Калоян Велчев, политолог пред ФАКТИ: Свадата между Радев и Борисов добива все по-отблъскващ характер

Визитата на президента на Република България Румен Радев в столицата на Естония -Талин, за да участва в инициативата "Три морета" и бързото прекратяване на това участие заради контакта на президента Радев с лице, заразено с коронавирус предизвика нова доза напрежение в политическото ни пространство. Радев намекна за участие на правителството в ситуацията, а правителството - за това, че Радев е нарушил противоепидемичните правила.

От ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев за коменар относно значението на случката и как би могла да се отрази тя както на имиджа на президента, така и на имиджа на България. Разговора ни четете в следващите редове:

- Ситуацията около президента Румен Радев и визитата му в Естония заслужава ли вниманието, което му обръщаме – събитието толкова значимо ли е, според Вас?

- От една страна, това събитие не е нещо ново по своя характер. От първия си ден на Дондуков 2 президентът Радев влезе в ролята на президент-опозиционер и искрите, които прехвърчат между него и правителството на Борисов не са нищо повече от всекидневие. От друга страна, фактът, че скандалите между двамата най-важни мъже в държавата се превърнаха в нещо нормално, говори за много лоша институционална култура у Радев и Борисов. Да, никой не очаква от тях да се разбират прекрасно, но трудовата им характеристика изисква да тече комуникация помежду им и да вземат заедно решения в сферите, в които имат обща компетенция, каквато е външната политика. Когато неразбирателството между премиер и президент се пренася дори извън рамките на България и става повод за скандал, тогава темата не просто заслужава нашето внимание, а става ключова.

Подобна ситуация обаче видяхме вече в близкото минало – веднъж при посещението на Радев в Русия преди няколко години, когато президентът не знаеше, че няколко дни след него на посещение ще бъдат и от правителството и бе поставен в неловко положение.

- Какво би могло да е отражението на този случай върху репутацията на президента и върху репутацията на България?

- Преди да навлезем в детайли е редно да споменем, че към момента все още не всички факти са изяснени. Без съмнение обаче, от подобна ситуация губят всички. България е поставена в ситуация, в която не изглежда като напълно надежден партньор - било то, защото президентът ни не взема елементарни мерки, за да гарантира здравето на своите колеги от други страни, било пък защото правителството е готово да заложи името на България, за да злепостави президента, както твърди Радев.

Колкото до Радев, неговият международен имидж най-вероятно вече търпи щети. В рамките на нашата страна обаче не ми се струва, че казусът ще се отрази драматично на рейтинга му. Ние свикнахме, когато някоя политическа тема навлезе в публичното пространство, да се разделяме на два лагера – „за“ и „против“, и в този смисъл много хора ще останат твърдо в отбора на Радев, когато случката се представя като поредния епизод от сблъсъка между него и Борисов.

- Според Вас, реалистично какво е значението на това събитие и каква е обективната истина поне от това, което е ясно със сигурност и е факт?

- Това събитие е едно от многото насъбрали се последно време, които ни показват, че каква е обективната истина няма особено значение. Президентът го нарича “активно мероприятие”, правителството твърди, че президентът е знаел, че е контактен с болен от COVID и оттам нататък се разиграва един познат сценарий на взаимно замеряне с обвинения. В крайна сметка резултатът е опорочаване на едно иначе важно събитие, знаете България трябваше да бъде домакин на инициативата „Три морета“ догодина. Вместо това ние отново се занимаваме със свадата между Радев и Борисов, която добива все по-отблъскващ характер.

- Какво би могло да е отражението на тази ситуация върху цялостната репутация на президентската институция?

- Важно е да отбележим, че президентът Радев внесе много различна динамика в институцията на държавния глава. Конфликтността в институцията е заложена още на ниво Конституция и всеки президент до момента е имал периоди на трудно съжителство и неразбирателство с премиера, когото има срещу себе си, особено когато този премиер е от друга партия. Новото при Радев е, че той трайно установи една визия за президента като опозиция на властта и използва всеки възможен повод за критика, дори когато участва на събития, които не са от политически характер -като например честването на 3-ти март на Шипка. И докато при предишните президенти конфронтацията с властта се отразява по-скоро зле на техния рейтинг, то при Радев напротив - рейтингът му укрепва и се държи на едни високи нива.

Според мен тайната на успеха му се корени в две причини. Първо, Радев няма партийно минало и това говорене против статуквото пасва добре на политическия му образ. Второ, поради слабостта на БСП като опозиция, позициите на Радев придобиват повече яркост и той бива припознат от обществото като легитимна опозиция за сметка на парламентарната, чиято подкрепа остава ограничена в строги рамки. Така че, ние в момента имаме президент от нов тип, който ще остави нетрадиционно наследство на своя приемник. Радев показва, че политиката на конфронтация носи политическа изгода за президента, но ние от този пост трябва да очакваме и да изискваме повече държавническо мислене.

- Ясно е, че в момента взаимоотношенията между президентската институция и парламента са обтегнати - това нетипично ли е или не съвсем?

- В момента политическата ситуация в страната е като цяло обтегната и отношенията президент-парламент не правят изключение. Тук парламентът се явява продължение на правителството, защото именно мнозинството в парламента прокарва правителствените решения. Поради тази причина и конфликтността с президентството изглежда нормална. Като индикатор за лошите отношения между президент и парламент можем да посочим и президентското вето - Радев засега се очертава като абсолютен рекордьор по налагане на вето, но в негова защита и законодателният процес в настоящия парламент не е на много високо ниво и президентът често трябва да използва този инструмент за влияние върху законодателния процес.

Иначе в исторически план президентите сякаш имат по-малко конфликт с парламента, отколкото с правителството. Държавният глава участва активно в законодателния процес и всеки законопроект се нуждае от неговото одобрение, за да бъде публикуван в Държавен вестник. В миналото имаме примери за много плодотворни отношения между президент и парламент като например през мандата на Петър Стоянов и 38 Народното Събрание.