Борисов може да задържи властта само с репресии

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2020 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ВЛЕЗЕ В ИНСТИТУЦИОНАЛНА КРИЗА И ВЪЛНА ОТ МАСОВИ ПРОТЕСТИ

Ето резюме на основните изводи и прогнози:

Юли 2020 е месецът, който в дългосрочна перспектива може да промени България.

Перманентната скандалност от последните три години се превръща в перманентна политическа криза, която може да бъде решена само чрез избори – предсрочни или редовни

Протестите върнаха самочувствието на гражданите на „най-бедната и най-корумпирана страна в Европейския съюз“ по безапелационен начин.
Митът за най-търпеливия европейски народ се срути.

Протести Лято 2020 са най-мащабните като география, участие и заряд и най-рискованите за Борисов за всичките му мандати.

Напред излезе ново поколение българи, чието основно послание е, че иска да живее в нормална държава.

То направи заявка за промяна не само на властовия модел, но и на профила на българския политик като образование, култура, морал.

Страната влезе в политическа криза, която се разви само за 48 часа – от акцията в парк „Росенец“ през призива „Мутри, вън“ до масови протести. Експресното развитие на кризата е индикатор за екстремно високи нива на обществено напрежение и натрупан гняв към управлението на държавата.

Събитията през юли потвърдиха основния ни извод от предишния месец – атаката е концентрирана лично около Борисов. Новото сега е, че гражданската енергия се фокусира и върху главния прокурор, както и върху цялостния модел за управление на страната.
Протестиращите играят ва банк и искат пълна промяна.

Властта може да изкара мандата си докрай по два начина - със засилване на популистките или репресивните елементи.

Гражданското недоволство ще продължи да съществува - активно или латентно, и при подходящ момент ще изяви автентичното си начало в нови форми.

Рискът за властта е сливане на моралния със социални протести през есента и в края на годината.

Събитията наложиха нов хоризонт пред политическото бъдеще на Бойко Борисов.
Премиерът вече свързва бъдещето си с партията, а не с изпълнителната власт. 

Всъщност той няма ход. Ерата "Борисов" приключи. 

Борисов слиза от властта по стъпките на Виденов и Костов. 

Политическата му кариера се раздели на две – преди и след протестите.

Борисов достигна „типинг пойнта“ (повратната точка), отвъд която дефектът вече не се превръща в ефект, а си остава дефект.

Милиардите по линия на Европейския съюз не се превърнаха в актив за властта. Отключи се полемика какъв национален план може да изготви България, за какво ще се харчат милиардите, имаме ли капацитет да отговорим на европейските условия.

Политическият климат за Борисов се промени радикално. Вместо джипка и неефективен пиар се искат три К-та - конкретика, компетентност, контрол.
Най-решителната стъпка за овладяване на политическата криза бе обновлението на кабинета, предприета обаче в хаотичен порядък и без ясни мотиви.

Борисов и ДПС публично се разделят с всички възможни последици и за двете страни.

Рокадата в кабинета беше минирокада на фона на обществените очаквания и прогнозите в медиите. Аргументите за смените не бяха ясно артикулирани и оставиха поле за спекулации.

„Усещането за зависимост от ДПС“ се смени с усещане за зависимост от Валери Симеонов.
Борисов отстрани основни фигури в правителството, фундаментът на една изпълнителна власт – финанси, икономика, вътрешна сигурност. По дефиниция в такава ситуация трябва да падне целия кабинет, докато у нас управляващите очакват това да постигне обратен ефект – да го стабилизира. Това е още един симптом за дефектирали демократични стандарти.
Налага се изводът, че промените се правят, за да няма промени.

Управлението демонстрира дефицит от критична саморефлексия.
В България - страната с най-голямо социално неравенство в Европейския съюз, двата големи синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ се превърнаха в „подпорна стена“ на правителството.

Президентът Радев зададе целта, посоката и основния лозунг на Протести 2020. Масовото недоволство от наложилия се управленски модел и острата реторика на президента намериха пресечна точка.
От социалните мрежи то се пренесе на площадите.

С няколко хода (излизане сред хората, вдигнат юмрук и слово) Румен Радев мобилизира масите и зададе лозунг и цел на протестите – „Мутрите и мафията вън от властта!“. Призивът му за оставки обаче излиза извън конституционните правомощия на държавния глава според повечето конституционалисти.

Крайната реторика уплаши членовете на ГЕРБ. Вместо да разплете, това заплете политическия възел. Страхът от служебен кабинет се разрасна до ирационални размери.

Президентът изигра силни козове в къс отрязък от време. Ако правителството овладее протестите, пред Радев има две опции: окопна война или формиране/припознаване на пропрезидентска партия.

Протестите пробиха безразличието на западния мейнстрийм към България. Само за месец в западната преса се изписа толкова за България, колкото иначе и за година не се пише. Водещо начало в публикациите бе, че България има проблеми с доходите, корупцията, правораздаването и демокрацията. Управлението на Борисов вече е наричано дяснопопулистко. Имиджът му и проблемите в България вече имат негативен импакт върху ЕНП и германската коалиция ХДС/ХСС, които акушираха политическото създаване на ГЕРБ.

