Опасностите на уеб 2.0

Живеем в общество, където нормите за наблюдение и записване на данни надминават дори най-смелите мечти на Джордж Оруел. Правителствата отдавна използват технологии за разпознаване на лица, каквито скоро ще бъдат интегрирани и в новата iOS 5 от Apple. Мобилните ни телефони издават местоположението ни по всяко време, банките създават потребителски профил от покупките, които извършвате с кредитните си карти, а така любимият ни Google сканира и обработва всяко писмо, получено в пощата ни в Gmail. През това време със социалните мрежи като Facebook и Google+ споделяме доброволно изобилие от лична информация, която може да рекушира обратно към нас с негативни последствия по най-непредвидимите начини.

Ако съберем цялата информация, която предоставяме за себе си с интернет, мобилните комуникации, банковите ни сметки и покупките с банкови карти, ще направим толкова детайлен профил на ежедневието ни, че дори най-близките ни приятели биха имали какво да научат за нас.

Големи компании вече наемат малки фирми-изпълнители, които да профилират потенциалните им служители от публично достъпната за тях информация в интернет още преди да са отишли на интервю. От една страна това спестява време и спомага за намирането на качествени кадри. От друга, е лесна предпоставка за всякакъв вид дискриминации.

Пушиш? Съжалявам, не си подходящ. Не си във връзка? Търсим кандидат, изградил семейство, защото искаме по-стабилен характер за този пост. Симпатизираш на тази партия? Дори няма да те повикаме на интервю, а причината остава за нас. Харесал си пребоядисването на Паметника на съветската армия, познато като “В крак с времето”? Възмутително, това е акт на вандализъм, не искаме служителите на фирмата ни да споделят такава идеология.

Разбирате накъде бия.

Напоследък се говори за хладилници, които разпознават какви продукти съхраняват вътре. Умни хладилници. Технологията е много проста – производителите влагат евтин чип в опаковката на своите хранителни продукти. От своя страна, производителите на хладилници влагат евтина технология, която разчита информацията в тези чипове, записва я и я излъчва в дадена база данни. Целта? Събиране на информация.

Представете си следната картина – изведнъж разходите за осигуровки и застраховки скачат, защото дадена агенция разбира, че напоследък въобще не ядете здравословно. Пиете много бира, зеленчуците са малко, а млякото стои непипано от седмици за сметка на сладките, чиито нови чипове умният ви хладилник регистрира по няколко пъти на ден. Междувременно същата статистика получават рекламните компании, които почват в интернет, по телефона и на телевизора да ви пращат специални реклами за бира, сладки и лекарства срещу диабет.

Кога личният живот става публичен? И навиците трябва ли да се превръщат в статистика?