че има непотресени хора от неговата корупция, простотия и очевидния факт на разложена държава, която оставя след себе си. За мен няма съмнение, че той си отива. Дали това ще стане сега или след осем месеца, е все едно. Чакам го от първия момент, в който се появи на сцената през 2001 г.

Дежа̀ вюто ми е свързано с друго. През 1990 г. не можех да си представя, че някой нормален човек може да гласува за БСП. За продължението на Живков под друго име. Той беше корумпиран простак, диктатор и примитив, който остави след себе си фалирала държава с огромни дългове, проядена от корупция и бездействие администрация и банкрутирало обществено устройство. Разбити и недовършени пътища - нито една завършена магистрала за 45 години соц и 35 години Тодор Живков; дефицит на стоки и почти никакви услуги и кошмарен обществен транспорт.

Спомням си, че като ученик през 1985-89 г., пътувах от Габрово до Враца за рекордните 12 часа с три прекачвания на влак и чакане на съответните гари: Габрово-Върбаново-Горна Оряховица-Мездра-Враца (автобусният превоз не беше развит, както в България като цяло, така и в малките градове). След втора смяна в училище във Враца често чаках автобус N2 от центъра за квартал “Младост” около час и половина, защото ме беше страх да се прибера през парка за 15 минути пеша. Имаше случаи на ексхибиционизъм и нападения, които се знаеха в града.

Спираха тока през два часа, а вода нямаше въобще. Носеха я с водоноски между блоковете. “Химко”, за което мнозина си спомнят днес с умиление, тровеше с амоняк жителите на Враца така, че сегашните прахови частици в София ми изглеждат като планински въздух. Телефон се прокарваше с връзки, а цветният телевизор беше лукс. Да не говорим за Ладата. Малки битови белези на тоталната изостаналост и ниски хоризонти, които възпитаха измамна идеализация на Запада и подготвиха почвата за бъдещото безогледно консуматорство. Помня, че предавахме хартия на "Вторични суровини", за да си купят нашите "Отнесени от вихъра", защото имаше такава сложна и абсурдна система за сдобиването с тази банална литература. Много се смях, когато се юрнаха да цензурират филма сега в Щатите. Или май беше за "Птиците умират сами" и "Шогун" - бестселърите на късния соц.

Тук ще направя разграничение между личните си емоционални спомени, които са прекрасни от онези години, но нямат нищо общо с политическото и социално устройство на България тогава. Живеехме щастливо, въпреки него, както го правим и сега. Всички готини хора, които познавах, които бяха умни, образовани и с характер, бяха маргинали. Политическата върхушка се беше разкапала в морално и всякакво отношение - Иван Славков (който е истинският антропологичен предобраз на Борисов) и цялата кадесарско номенклатурна кохорта, която играеше тенис (западен снобизъм на фона на масовите спартакиади), напиваше се с уиски в Японския хотел и ръководеше Националната телевизия (единствената).

Тогавашните Пеевски, Черепа, Домусчиев и Валентин Златев бяха Огнян Дойнов, Андрей Луканов и подобни “будни” пичове от Първо главно, Кинтекс и външнотърговските дружества. България беше домодерна страна, управлявана от малък, корумпиран елит, който вземаше самолета, за да вечеря във Виена, докато границите се пазеха с ток, тел и автомати. България и сега до голяма степен е домодерна страна, но с разширен корумпиран елит, който отскача до Дубай или Куршевел, само дето няма тел и автомати по границата.

Тоталитаризмът държеше хората в дисциплина и затова нямаше изцепки на повърхността. Мнозина бъркат това с морал. Имаше страх, а не вътрешни задръжки на съвестта и категоричния императив на Кант. Когато страхът отпадна след 1989 г., паднаха и задръжките. Мутрите и всички изроди от началото на прехода бяха възпитани през социализма. Там те получиха своите първи седем години, че и висшето си образование. Истината е, че разложението на прехода бе заченато в развитото социалистическо общество, което си беше разбито социалистическо такова, а най-отвратителните мутри бяха продукт на социалистическите спортни училища.

Да не говоря за големите играчи, които бяха завършили в Москва и партийните школи. Нямаше истински обществен морал, а само пропаганда и строга цензура, която не позволяваше на безобразията да излизат наяве за разлика от сега - тогава беше невъзможно да излязат снимки с парите на Живков. Впрочем по свидетелства на Бойко Борисов (който му беше бодигард) в неформален кръг - Тодор Живков се е “пенсионирал” с около 500 млн. тогавашни лева, които ги е въртяла Лора Виденлиева след 1990 г. Човекът се е погрижил за безпроблемното си слизане от властта. И умря на свобода и от естествена смърт, въпреки огромните си престъпления.

Социализмът фалира и затова приключи, няма заговор, нито предателство, както мислят левите днес. Умря, защото беше глупава идея, реализирана от посредствени и алчни хора, които не дадоха свобода на други идеи и други по-интелигентни хора. Живков беше олицетворение на това малоумие. Той бе същински срам за нацията, а в края на управлението си се държеше като днешния Борисов - разпасан, самодоволен и прост в чист вид. Има негови записи в Златния фонд на БНР. Не са тайна. Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти, а го свалиха СССР и комунистическата олигархия, за които той се превърна в бреме със своята сенилност, разпасаност и самомнение, подхранвани от 30-годишна неограничена власт.

Същото под друга форма наблюдаваме и сега. Само че Борисов ще го свали американското посолство и олигархията, на които той започна да пречи със своята сенилност, разпасаност и самозабрава от дългото си пребиваване във властта. След Живков нямаше истинска алтернатива. Дойдоха смешници като Филип Димитров, Седесето и "Подкрепа" с всякакви идиоти и мошеници вътре, които крещяха глупости по площадите. Въпреки че нямаше алтернатива, Живков все пак си отиде, защото му свърши времето и историята го затисна като свлачище. Както засипва и Бойко Борисов в момента.

Проблемът за мен е в това дежа̀ вю и в абосолютната инертност на българското общество. То не може само да реализира промяната и да бъде господар на историята си, а се носи по течението. Все пак е радостно, че социалистите днес се отвращават от аватара Живков в лицето на своя бодигард и днешна реинкарнация Борисов. Добре е, макар и с 30-годишно закъснение.

Сега искам да им кажа какво ми е било, когато масово гласуваха за БСП през 1990 г. Все едно днес масово да гласуваш за ГЕРБ след всичката разруха, която оставя след себе си. Дежа̀ вю са ми и десните (наследници на "Екогласност", клубовете за демокрация, "Подкрепа", СДС, СДС с тирета и т.н.) с техните циркаджийски изпълнения и гламави лидери, жадни да вземат най-после властта без въобще да знаят какво да правят с нея.

Смея се, когато чувам “десни” да казват, че Тодор Живков/Борисов няма алтернатива и се грижат за стабилността, която неговата сенилност произвежда. Мисля, че на това се дължи и общото чувство за безпътица, което е лайтмотив на цялата ни следосвобожденска история, между другото. Във в. “Щурец” от началото на миналия век е пълно с днешна публицистика и сатира. По-възрастните сме живели в този филм няколко пъти през последните 30 години. Никаква промяна на Конституцията няма да оправи това, докато ние самите не излезем от него.

Коментарът на Явор Дачков е публикуван в Гласове