Европа на две скорости е рецепта за конфликти и разединение

Европа на две скорости е рецепта за конфликти и разединение. Това заяви в предаването на БНР "Събота 150" германският икономист Себастиан Дулиен от Европейския съвет за външна политика. Той даде пример с банковия съюз:

Засега идеята е ЕЦБ да надзирава всички банки в еврозоната, като взима някои решения за тяхната регулация. Проблемът е, че банките от еврозоната доминират на територията на цяла Европа, което значи, че 17-те ще определят правилата на банковия надзор в целия ЕС, но това едва ли ще защити британските интереси напълно. Всъщност ЕК очаква от държавите, които са извън еврозоната, да слушат и изпълняват това, което решава ЕЦБ. Много се съмнявам, че британците ще прилагат решения за своите банки, които са взети във Франкфурт, без да имат думата по въпроса. Изходът е или Великобритания да договори изключение за себе си, или да напусне ЕС. При всички положения се създава допълнителен риск за банковия бизнес в и извън еврозоната. Ако Лондон не се съгласи с Комисията, влизаме в сценарий, при който има различни стандарти, по които една банка от еврозоната работи с английска банка. Достъпът на Великобритания до европейския финансов пазар ще стане много скъп и това ще принуди британските банки да не предлагат повече услугите си на Стария континент. За Великобритания вече няма да е изгодно да участват в общия пазар, след като нейният най-силен и конкурентен сектор няма достъп до него. Това може да промени тяхната преценка доколко имат интерес да останат член на ЕС.

Дулиен изказа мнение, че който дава пари за Европейския механизъм за стабилност, той има право да решава какво да се прави с парите, ако не – няма право на глас.

Винаги, когато има дълбока криза в страни като Испания, виждаме отлив на капитали към по-сигурни инвестиции като германските облигации. Наблюдава се и отлив на пари от някои източноевропейски страни, определени като рискови. Винаги има риск от разпространение, но това не означава непременно, че всички могат да решават как ще стават нещата. Единственият начин е съответните държави да се присъединят към Европейския валутен съюз. Някои правителства не са особено щастливи от факта, че по договор са задължени да го направят. Те имат поне 2 варианта – винаги могат да напуснат ЕС, второ – те могат да оставят плаващ курс на валутата си и така никога да не изпълнят маастрихтските критерии за приемане на еврото.

Икономистът подчерта, че политически никой не може да накара насила държавите, които не желаят да влизат в еврозоната, да го правят.

Дулиен смята също, че има реален риск от разпадане на еврозоната. Според него той е бил по-голям преди известно време, а сега идеята за банков съюз и ангажимента на ЕЦБ да се намесва на капиталовия пазар са инструментите да се предотврати разпада. Все още обаче не можем да изключим евентуални политически грешки, които да доведат до края на еврото, добави Себастиан Дулиен.