В капана на ивицата Газа: без ток, вода и медикаменти

Палестинците в блокираната ивица Газа бедстват. Липсват лекарства, ток и вода. Цените на храните поскъпват, вилнее и пандемия от коронавирус. Ситуацията е драматична, а насилието продължава и от двете страни.

Когато бомбардират цели в Газа, израелските ВВС понякога предупреждават цивилното население, за да може да се укрие в убежищата. Но при многократните въздушни удари срещу системата от подземни тунели на Хамас предупреждения нямаше. Както заяви израелски армейски говорител, това не било възможно, защото ставало дума за същински "град под града", а част от тунелите преминавали под жилищни квартали.

Хамас изгражда тази система от тунели в продължение на години, а основната ѝ цел е да осигурява на бойците убежище и възможност за бързо придвижване. Терористичната организация Хамас, която контролира ивицата Газа от 2007 година насам, често използва цивилни съоръжения като прикритие, за да затрудни израелската армия. За една седмица срещу Израел бяха изстреляни хиляди ракети, като повечето от тях също идват от жилищни квартали в ивицата Газа. Затова може да се предположи, че за Хамас страданията на собственото цивилно население явно са приемлива цена.

През последната седмица ситуацията на цивилното население в ивицата Газа сериозно се влоши. Според ООН, вече 10 000 души са напуснали жилищата си поради страх от израелски нападения. Тези хора обаче няма накъде да бягат, защото ивицата Газа, чиято територия възлиза едва на 360 квадратни километра, е оградена и бежанците могат да я напуснат само с разрешение на израелските власти или на египетските граничари на юг. 16-те училища в Газа, които се поддържат от ООН, вече са превърнати във временни убежища за бежанците.

Цивилното население страда

От началото на настоящия конфликт, според палестински информации, в ивицата Газа са били убити около 200 души, а броят на ранените надхвърля хиляда. Палестински хуманитарни активисти съобщават, че в събота сутринта след въздушен удар, попаднал в жилищна сграда, са загинали десет палестинци от една голяма фамилия, сред които осем деца. "Те нямаха оръжие и не изстрелваха ракети, бяха облекли празничните си дрешки за края на Рамазана", казва бащата на четири от убитите деца. По данни на УНИЦЕФ, от началото на конфликта досега в ивицата Газа са били убити 40 деца, а в Израел - две.

Ракетният обстрел затруднява работата на хуманитарните организации, от които на практика са зависими повечето хора в Газа. През 2019 година ООН съобщи, че от хранителните помощи на организацията зависят ¾ от цивилното население в ивицата, което наброява 1,6 милиона души.

В Газа липсват редица важни лекарства, токът и водата също са дефицитни продукти. След като Израел изцяло затвори границата на 10 май, няма и снабдяване с горива. Вече се чувства недостиг на дизелово гориво, което е много необходимо за линейките или за генераторите на електричество.

Снабдяването с основни хранителни продукти все още функционира, съобщават от ООН. Но то също ще бъде все по-затруднено, тъй като все повече хора бягат от домовете си. От Световната организация по прехраната съобщават, че са започнали до оказват незабавна помощ на 51 000 души в северната част на ивицата Газа.

Блокадата на ивицата Газа вече предизвиква скок в цените на хранителните продукти, тъй като селяните нямат достъп до земите си. Възможно е да се появи и недостиг и на вода. След 14 години блокада и в условията на пандемия в ивицата Газа се чувства сериозна нужда и от психологическа подкрепа.

И вълна от коронавирус

Представителят на ООН Матиас Шмале казва: "Когато хиляди хора търсят спасение в убежищата, нараства опасността и от сексуализирани насилия, нараства и бремето за децата. Трябва да мислим и за психическото здраве на хората".

В ивицата Газа в момента вилнее и пандемията от коронавирус. Там също започнаха имунизациите, но засега са ваксинирани едва 5% от хората, докато в Израел 62 на сто от хората вече получиха имунна защита. Броят на новите инфекции в Газа остава висок, натоварването на болниците е голямо. Матиас Шмале казва, че новоразпаленият конфликт поставя болниците пред допълнително изпитание: "Ако се стигне до сухопътна офанзива, капацитетът на здравните заведения ще достигне до своя предел, а това ще създаде сериозен хуманитарен проблем".