Алексей Кудрин: Русия никога няма да се върне към плановата икономика

Точно преди 30 години в Русия за първи път започна пазарната реформа. По този повод ТАСС взе интервю от ръководителя на Сметната камара и бивш министър на финансите и вицепремиер на Русия Алексей Кудрин.

Предлагаме ви споделеното от него пред агенцията за икономическата ситуация в края на СССР, пътят на реформите и днешните предизвикателства пред икономиката на Русия.

"Преди либерализацията всички цени бяха държавни, икономическият живот в страната съществуваше само на основата на планова икономика, която се контролираше от държавния план. За да съответстват цените на търсенето и предлагането, системата за планиране трябваше да балансира всичко. Но с падането на СССР вече нямаше кой да определи съотношението между търсенето и предлагането. Има документи, които показват, че дори преди разпадането на СССР плановете не са били изпълнени в продължение на много месеци. За това имаше както икономически, така и политически причини. Републиканските елити вече не следваха указанията на центъра. Тежестта на ситуацията се определя от липсата на паричен еквивалент, мярка за стойност. Имаше остър дефицит на всичко. Освен това съветската икономика работеше сериозно за отбранителния комплекс. Годишно се произвеждаха стотици самолети и танкове от други видове оръжия, от които никой не се нуждаеше по това време. Нашите оръжейни арсенали бяха максимално пълни и това по никакъв начин не спаси страната ни от колапс.

Предприятията продължиха да произвеждат продукти, които не бяха търсени на пазара, по инерция пълниха складовете с огромно количество ненужни стоки, без да разбират какво е да се фокусираме върху потребителя и как да правим пари в пазарни условия.

Тогава ръководителят на Централната банка Виктор Геращенко реши да отпусне заеми на тези предприятия за попълване на оборотни средства.

По този начин количеството пари в икономиката се увеличи и в същото време необходимите стоки практически не бяха произведени.

В резултат на тази политика паричното предлагане до 92-та година се увеличи няколко пъти, съответно можете да си представите колко пъти трябваше да се увеличат цените.

Повече пари, но все по-малко стоки. Следователно този хаос може да бъде предотвратен само чрез създаване на реално търсене на пазара и преориентиране на производството към нуждите на реалния потребител и населението. Следователно просто нямаше други възможности в ситуацията, в която се намираше страната.

През 80-те години икономическите среди много активно изучаваха всеки опит на нашите съседи. Активно се изучава опитът от приватизацията например. Но трябва да помним, че Източна Европа тя беше по-проста, техният пазар след съветизацията през 40-те години на миналия век остава например под формата на частна собственост на малки предприятия.

В нашата ситуация подобен опит трудно би могъл да се приложи, тъй като нито една от тези икономики: нито Полша, нито Чехословакия, нито Югославия, нито Унгария са имали толкова твърда планова икономика. Икономиките им не работеха за отбрана и имаше доста осезаем малък частен сектор, който произвеждаше потребителски стоки и беше по-фокусиран върху населението. Следователно икономиките на тези страни са трудни за сравнение с икономиката на СССР. Този опит трябваше да се използва много по-рано, въпреки че икономистите отдавна обсъждаха т. нар. двусекторен модел на икономиката, където се допускат планова икономика и непланиран пазар. Доколкото си спомням, това не беше добре дошло.

Загубихме китайския сценарий още през 60-те години, когато беше ограничена така наречената реформа на Косигин, която имаше наченки на пазарни механизми - увеличи ролята на показателите за печалба, предвиди повече свободни цени, но беше половинчата и не направи така, че да постави основите на плановата икономика. Въпреки това, на теория тази реформа, ако бе осъществена, можеше да се превърне в първата стъпка към вариант, подобен на китайския.

Според мен ръководството на СССР не осъзнаваше реалността, не виждаше заплахата и по принцип не беше готово да обсъжда пазарните реформи, поне преди Горбачов. Всички опити бяха ограничени или бяха толкова слаби, че нямаха ефект. Имаше и друга страна, която усетих върху себе си. През тези години написах статии, които се фокусираха върху необходимостта от истинска конкуренция. Така че до есента на 1988 г. беше забранено да се използва думата „конкуренция“ по отношение на съветската икономика. Имаше цензура, тези термини бяха зачертани в статиите.

Икономическа конкуренция. Какво означава това? Та поне до края на 80-те години в страната се забраняваше свободната мисъл, нови идеи, нови сценарии, които да надхвърлят плановата икономика. Следователно в този момент беше невъзможно дори да се мисли за свободни зони, за свободни цени. Беше забранено да се обсъжда това чисто идеологически.

Либерализацията на цените беше принудителна стъпка в резултат на бездействието и вече съществуващия хаос. А вината за такъв рязък преход е в бездействието на предишната партийна и икономическа номенклатура. Диспропорциите бяха чудовищни, особено в условията на разпадането на СССР. В този момент, точно когато започна либерализацията на цените, някои хора нямаха доходи, които да бъдат индексирани в съответствие с покачването на цените на пазара.

