Как Тръмп промени световната политика

"Америка над всичко" - Доналд Тръмп подплати любимия си лозунг с безогледно преследване на собствените интереси, конфронтации, изненади и конфузии. Тази негова политика ще окаже сериозно въздействие и в бъдеще.

"Америка над всичко" - този лозунг, с който Доналд Тръмп влезе в президентската надпревара през 2016-а година, всъщност казва всичко за по-нататъшната му външна политика. През изминалите четири години тя беше белязана от безогледно преследване на собствените интереси и непрекъснати конфронтации, изненади и конфузи. Както и от главозамайващи въртележки на кадрите.

Независимо от това кой ще спечели сегашните президентски избори в САЩ, така описаната политика на Тръмп ще окаже сериозно въздействие и върху бъдещето. Ето някои от най-важните последствия, до които води тя:

Международното сътрудничество

Откакто е поел поста, Тръмп целенасочено подкопава международното сътрудничество. Още в началото на мандата си той се отказа от търговското споразумение с редица азиатски страни, известно като "Тихоокенско сътрудничество". След това САЩ се оттеглиха и от редица други международни споразумения и конвенции като Съвета по човешките права към ООН и Парижкото споразумение за климата.

Под управлението на Тръмп САЩ все по-често взимат външнополитическите си решения едностранно, а понякога и в противоречие с международния консенсус. Типичен е примерът с признаването на Йерусалим за столица на Израел и преместването на американското посолство там.

"САЩ сериозно увредиха една много полезна своя мрежа от съюзи и международни институции", обяснява Маргарет Макмилън, професорка по история в университетите в Торонто и Оксфорд. Според нея, това сериозно е разклатило позициите на САЩ на международната сцена. Нейното мнение се подкрепя от едно допитване на института "Пю", според което в много държави подкрепата за политиката на САЩ е достигнала най-ниското си равнище от десетилетия насам.

Авторитетната фондация "Карнеги" стига до извода, че по отношение на международното сътрудничество между Вашингтон и европейските столици се е появила философска разлика. Изследователите от фондацията припомнят, че винаги досега след Втората световна война трансатлантическият съюз е бил белязан от общи ценности, общи цели и общи подходи.

Разломът между ЕС и САЩ под управлението на Тръмп е дори нещо повече от идеология. Сегашният американски президент активно критикува и поставя под съмнение десетилетните трансатлантически отношения. Той многократно и на глас оповестява съмненията си по адрес на съюзи като НАТО и вече заяви, че изтегля американските войски от Германия, защото Берлин не давал достатъчно пари за отбрана. Тръмп дори прокара търговски закони против европейците, наложи им наказателни мита и заплаши със строги санкции срещу всички, които участват в строежа на руския газопровод "Северен поток 2".

Професор Макмилън се опасява, че всичко това води до дълготрайно увреждане на отношенията. "Европа беше свикнала да се осланя на "Големия брат" отвъд океана, но днес европейците навярно установяват, че това вече очевидно не е възможно, че трябва да станат по-самостоятелни и да водят своя собствена външна политика", смята историчката.

Китай - във фокуса на прожектора

Тръмп тръгна към сблъсък с азиатския гигант. В началото беше търговската война, избухнала заради наложените мита, а днес САЩ вече притискат трети страни да не разрешават на китайския концерн Huawey да изгражда мрежата 5G. Впрочем, острата позиция на Тръмп срещу Китай получава и подкрепа от редица други политически актьори, които смятат, че Китай прекалено дълго извлича полза от международните търговски споразумения, докато грубо нарушава човешките права. Професор Макмилън припомня още, че Китай редовно нарушава и чужди права на интелектуална собственост и, че напреженията между Вашингтон и Пекин всъщност са съществували още преди Тръмп.

В областта на международната политика Доналд Тръмп привлече внимание и с навика си да използва социалната мрежа Туитър, предизвиквайки международно объркване. Алекси Дрю от лондонския "Кингс Колидж", който е специалист по темата, дава пример с политиката на САЩ спрямо Иран: "За иранците и за техния външен министър Зариф е много трудно да се ориентират каква точно е позицията на Вашингтон. Те непрекъснато установяват различия между становището на Държавния департамент и онова, което президентът Тръмп излъчва по различните канали. Просто между двете няма съгласуване".

Автократи от всички страни

Четирите години управление на Доналд Тръмп доведоха до още един съмнителен резултат: мнозина автократи по цял свят набраха повече самочувствие. Американският президент не им се противопоставя, а понякога дори демонстрира възхищение от тях. Това безкритично поведение говори и за (осъзната или не) подкрепа на този тип политика. Тръмп често пъти дори не реагира на драстични нарушения, както беше в случая с убийството на журналиста Джамал Хашоги. Независимо от натрупаните улики, че в цялата работа пръст има кралското семейство на Саудитска Арабия, Тръмп продължи изрично да подкрепя правителството в Рияд.