Казахстан – предизвикани предизвикателства

Проф.д.ик.н. Нина Дюлгерова

Казахстан отново предизвика интереса с новите цели, заложени в документа „Стратегия 2050 – новият политически курс на една утвърдила се държава”. Едва ли има друга страна в съвременния свят, която да проявява такава гъвкавост и толкова висока степен на адаптация към динамиката в глобалните и регионалните процеси. Факт е, че в новия век казахстанският президент Нурсултан Назaрбаев и неговия екип не само утвърдиха икономическия просперитет и социална стабилност на страната, но и промениха оценката на външния свят за нея. В задълбочаващата се глобална финансова и политическа криза Казахстан се откроява с последователна и устойчива политика, която го формира като предсказуем и търсен партньор и съюзник в регионалните и глобалните конфигурации.

Предизвикателството на утвърдилата се страна е в отстояването на държавността, националната икономика, на гражданското общество, общественото съгласие, регионалното лидерство и международния авторитет. Под знака на тези неоспорими характеристики са разработени основните тенденции на „Стратегия 2050”. Те се основават на постигнатото досега от казахстанското общество, което в периода на своята независимост преодоля много препятствия. Те са свързани с запазване на етническия и конфесионалния мир и политическа стабилност Важен процес е и осъществяването на последователна модернизация, основаваща се на пазарната икономика, изграждането на социална държава, но и най-важния и сложен процес, свързан с промяната на общественото съзнание. Конкретен израз на ърсенето, но по-важното, на откриването на собствения път на развитие, основаващ се на спецификата на казахстанското общество, е Стратегията „Казахстан-2030”.

Именно в този документ е формулиран политическия, социално-икономическия и външнополитическия модел на всестранната промяна. Той на практика доказа своята ефективност. Неоспорим е фактът, че съществува независим Казахстан с юридически утвърдени граници, създадено интегрирано икономическо пространство, осъществени конституционни и политически реформи, чиито резултат е съвременната система на държавно управление, основано на разделение на властите, както и визитната картичка на промените – новата столица Астана. Неоспорим е устойчивият процес на демократизация и либерализация. Гражданският мир и националното съгласие на 140 етноса и 17 религии са световен еталон за евразийски цивилизационен и конфесионален диалог.

Еволюцията на самоутвърждаване получава и авторитетната външна оценка, проявяваща се в председателството на ОССЕ, което е първо за държава от постсъветското пространство, както и провеждането на ЕХРО-2017 - мероприятие със световно значение.

Тези признания са немислими без коренните промени в националната икономика. За 15 годишния период на осъществяване на „Стратегия 2030” Казахстан е първата държава в Общността на независимите държави, която осъществи съвременния модел на пазарната икономика, основваващ се на частната собственост и свободната конкуренция. Положителните резултати се дължат на активната роля на държавата в привличането на чуждестранни инвестиции, чиито размери достигат впечатляващите 160 млрд. долара..Друг ефективен елемент е планомерната диверсификация на икономиката, която след изминалите две петилетки вече е независима от колебанията на световните цени на суровини. Признанието в тази сфера е присъствието на Казахстан за 2012 г. в петицата на най-динамично развиващите се държави в света и в 50 най-силни икономики по обем на БВП.

Тези красноречиви резултати са тясно обвързани със силна социална политика, която гарантира обществената стабилност. Факт е, че за 15 години доходите на казахстанците са увеличени 16 пъти, броят на гражданите с доходи под жизнения минимум са намалени 7 пъти, а на безработните – два пъти.

Акцент както в „Стратегия 2030”, така и в „Стратегия 2050” се поставя върху две сфери, свързани със стабилността на казахстанското общество – здравеопазването и образованието. Резултатите от реформирането на системата на организация, управление и финансиране за последните пет години показват, че смъртността при родилките намалява три пъти, а раждаемостта се увеличава един път и половина.

В областта на образованието разходите са увеличени 9,5 пъти. Те са ориентирани към осъществяването на държавна програма за развитие на образованието, насочена към кардинална модернизация на всички степени – от предучилищната до висшето образование.

Постигнатите успехи в най-важните области на обществения живот в Казахстан и неговото ситуиране в регионалното и глобалното пространство, както и динамичните промени през последните години очертават и новите предизвикателства, които предопределят и новите цели. „Стратегия 2050” е логично продължение на „Стратегия 2030”. Неслучайно президентът Назарбаев формулира стратегическата цел към 2050 г. „Казахстан да влезе в тридесетте най-развити държави в света” и логично уточнява, че страната трябва да е готова за глобалното икономическо противоборство.

В „Стратегия 2050” този процес на подготовка е концентриран в няколко направления:

- Създаване на ефективен частен сектор в областта на икономиката и развитие на държавно-частното партньорство, както и държавно стимулиране на експорта.

-Нова кадрова политика чрез усъвършенстване на управленческия ресурс, внедряване на съвременните инструменти на мениджмънта и принципите на корпоративното управление в държавния сектор, но и чрез привличане на най-добрите чуждестранни специалисти.

-Модернизация на макроикономическата политика и нова бюджетна политика, ориентирана към съкращаване на дефицита до максимално възможния минимум и фокусирана на финансиране на общонационалните проекти с дългосрочна перспектива на развитие като диверсификацията на икономиката и развитието на инфраструктурите.

-Привличане на инвестиции чрез сътрудничество в областта на преработката на енергоресурси и обмен на най-новите технологии, залагайки на екологично безвредни производства.

-Към 2030 г. Казахстан трябва да се утвърди на световния пазар за космически услуги чрез националната система за космически мониториг и наземна инфраструктура, , космическата система за дистанционно сондиране и др.

-Мащабна модернизация на селското стопанство, което към 2050 г. да увеличи пет пъти дела на селскостопанската продукция в БВП.

-Разпределянето на отговорността между държавата и пазара да се осъществява чрез втората вълна на мащабна приватизация на предприятия и услуги с нестратегически характер.

-Постоянно усъвършенстване системата на социално и пенсионно обезпечаване, както и защита на майчинството и децата.

„Стратегия 2050” респектира с всеобхватността и дързостта на набелязаните цели. Във всяка област формулировките и задачите са широкомащабни, ориентирани не толкова към регионалните, колкото към глобалните върхове. От съществено значение в този стратегически план на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев и неговия екип, е обстоятелството, че целта на всички промени е запазването и разширяването на социалната стабилност на казахстанското общество и постепенното превръщане на Казахстан от регионална в глобална сила.