Трагедията на Иван Гешев

Демонстрация на погазване на разделението на властите и правовата държава е вторият законодателен акт, след спешната актуализация на държавния бюджет, който това Народно събрание се гласи да приеме, е да отнеме Бюрото по защита от главния прокурор

Второто поред изслушване за по-малко от седмица на главния прокурор Иван Гешев пред Комисията по конституционни и правни въпроси на парламента показа, че Ива Митева от ИТН и Николай Хаджигенов от ИБГНИ редовно четат „Труд“. Оказа се, че Митева се е засегнала от разкритието, как с „дребнаво заяждане“ маха охраната на обвинител №1, докато самата тя не желае да се лиши от гардовете от Националната служба за охрана, които по двойка я съпровождат дори в кулоарите на парламентарните сгради. Хаджигенов, който, въпреки че не е член на ресорната комисия, повторно участва в нейно заседание, на което присъства и Гешев, тайно се надява, че така ще получи дял от високия медиен интерес. Тази сряда депутатът-адвокат дори не зададе въпрос към главния прокурор, а изрази недоволство, че изслушванията на Иван Гешев се превръщали в негови шоута, цитирайки заглавие на „Труд“ .

Прав е Хаджигенов, защото и второто участие на Гешев в правната комисия на 46-то Народно събрание, посветено на Бюрото по защита към главния прокурор, отново бе превърнато в шоу на обвинител №1, но не съвсем. Защото това не беше „Шоуто на Иван Гешев“, а трагедията. Трагедия, защото главният прокурор е съвременник на депутати, при които връх е взел политическия популизъм. Трагедия е, че влизането на улицата в Народното събрание, освен, че свали нивото на дебата, опустошава и последните остатъци на институционалност и държавнически дълг. Трагедия, защото противопоставянето сред политиците и в обществото достига нива, при които нещо, градено с много усилия, се ликвидира с лека ръка и без никаква визия за бъдещето.

Гешев предупреди депутатите, че намеренията им за ликвидиране на Бюрото по защита в настоящия му вид ще окажат пряко негативно въздействие върху ефективността на борбата срещу тежката криминална престъпност, а и върху противодействието на корупцията. Те, обаче, не пожелаха да го чуят, а още за четвъртък насрочиха, „от днес за утре“, напълно фиктивно обществено обсъждане на трите законопроекта, предвиждащи изваждането на Бюрото от съдебната власт.

Защо Гешев е прав? Преместването на Бюрото към Министерство на правосъдието, където са две други охранителни структури, свързани със съдебната власт - Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, несъмнено ще демобилизира състава. Това е така, защото ръководството на Бюрото ще е подчинено на министъра, т. е. управлението му ще зависи от политическата конюнктура. Още не е избледнял споменът от 2015 г., когато като министър на правосъдието във втория кабинет „Борисов“, днешният съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов, бе подготвил сливането на ГДО и ГДИН в една обща структура, без анализ за последствията от това. А те със сигурност нямаше да са от полза на сигурността в местата за лишаване от свобода или в съдебните сгради. Планът на Иванов тогава не успя, но е показателен за визията, която политиците имат за подобни структури. Защото утре ще се реши, че няма нужда Бюрото по защита да е самостоятелна структура, защото по-евтино би било да е отряд към ГДО, например. И тук Гешев бе прав - правосъдието е скъпо нещо, а сигурността на свидетелите още повече. Когато на власт, обаче, са реваншизмът и популизмът, това няма значение.

Видя се, че главният прокурор истински го е грижа за Бюрото по защита, но не, както враговете на прокуратурата твърдят, защото това била „преторианската му гвардия“, а защото знае какви усилия са нужни, за да се изгради отряд от лоялни и отлични професионалисти. Гешев го боли и, защото като редови прокурор знае колко трудно е да намериш свидетел срещу организираната престъпност, който би се съгласил да рискува и в името на правосъдието да свидетелства. Срещу само едно условие, че на него и на неговото семейство бъде осигурена закрила.

Популистите в парламента едва ли си дават сметка за това. По-лошото би било, ако го правят целенасочено, за да бъде обслужен интересът на някой, който има интерес от ликвидиране на института на защитения свидетел, така нужен и практически основен, ако държавата иска да провежда ефективна борба срещу мафията и корупцията по високите етажи на властта.

На няколко пъти главният прокурор обясни на депутатите, че ако Бюрото по защита премине към изпълнителната власт, то арести на действащи министри и заместник-министри няма да се случат никога повече. И е прав - кой министър на правосъдието ще е съгласен, Бюрото по защита да отиде да задържи негов колега за корупция, с когото са членове на ръководството на една и съща политическа партия, чиито депутати са ги избрали на съответните постове. Та, нали имената на защитените свидетели ще станат достояние и на ресорния заместник-министър, който би отговарял за Бюрото по защита и т. н. И това е само едната страна на проблема, защото несъмнено трансформациите в подобни структури водят след себе си до несигурност, а тя от своя страна ще доведе до отлив и до свидетели срещу тежката организирана престъпност.

Заради това удар в целта беше коментарът на обвинител №1, че дълги години у нас политическата класа не желае да ограничи собствените си правомощия, като дори не допуска дебата за приемането на законодателство за лобизма. А той с всеки следващ парламент става все по-осезаем, а на моменти и безпардонно видим.

И при това участие на главния прокурор в правната комисия, което подобно на първото, отново продължи три часа, се видя, че фактите и техният анализ нямат особено значение за мнозинството от народните представители. Действията им са подчинени изцяло на политически интереси и се цели постигането на пропаганден ефект. Най-ярко това го демонстрира председателят на групата на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов. Отразяващите на живо дискусията сайтове показаха сценариста-депутат да се разхожда с кисела физиономия из залата, като накрая възползвайки се от това, че е партиен началник на председателя на комисията Андрей Михайлов, прекъсна всички, за да атакува главния прокурор със стари клишета. За да може пък после, Йорданов, който дори не е член на правната комисия, да атакува чрез фейсбук Христо Иванов (който също не е член на комисията) заради това, че за втори път пропускал да излее хейта си срещу Гешев. Това е нагледен пример, как представителите на самоопределили се като „протестни партии“ в парламента, се интересуват единствено от това, да се харесат на собствения си електорат, без да си дават сметка за пагубните действия, които ще имат прибързаните им законодателни решения, които ще приемат.

Демонстрация на погазване на разделението на властите и правовата държава е вторият законодателен акт, след спешната актуализация на държавния бюджет, който това Народно събрание се гласи да приеме, е да отнеме Бюрото по защита от главния прокурор. Няма никакво съмнение, че това е акт на политически тероризъм спрямо независимостта на прокуратурата и персонална атака срещу Иван Гешев. Липсва и всякаква юридическа логика парламентът да чегърта около 150 служители на Бюрото, колкото се твърди, че наброява неговият състав, вместо да се изчака произнасянето на Конституционния съд, който образува дело по същия казус след сезиране на президента Румен Радев. Освен, ако целта не е да се изпревари произнасянето на конституционните съдии, които в мнозинството си може и да не са открили проблем в това Бюрото по защита на свидетели да е на подчинение на обвинител №1.

Прав е Гешев, че последиците ще са за сметка на обществото, но отговорността ще е на депутатите, мнозинството от които все повече се държат като талибани.

Бел.ред.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.