Пак ли ще се отречем от историята си? Преди заради Москва, днес заради Брюксел

„Искаме прекалено от македонските историци. Ако приемат това, за което настояваме, ще плюят върху кариерата си“, каза изтъкнат български професор - член на Смесената българо-македонска историческа комисия… Удивителна логика! И тя излиза от човек, който като историк е призван да брани историческите факти, каквито и да са те, а не да обслужва силните на деня – у нас и навън.

Нека преведем професорската логика на разбираем за нацията език: Ако поколения физици в съседна държава отричат закона за гравитацията на Нютон, трябва ли да отречем научния факт, за да не ги принуждаваме да плюят на фалшивата си кариера? Наистина ли искаме прекалено много от македонските историци, които наричат издадения през 1861 г. в Загреб сборник „Български народни песни“ на Братя Миладинови „Македонски народни песни“? И на кого да вярваме – на очите си, на хърватския епископ Щросмайер, който го издава, на печатаря Антун Якич или на скопските историци, които просто подменят заглавната страница на сборника?

Наистина ли искаме прекалено много от историците в Република Северна Македония, вече 80 години обявяващи за македонци самообявилите се за българи Григор Пърличев, Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров и още стотина средновековни владетели и възрожденски просветители? През 1946 г., робувайки на коминтерновските директиви от Москва, България насилствено македонизира българите в Пиринска Македония и предаде на Скопие костите на Гоце Делчев. Две лета по-късно управниците ни си посипаха главата с пепел. Но бе късно. И сега ли, робувайки на директивите от Брюксел, ще се отречем от националната ни история и ще запеем „Одата на радостта“ на югозападния български диалект?