Защо Берлин и Брюксел мълчат за случващото се в България

Нима Берлин и Брюксел не виждат случващото се в България? Открито се възмущават от беларуския диктатор Лукашенко, но си мълчат за беззаконието в държавата членка България. Изглежда абсурдно, но не е. Ето защо:

Коментар от Александър Андреев:

"Сляпа ли е Германия? Сляп ли е Европейският съюз?" Протестиращите в България поставят тези въпроси в различен словоред и в различна форма, но те винаги опират до едно: Нима Берлин и Брюксел не виждат корупцията и огромните пукнатини в правовата държава в България? Защо Еврокомисията, Европарламентът и Германия като държава-председател на ЕС в момента не се намесват?

Причините

Сред протестиращите и в социалните мрежи често ще чуете и друго: „Европа се възмущава от беларуския диктатор Лукашенко и заплашва със санкции, а не ѝ пука за беззаконието в държавата-членка България. Това е абсурд!". Не, не е. Тъкмо защото България е член на ЕС, тъкмо защото българското правителство разполага с глас в Съвета на ЕС, а евродепутатите от България участват в сформирането на мнозинства в Европарламента - тъкмо поради всичко това в общуването със София се използват кадифените, а не стоманените ръкавици.

Международните медии, които пишат за протестите в България, поставят още един акцент: Защо на Борисов се прощават грехове, заради каквито Брюксел сериозно притиска унгарците и поляците? Отговорът и на този въпрос бързо се очертава в сложната плетеница от взаимни зависимости вътре в ЕС. За разлика от Орбан и Качински, българският премиер играе ролята на примерен европеец: поддържа общата миграционна политика, не критикува Брюксел, не се заиграва открито със съмнителни трети страни. Освен това България разполага с допълнителна собствена тежест в ЕС заради охраната на външната граница, заради отношенията с Турция и Русия и заради общата енергийна политика. Благодарение на всичко това досега България и нейният премиер се промушват между предупредителните и дори наказателни шамари, които Брюксел раздава в други посоки.

Реакциите

Вече от няколко седмици Българската редакция на ДВ „прослушва" германската политика за отзиви и позиции за протестите в България. На поканите за интервюта вече се отзоваха няколко депутати от Бундастага, редица наблюдатели и специалисти. Както можеше да се очаква, представителят на ХДС в парламентарната група за приятелство с България, Молдова и Румъния Маркус Кооб по принцип подкрепи правото на българите да протестират срещу корупцията, но освен заради лошото състояние на медийната свобода в България други конкретни критики не отправи. Далеч по-остро в интервюта за ДВ се изказаха депутати от СвДП, от ГСДП и от Лявата партия. Германските социалдемократи са коалиционен партньор в Берлин, но докато ХДС/ХСС и ГЕРБ са в едно и също партийно семейство в ЕС, социалдемократите са свързани на европейско равнище с БСП. Това обяснява и акцентите, които германските политици от различните партии поставят в коментарите си за България. Същото важи и за либералите от опозиционната СвДП: техният представител в парламентарната група за приятелство с България, Молдова и Румъния Томас Хакер беше много критичен към слабостите на правовата държава в България, но по отношение на либералните партньори на европейско равнище в лицето на ДПС и той се изрази предпазливо и дипломатично, макар че не спести няколко критични пункта. Сходни бяха и отзивите, които дойдоха от германските политически фондации, близки до големи партии в страната. А фондациите, които са близки до консервативните партии в Германия, засега не са се ангажирали с официални коментари за протестите в България.

Същото важи и за правителството в Берлин. До момента на запитванията на Българската редакция на ДВ е дошъл един дипломатичен и балансиран отговор от германското посолство в София, който е цитиран на сайта. Германското Министерство на външните работи, както и канцлерството в Берлин най-вероятно смятат протестите в България за сегмент от вътрешните работи на страната, в които Германия не може да се намесва. А някои познавачи на двустранните отношения, които не искат да бъдат цитирани поименно, дори намекват, че канцлерката Ангела Меркел все още закриля българския премиер, който от своя страна често се хвали с „добрата химия" между двамата. Впрочем, същото важи и за бившия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който досега също се въздържа да коментира случващото се в България и бъдещето на премиера Борисов.

Една прогноза

В обобщение може да се каже единствено безличното и не особено утешително „сложно е". А с малко повече публицистичен авантюризъм може да се направи прогнозата, че и в Брюксел, и в Берлин мнозина ще си отдъхнат, ако исканията на демонстрантите бъдат удовлетворени, ако сегашното правителство в София бързо отиде на избори, след които новият кабинет най-сетне да се захване сериозно с борбата срещу корупцията, да провери внимателно бизнесите на т.нар. „олигарси", да оправи батаците в съдебната система и да се погрижи за медийната свобода.