Ето защо тогава правителството избра интересите на страната и гражданите, които благодарение на търговците успяха да закупят някои продукти на адекватни цени. Това даде възможност на хората да правят пари. Беше ти разрешено да излезеш и да продадеш каквото можеш. Хората продаваха лъжици, телевизори, бижута, някакви мебели, дори дрехи, само за да се нахранят.

През 2003-2004 г. бяха изградени основите на пазарната икономика. Страната ни се върна в цивилизованото русло на останалите пазарни страни. Минималната програма бе завършена. В страната има стотици хиляди частни предприятия, цените се определят от пазара, дефицит няма. Рублата стана конвертируема валута, имаме един от най-ниските показатели за държавен дълг в света. От 90-те години на миналия век имахме огромна предприемаческа активност.

Русия несъмнено се превърна в нормална пазарна икономика. През 1989 г. това щеше да изглежда като приказка. Всъщност това е голям успех. Такава бърза трансформация, такава огромна и бърза промяна.

В края на 90-те и началото на новия век бяха създадени основни институции, които все още не работеха перфектно и бяха приети ключови закони, например законът за банките и банковата система, за фондовия пазар, бяха приети данъчни и трудови кодекси, и много други. Те фундаментално определиха и изградиха взаимоотношенията на всички участници на пазара.

Радвам се и съм горд, че като вицепремиер допринесох за признаването на Русия от всички международни организации като страна с пазарна икономика.

Освен това през 2003-2004 г. възстановихме средния стандарт на живот, който гражданите имаха през 1990 г. преди разпадането на СССР. Това беше постигнато както за учители, така и за лекари. Сега стандартът на живот е с около 20% по-висок, отколкото в Съветския съюз. От 2000 г. до 2011 г. стандартът на живот в страната се утрои. Това изглежда нереална цифра, но тръгнахме от много ниско ниво.

Какво трябва да се промени в днешното състояние на икономиката ни? Първото, разбира се, е развитието на конкуренцията и разширяването на частната инициатива. Имаме недостатъчно ниво на конкуренция, тя е свързана с много голям държавен сектор, който има недостатъци и сериозни преференции. Има държавни предприятия, които биха работили по-ефективно в частния сектор. Като цяло този въпрос е на дневен ред, има резерви за ефективността на нашата икономика.

Само 8% от земята ни е частна собственост, а повече от 60% от държавните земи не са включени в икономически оборот. Това е капитал който лежи под краката ни. Въвеждането му в активно кръвообращение може да се превърне в растежен фактор. Освен това част от държавната земя може да бъде прехвърлена директно на съставните субекти на Руската федерация.

Другият ни проблем е зависимостта ни от петрола. Имаше я преди, но сега проблемът става все по-остър. Започва енергиен преход и декарбонизация на световната икономика. Случаят е такъв, че трябва да сме подготвени предварително. И между другото, на руското правителство трябва да се отдаде дължимото – то започна работа. Необходимо е просто да минем без резервите, че светът е се е объркал и е тръгнал нанякъде. Всичко, което светът е замислил, се изпълнява, разбира се, много решения са политически, но като цяло движението е недвусмислено. И това ще удари Русия два пъти, не само защото произвеждаме въглеводороди, но и защото всички стоки, които продаваме и купуваме, да кажем строителни материали, оборудване, метали, се произвеждат с използването на въглерод. И трябва да преосмислим степента, до която въглеродът се използва във всеки продукт.

Икономическият растеж изисква предприемаческа култура. Дейността на предприемачите трябва да бъде престижна в обществото, защото те са тези, които създават всички нови стоки и създават иновативна икономика. Всяка година усещаме това в обновяването на стоките - дрехите, мебелите, във всякакви неща, защото това вече следва потребителя. За съжаление при нас максимум 20% от производителите спазват политиката за обновяване. Ние не усещаме дъха на конкуренция и за да създадем конкуренция, е необходим отговорно мислещ слой на предприемачеството. Това трябва да се преподава в училища и университети, масово. Останете си физик или текстописец, но все пак трябва да имате предприемачески умения. Традиционно съдебната система също изисква промени, за да се засили защитата на частната собственост.

Ясно е, че ние никога няма да се върнем към плановата икономика. Може спокойно да сложим край на този спор: никога повече няма да има държавен план в Русия. Освен ако, разбира се, не се случи нещо абсолютно невероятно. Африка вече расте по-бързо от нас. Ако започнем отново да създаваме държавен план, тези държави ще ни изпреварват.

Регулирането на цените, разбира се, може да бъде само в точкови мащаби и в случай на пазарни шокове, но и тогава е невъзможно цените да се задържат повече от два-три месеца, защото веднага ще възникнат дисбаланси в икономиката и стимулите за инвестициите в регулираните индустрии ще намалеят.

Ако цените на определени стоки се повишат, тогава населението обикновено автоматично реагира, като намалява потреблението на тези стоки. Ако говорим за някакви потребителски стоки или предмети от първа необходимост и разбираме, че гражданите ще спрат да купуват или консумират достатъчно дори на минимално ниво, тогава трябва да се включи друга система. А именно държавната целева подкрепа за тези слоеве от населението. Когато държавата започне да въвежда регулациите спонтанно и епизодично, тогава на пазара възниква несигурност, това намалява доверието в действията на правителството, както и в държавата".