Д-р Георги Георгиев пред ФАКТИ: Единственото неизменно нещо във всички македонистки интерпретации е антибългаризмът

Георги Георгиев е доктор по история, член на научния съвет на Македонския научен институт и главен асистент в Института за исторически изследвания на Българската академия на науките. От ФАКТИ се свързахме с гл. ас. д-р Георги Георгиев – за напрежението между България и Северна Македония, за причините за това напрежение и за възможния изход от ситуацията, четете в следващите редове:

- Д-р Георгиев, този конфликт между България и Северна Македония постоянно гори, понякога тлее, в моменти като сегашния се възпламенява, но каква е причината за него и за възпламеняването сега?

- Конфликтът действително ту гори, ту тлее от много време. Като казвам много време нямам предвид само последните трийсетина години от 1992, откогато днешната Република Северна Македония формално вече е независима държава, а доста преди това – от времето на Титова Югославия, от времето и на Кралска Югославия. Този проблем има една почти вековна давност.

Основата в конфликта е Македонският въпрос. Винаги конфликтен, но в конкретният случай има меко казано разминаване между историческите разкази на България и българското общество и на официалната доктрина в Република Северна Македония. Тази официална доктрина всъщност е пренесена от Титова Югославия до днес с много сериозни заемки и от епохата на Кралска Югославия. Идеята е ясна – населението на днешната Република Северна Македония да се отдели колкото е възможно по-радикално и по-трайно от българското национално тяло.

- Има ли повод или историческа обосновка това да се случва?

- За митологията няма необходимост от историческа обосновка. Митологията е вид технология, която може да използва историята само като политически инструмент и нищо друго. Митологията не се базира на историята като наука. Тя се базира на интерпретации.

- Това ли прави Северна Македония, според Вас – интерпретира?

- Точно така и ще се подкрепя. Историята е такава наука, която, изучавайки я можеш да се ориентираш защо си стигнал до определено място, да се ориентираш защо днес нещата изглеждат по един или под друг начин. Тоест изучаването на историята е ключ и към обяснението на сегашността.

В случая югомакедонистката идеология – говоря с абсолютна убеденост за това, защото в основата си това е югославска идея, се мъчи така да напасне историята към тяхната сегашност, към статуквото, но в историята фактите, събитията, процесите, личностите така или иначе са се случили и те няма как да бъдат променени. Статуквото е нещо, което непрекъснато се променя и оттам идва колизията.

Да приемем теоретично дори за секунда, че приемаме македонисткия разказ. Кой точно разказ? Когато бяха Титови македонци, после станаха антични македонци, сега са северномакедонци – кой точно разказ да приемем, от коя епоха? Единственото неизменно нещо във всички тези македонистки интерпретации е антибългаризмът. Без този антибългаризъм македонистката митология, македонистката конструкция просто не може да съществува.

- Защо го има това антибългарско течение, псоред Вас?

- Защото целта на творението е била точно това – да се заличи всякаква следа от дълговековното българско културно и политическо не присъствие, а историческо действие там. Нека да приемем, че допуснат да се признае, че там има българи. Веднага възниква въпросът едно време по какъв начин са се озовали тези българи в Югославия, в Сърбия, В Гърция и какво правят там, по каква причина са стигнали. И тук започват да се редят други въпроси и други отговори – доброволно ли е било това, как е станало, насилствено ли е станало.

- Това българска територия ли е било би ли могъл да бъде такъв въпрос?

- Говорейки за територия, нека да не смесваме държавна територия с етнокултурна територия. Ние говорим, мислим, смятаме и твърдим и с основание, че в исторически план и то в много дълъг исторически план, че да – това е българско етнокултурно и историческо пространство. Да не забравяме, че това е вторият наш средновековен център. Както има Преславска школа, така има и Охридска книжовна школа в рамките на българската средновековна държава. Както в Първото българско царство имаме столица Преслав, Плиска, така и в Македония имаме столици на Българското царство в Охрид и в Скопие.

Много обвиняват, че виждате ли днешните „македонци“ били българизирани от Екзархията в системата на османските миллети и т.н. Тук пак отиваме към въпроса с яйцето и кокошката – кое е първото. Кое караше хората в областта Македония да искат и нещо повече – да участват дейно в създаването на същата тази Екзархия? Тоест те се чувстваха българи преди създаването на Екзархията и преди създаването и на модерната българска държава.

- Къде може да се види края на това нещо – Вие като историк имате поглед върху различните конфликти, които са се случвали, но какво може да бъде евентуалното решение на тези дългогодишни конфликти?

- Да, това е конфликт и няма защо нито да го крием, нито да се опитваме да го обличаме в евфемизми – разбира се, че има конфликт между държавата Република Северна Македония и между държавата България. Този конфликт е най-ярък и най-шумен на полето на историята и лично аз съм песимистично настроен, че може да бъде разрешен скоро и в обозримо бъдеще. Твърде съм скептичен и относно реалността в Република Северна Македония - да не забравяме, че държавността ѝ води своето начало не от българската идея за автономия на Македония и за независима Македония, а от коминтерновска идея за създаване на Македонска нация и на квазимакедонска държавица в рамките на Югославия.

Тоест тези държава лабораторно е конструирана така, че в нея просто българи да не съществуват или ако съществуват, те да са в маргинално състояние. Така че докато не се промени държавата там, аз не виждам обнадеждаващи признаци в това отношение. Докато не се промени цялата тази конструкция, за която говорим, аз не виждам все още светлина в тунела.

Да си спомним, че вече мина година и половина-две от подписването на прословутия наш договор за добросъседство. Всеки си спомня радостните изявления на наши държавни политически лица как решихме македонския въпрос и утре вече всичко потича по мед и масло. Мисля, че действителността много бързо ги опроверга. Аз имах случай в едно тогавашно интервю да кажа: „Изчакайте, изчакайте, все още нищо грандиозно не се е случило – грандиозни са само нашите очаквания“, както виждаме, те са и на път да се провалят грандиозно. Явно ни предстои дълго бягане на полето на геополитиката и на дипломацията. Дали сме подготвени за такова дълго бягане и дали сме осигурили помощните станции по маршрута напред в дипломацията не мога да гадая. Нещата не са добри, както се казва – опрели са до кокал, да видим дали ще издържим на това дълго бягане.