Инфлацията в Европа: Защо цените тръгнаха нагоре и мерки за справяне

Повишаването на цените в еврозоната достигна най-високото си ниво от 13 години насам, но през втората половина на годината би трябвало да започне да намалява.

Рязкото покачване на инфлацията, която показва увеличението на равнището на цените на стоките и услугите, привлече вниманието на медиите в цял свят, предизвиквайки безпокойство, тъй като през януари беше поставен нов рекорд.

По последни данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) потребителските цени в еврозоната са се повишили с рекордните 5,1% през миналия месец, опровергавайки очакванията за забавяне.

Но какви са причините за това и какво може да се направи, за да се забави то?
Отговорите може да се намерят в коментара на Ефи Куцокоста за Евронюз, цитиран от БГНЕС

Високите цени се дължат преди всичко на рязко покачващите се разходи за енергия и на второ място - за храна. Цените на енергията в еврозоната през януари са с 28,6% по-високи спрямо същия месец на миналата година, което е рекордно покачване, докато растежът на разходите за непреработена храна се е ускорил до 5,2%. Цените на услугите продължават да се повишават с 2,4%, докато растежът на цените на стоките се забавя до 2,3%. Тези увеличения се дължат главно на промени, свързани с пандемията.

През 2021 г. европейските икономики се отвориха бавно, като все повече ограничения бяха премахнати. Хората започнаха отново да пътуват и да посещават ресторанти, като по този начин купуваха повече, харчейки част от парите, които не бяха похарчили по време на забраните.

Но логистиката не се движи със същите темпове. Компаниите изпитват трудности да се справят с бързо нарастващото търсене, докато възстановяват веригите за доставки, които бяха силно засегнати от пандемията. Предизвикателствата, като например недостигът на транспортни контейнери, правят транспортирането на стоки става все по-трудно и по-скъпо. Колкото по-дълго продължават тези трудности, толкова по-вероятно е компаниите да прехвърлят тези разходи върху клиентите си под формата на по-високи цени.

Петролът, газът и електроенергията също поскъпнаха в целия свят. Цените на енергоносителите се повишиха, тъй като производството на нефт и газ изостана от възстановяването на потребителското търсене след пандемията. Според ЕЦБ, тъй като голяма част от разходите на компаниите и хората са свързани с енергия, цената на петрола, газа и електроенергията има голямо значение за общата инфлация: половината от неотдавнашното увеличение на инфлацията се дължи на по-високите цени на енергията.

Колко дълго може да продължи това?

В четвъртък Европейската комисия заяви, че инфлационният натиск вероятно ще намалее през следващата година.

"След като през четвъртото тримесечие на миналата година достигна рекордно равнище от 4,6%, се очаква инфлацията в еврозоната да достигне своя връх от 4,8% през първото тримесечие на 2022 г. и да остане над 3% до третото тримесечие на годината", се казва в изявление на Комисията. "С отслабването на натиска от ограниченията в предлагането и високите цени на енергията се очаква инфлацията да спадне до 2,1% през последното тримесечие на годината, преди да се понижи под целта на Европейската централна банка от 2% през цялата 2023 г.", се казва още в съобщението.

Несигурността обаче остава висока, тъй като цялостните европейски икономически перспективи зависят от геополитическото напрежение между Украйна и Русия, но и от развитието на пандемията в целия свят.

Томас Визер, американско-австрийски икономист, който беше председател на работната група на Еврогрупата през трудните години на финансовата криза, обясни пред Евронюз, че е наистина трудно да се предвиди кога инфлацията наистина ще падне под целта на ЕЦБ.

"Ние не знаем. Нашата ситуация е по-добра, отколкото във Великобритания или САЩ, където особено американските източници на инфлация са частично различни от това, което имаме в еврозоната, особено защото фискалните стимули на върха на вече силно растящата икономика бяха много, много по-високи там, отколкото в Европа", каза той. "Второ, нямаме представа кога ще започнат да се решават проблемите във веригата на доставките. Има основания да се надяваме, че през втората половина на годината ситуацията ще бъде много по-добра. И на трето място, възстановяването на баланса между търсенето на стоки и услуги в нашата икономика ще започне да се засилва едва след като бъдат премахнати по-голямата част от ограниченията, включително ограниченията за пътуване. Отново можем да бъдем оптимисти за втората половина на годината, но никой не знае."

Какво може да се направи, за да се спре повишаването на инфлацията?

По-рано този месец президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, заяви, че не може категорично да изключи повишение на лихвените проценти по-късно през 2022 г., и заяви, че заседанието на 10 март ще бъде от решаващо значение за вземането на решение колко бързо централната банка ще прекрати дългогодишната си програма за изкупуване на облигации като пандемична кризисна подкрепа за икономиката.

"Ако инфлацията продължи, мисля, че има основания за оттегляне на стимулите сравнително скоро през 2022 г.", каза Визер. "Инфлацията е лоша за тези, които са спестители. Инфлацията е лоша за тези с фиксирани или сравнително стабилни номинални доходи, а това включва много хора с планове за пенсионни обезщетения, и затова високата степен на инфлация винаги е лоша.

Но тъй като по-бедните домакинства са най-засегнати, Гунтрам Волф, директор на брюкселския мозъчен тръст Bruegel, заяви, че са необходими по-смели мерки от страна на политиците.

"Това, което политиците могат да направят, е, разбира се, да окажат подкрепа на тези домакинства. Бих казал, че подкрепата не трябва да бъде намаляване на данъка върху добавената стойност върху енергията, а по-скоро директен трансфер, така че те да имат малко повече покупателна способност", каза Волф. "Но все пак искаме ценовият сигнал да работи, така че искаме домакинствата в известен смисъл да се опитат да осъзнаят потреблението си на енергия и да реагират на ценовия сигнал. Но мисля, че са необходими трансфери за бедните домакинства."

Докато експертите следят ситуацията в Европа и по света, е съвсем ясно, че тъй като пандемията не е засегнала еднакво всички страни, това се отнася и за инфлацията.

А дебатът за това как да се върви напред в ерата след пандемията няма да е лесен и стартира със сянката на геополитически и финансови заплахи, които витаят наоколо