Краят на "Мемориал" - предвестник на още по-големи репресии в Русия

Разпускането на реномираната руска правозащитна организация "Мемориал" e знаково. Путин очевидно води Русия към още по-мрачни времена, смята Роман Гончаренко.

Маските паднаха. Това изречение е колкото банално, толкова и вярно за пореден път. Защото вчера дойде поредното разочарование за онези, които още вярваха, че в путинова Русия все още има място за "Мемориал" - най-реномираната правозащитна организация в страната. По искане на прокуратурата и с благословията на Върховния съд международната структура на организацията беше разпусната. Същото навярно скоро ще се случи и с едноименния Център за защита на човешките права. Двата органа на руската съдебна система в случая действаха в съзвучие с интересите на президента Владимир Путин.

Но това не е просто поредното решение да се ликвидира неправителствена организация, която Кремъл не харесва. В случая беше прекрачена и последната граница. Оттам нататък Русия ще е друга.

"Мемориал" открай време е трън в окото на Владимир Путин. Организация, която разследва престъпленията на КГБ, срещу един бивш офицер от същия този КГБ, който в момента изпълнява длъжността президент на страната. Т.е. всичко е ясно. "Мемориал" поддържа жив спомена за терора, упражняван от Сталин, и за неговите престъпления срещу собствения му народ. А Путин и неговото обкръжение, в което влизат главно бивши офицери от КГБ, искат руснаците да забравят тези мрачни страници от руската и от съветската история. И чрез смазващата си пропаганда почти са успели да изтрият тези спомени от паметта на хората.

Следващите репресии няма да закъснеят

Прокуратурата без да иска разобличи замисъла на Путин, като формулира обвинението срещу "Мемориал" по следния начин: "Създава на СССР неверния имидж като терористична държава". Констатацията, че "Мемориал" уж бил действал в нарушение на Закона за чуждестранните агенти, е всъщност само най-обикновен претекст.

Някой циник би казал, че Путин дори не е имал нужда да закрива "Мемориал", защото организацията тъй или иначе отмираше. Създадена от Нобеловия лауреат Андрей Сахаров, тя преживя звездните си мигове в края на 80-те години на миналия век. Тогава нейните активисти издигнаха пред самата централа на КГБ на площад "Лубянка" паметна плоча за жертвите на ГУЛАГ. Този бе символ на промяната, която Путин от години се опитва да преобърне. И очевидно съвсем скоро ще успее. Напоследък значението на "Мемориал" в очите на руското общество спадаше все повече, в ръководството му вече участват само ветерани. Т.е. организацията сякаш спря да представлява голяма заплаха. Но защо тогава решиха да я разпуснат?

Изглежда, че гласът на правозащитниците от "Мемориал" все пак не е бил толкова слаб, колкото му се иска на Кремъл. А няколко нови инициативи направо разгневиха властта. Например - информационният портал за арестувани активисти, който също беше закрит.

Позорното решение на руското правосъдие да разпусне "Мемориал" освен всичко друго е предвестник на още по-мрачни времена. Защото в Русия наистина може да настъпи още по-непрогледен мрак. Путинова Русия се е засилила към горещата фаза на една нова Студена война срещу Запада. А една правозащитна организация, която Западът цени особено високо, би могла сериозно да попречи на подобна операция. И в момента вече трябва да се опасяваме, че срещу опозицията и срещу инакомислещите в Русия ще се надигне нова вълна от репресии и терор. За целта силният човек в Кремъл иска окончателно да си развърже ръцете, а не непрекъснато да слуша от активистите на "Мемориал" критики по повод все новите и нови политически арести.

"Мемориал" ще се завърне

И излиза че Путин е спечелил, така ли? Не, разбира се.

Защото "Мемориал" ще продължи дейността си в нелегалност и от чужбина. Ще продължи да разследва фактите за сталиновия терор и за потъпкването на човешките права в днешна Русия. И ще надживее управлението на Путин. Не само ще го надживее, но един ден ще се посвети и на неговото изучаване и осветляване.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.