Явно пак ще си играем на липса на дългосрочен план

Видимо вече не само снегът, но и коронавирусът изненадва нашите драги управляващи. След септември и октомври на гуляй и човешки радости, те установиха, че да измират подопечните им граждани по стълбите на болниците им, докато чакат линейките им или чакат да ги приемат на едно от леглата им май е индикация, че нещата не вървят към добре и решиха бързо да заработят за локдаун.

„И сега ще ни затварят ли?“ е въпросът, който витаеше във въздуха като автомобилни изпарения – постоянно, а зимно време особено задушаващо, до преди два часа. Вчера легнах с него, днес на събуждане за това говорихме, а самият въпрос сякаш е риторичен - никой нищо не знаеше и само можеше да предполага. От друга страна, как бихме могли да знаем, когато самите управляващи не изглеждаха сигурни. Все пак ситуацията е доволно изменчива, а изменението типично е повлияно от особеността в характера на управленците да се стремят да угодят на тези, които викат по-силно, за да могат да продължат да се правят, че не чуват най-силните викове – тези за оставка.

От една друга страна, всички сме много наясно, че мерки по български все пак са си мерки по български и шансовете са високи първо, спазването им да е спорно, второ, следенето за спазването им също, трето, нещо да се прави, защото трябва да се направи и ситуацията да е „аз ви лъжа, че се грижа за вас, вие ме лъжете, че се грижите за себе си“. Последното е донякъде разбираемо, защото в грижата за себе си влиза първо осигуряването на препитание, а има и хора, които в момента се чудят как ще го правят идните месеци. Чак след това идва да си сменят маската през два часа.

Но ура! – когато сутринта стана ясно какви противоепидемични мерки влизат в сила от петък, бяхме спасени от мъките на информационната несигурност на последните дни. Краят им засега е след месец (21 декември) и явно пак ще си играем на липса на дългосрочен план. Прогнозата ми е, че по Коледа и Нова година ще ни отпуснат, ще можем да пием „Искра“ и да ядем заветната пилешка пържола с гъбен сос, а след това (по модел на управляващото мнозинство) пак да се отдадем на работа, работа, работа. И посещаване на театър със 70% празна зала. До нея и до работа ще се движим в метрото, което се пръска по шевовете. Или в слетите влакове на БДЖ, които ще са по-пълни и от преди. Или по нищо, ако в малките населени места отново спрат транспорта, защото се оказва нерентабилно за превозвача.

Жалко за жертвения агнец в този локдаун, който явно ще са заведенията и образованието. И докато за заведенията поне е в сферата на възможното да се измисли какво да се направи, училищното образование вероятно тотално ще потъне в блатото на онлайн обучението, което всеки ден с двете си очи виждам като напълно неефективно.

Ако не друго, можем поне да приемем тези мерки като сигурно потвърждение, че автопилотът ни е отвел до крайната си точка. Не, че няма перспектива за нови дъна в бъдеще, аз силно вярвам, че управленските способности на ГЕРБ биха могли да ни ди предложат. Като цяло, оттук нататък да го мислим, все пак този локдаун „заедно“ ще го налагаме.