Не големината, а управлението определя живота на хората

Коментар на Филип Боев

Повод да пиша е текста на проф. Ивайло Дичев с под заглавие *Мaлкa cтрaнa, зaвиcимa - cпoкoйнo мoжe дa ce упрaвлявa oт гoтвaчки или мeниджъри.*

Докога ще се насажда, че сме малка страна? Посочвам само няколко страни, които поне по един показател са по-малки от България-Дания почти 43 хил. кв. км., Швейцария почти 42 хил. кв. км., Австрия почти 84 хил. кв. км., Нидерландия почти 42 хил. кв. км., Белгия почти 30 хил. кв. км., а по брой население те са съпоставими с нас. Кой би казал, че са зависими и спокойно могат да се управляват от готвачки или мениджъри? Не големината е важна, а качеството на управлението. А от това и жизненият стандарт на населението.

По нататък се впечатлих от твърдението, че * че нови избори са катастрофа за всички *. Нима толкова бързо се забрави, че Белгия беше в политическа криза година и половина? Нима сега не е време за подготовка на промени в изборната система и те да се гласуват на изборите за президент? Сегашната система е показала достатъчно уродливи черти.

Прави впечатление, че се бъркат понятията мениджър с предприемач, финансист с икономист и от политици и от журналисти. Нека погледнем исторически, че човекът е започнал да се характеризира като човек, когато е започнал да използва оръдия на труда макар и примитивни. Много по-късно са се появили сарафите, а у нас след 1989 г., те бяха първи. Кои са най-важните съвременните оръдия на труда - само средствата за производство. Кой отрасъл създава средства за производство - основно машиностроенето. От гореспоменатите държави всички произвеждат средства за производство. Какво машиностроене се създаде през 30 години пазарна икономика, а какво машиностроене се ликвидира? ИТ технологиите сами не могат да произведат нищо без съчетани с машини. Гледаме как технологично некомпетентни политици цъкат с език пред внесени Н-та употреба машини, изискващи елементарни команди, извършващи шумни операции, а те го възприемат като последна дума на науката и техниката.

Спомнете си как се справи Стефан Софиянски начело на служебен кабинет в трудните години, когато 1 долар се разменяше за 3000 лева. Човек способен, макар и без научни титли. Спомнете си и многото титулувани с научни титли политици какво показаха, какво могат при много по-малко трудни условия. Наистина ли имаме нужда от философи в изпълнителната власт? Като президент можахме да го преглътнем, но сега защо е необходимо и като Министър председател?

Най-необходимото в момента е да се подготви нова избирателна система до президентските избори, която да се утвърди и да започнат промени след това. Но кой ще го направи това е въпросът? Партиите нямат никакъв интерес от мажоритарна система. Те сега спокойно си живуркат и над прага от 1%. Затова и расте броят им. Това може да свърши само инициативен комитет, но кой да го създаде. Това е въпрос за 1 милион лева.