Голямата грешка на Иван Гешев бе, че започна да говори политически и идеологически, да изрежда политически системни фигури и партии.
Това може да се тълкува като атака срещу партийната система в страната. В една установена парламентарна демокрация политиката се осъществява от политическите партии.

Кризата катализира процеси на разпад в най-стабилната в последното десетилетие партия. В ГЕРБ избиват разделения – между хардлайнери и умерени, между различни поколения, по линия на Цветанов и дори - на президента.

ГЕРБ отказаха да видят доминиращия профил на протеста извън групи с провокатори.

ГЕРБ разполагат с най-голямата членска маса, но в сюблимен момент тя се оказа трудна за мобилизация, защото липсва сплотяваща идеология.

Корнелия Нинова остава безспорния лидер, но води битка на два фронта – срещу ГЕРБ и Борисов и срещу вътрешната опозиция. Нинова е подложена на остра компроматна атака отвън (хотелът в Гърция), и на непрекъснати сражения отвътре.

 През целия мандат на „Борисов-3“ Нинова остана единствената опозиция, което я превръща във водач на битката срещу статуквото. 

Опонентите ѝ сега играят ва банк и показват деструктивност на всяка цена. Под натиска на събитията вътрешната опозиция бе принудена да смени тактиката и да следва реториката на Нинова.

ДПС отново е силно стигматизирана. Партията се намира в най-острата криза от създаването си насам.
ДПС гласува за вота на недоверие и не подкрепи рокадите в правителството. По дефиниция това я прави част от опозицията. Реално обаче партията е никъде. В сегашния парламент ДПС е във видима
изолация след протестите.

Това може да се повтори и в следващ парламент. За партията ще бъде трудно да влезе в изпълнителната власт официално поне още един изборен цикъл.
Партията генерира омраза и трябва да мине през реформа.

Двата малки елемента от управляващата коалиция – НФСБ и ВМРО, които през юни заплашваха с напускане на правителството, сега го бетонираха.
Патриотите доизживяват присъствието си във властта.
Красимир Каракачанов запазва прагматичен подход, докато Валери Симеонов се превърна в синоним на политически скандал.
Ако остане на политическата карта, НФСБ я очакват дълги години на извънпапарламентарна опозиционност.
Същият извод важи и за „Воля“, която в парламентарния си залез произвежда единствено и само политически провокации.

Коалицията „Демократична България“ рязко излезе напред и вкара в дневния ред темата за върховенството на закона и мястото на прокуратурата в конституционната конструкция.
Така наречената градска десница, която в последните години бе маргинализирана и стигматизирана, сега взима своя реванш.

Акцията на лидера на „Да, България“ Христо Иванов в парк „Росенец“ бе брилянтно замислена и добре изпълнена.

Епидемията от COVID-19 отбеляза нови пикови стойности в България. Балканите се превърнаха в несигурна зона, а страната ни отново влезе в балканската зона, като се отдалечи от европейската.

Глобалната здравна и политическа несигурност продължи да доминира движението на пазарите. Най-важните новини през месеца дойдоха от ЕС, които раздвижиха пазарите и оптимизма за възстановяването на икономиката на света.

Ключово икономическо събитие на месеца е постигнатото споразумение в маратонското заседание на Европейския съвет на ЕС. Евроскептиците се бяха зарадвали за поредния риск от разпад на ЕС, а лошите новини бързо се трансформираха в спад на пазарните индекси. Радостта им беше кратка, защото все пак споразумение беше постигнато.

Дебатът в Европейския съвет показа дълбоката пропаст между северния и южния модел на икономика и икономическа политика, който споразумението между спорещите само временно потули. Това е и фундаменталният икономически проблем на ЕС – моралният хазарт да се дава от тези, които се справят по-добре на тези, които се провалят.

Европейската икономика е в рецесия, българската се очаква също да навлезе в рецесия, а БВП през тази година ще се срине според ЕК с рекордните над 7%. Външната среда и рисковете от нова вълна на пандемията засилват рисковете пред икономиката, което едва ли ще ѝ позволи да постигне критериите от Маастрихт в рамките на следващите две години. Тоест, вероятността за по-дълго престояване в механизма е голяма.

Рейтинговите агенции обещаваха, че при присъединяване към валутния механизъм ще покачат рейтинга на България, но кризата с Covid-19 и икономическите ѝ последици биха могли да бъдат добро извинение да не повишат рейтинга.

Фискът отбеляза изненадващо позитивна новина – приходите в бюджета надвишават разходите. За първите шест месеца на годината превишението е в огромния размер от 1,3% от БВП. Тази новина не беше отразена, защото би изглеждала като „пир по време на чума“. Прекомерното свиване на разходите, когато икономиката и гражданите се нуждаят от подкрепа, ще изостри допълнително последиците от кризата. Неспособността да се приложат ефективни мерки за насърчаване на икономиката е сигнал за това, че дори и страната да премине през множеството препятствия за получаване на 29-те млрд евро европейски пари, те може и да не бъдат усвоени.