Руско-украинският конфликт можеше да бъде предотвратен

За да преценим дали руско- украинският конфликт можеше да бъде предотвратен е необходимо да се върнем назад към миналото.

След разпадането на Съветския Съюз и на Варшавския Договор, зо Москва възникна въпроса за гарантирането на националната сигурност на своята страна.

НАТО беше създадена през април 1949 г. , в началото на студената война, за противодействие на страните от другата страна на „желязната завеса”- Съветския Съюз и източноевропейските социалистически страни. Варшавският договор тогава нямаше, този военно- политическщи блок бешие създаден през май 1955 г. за противопоставяне на възприеманата като заплаха НАТО. На 1 юли 1991 г. Варшавският договор беше разпуснат и се предполагаше, че това ще стане и с НАТО. Но когато става ясно, че това няма да стане, Москва и в частност самият Горбачов изразяват безпокойство НАТО да не тръгне да се разширява на изток. Руският политолог Александър Галкин, по онова време съветник на Горбачов, си спомня как тогава САЩ са уверявали Москва, че НАТО няма намерение да се разширява на изток.

Че истината е такава се вижда от публикация на германското списание „Шпигел” от 11 февруари 2022 г. под заглавие: „Прав ли е Путин” и с подзаглавие „Путин настоява, че Западът е измамил Русия, като е тръгнал да разширява НАТО на изток".

Ето фактите изнесени от германското списание:

На 31 януари 1990 г. външният министър на Западна Германия Ханс Дитрих Геншер заявява, че каквото и да стане с Варшавския договор, НАТО няма да се разширявана изток и в близост до границите на Съветския съюз. „Шпигел” твърди, че през февруари същата година Геншер и американският държавен секретар Джеймс Бейкър независимо един от друг са дали такова уверение на Москва. Когато Горбачов заявил в тази връзка, че разширяването на НАТО на изток е „неприемливо” Бейкър отговорил „Ние сме съгласни с това”

На 12 септември 1990 г. в Москва двете германски държави- Източна и Западна, и четирите велики сили Съветския Съюз, САЩ, Великобритания и Франция, подписват т.нар „Две плюс Четири” споразумение за обединение на Германия, договорено още през юли 1990 г. между западногерманския канцлер Хелмут Кол и съветския лидер Горбачов. В едно свое изявление Михаил Горбачов твърди, че Хелмут Кол го е уверил, че НАТО няма да се придвижи „и на сантиметър на изток”. Твърдението на Горбачов се потвърждава от френският външен министър през 1990 г. Роланд Дюмас, който е признал, че на Съветския съюз е обещано, че въоръжени сили на НАТО няма да доближават териториите на бившия Съветски съюз, както и от думите на Джак Малок, американският посланик на САЩ в Москва по това време, че „ категорични уверения” са били дадени на Съветския Съюз, че НАТО няма да се разширява на изток.

Съгласно разполагаема документация, твърди „Шпигел”, впоследствие САЩ, Великобритания и обединена Германия са уверявали Кремъл, че приемането на държави като Полша, Чехия и Унгария в НАТО е изключено. През март 1991г. по време на посещение в Москва британският премиер Джон Мейджър лично потвърждил, че „такова нещо няма да се случи”.

През септември 1993 г. руският президент Борис Йелцин в писмо до американския президент Бил Клинтън му напомня, че руският народ вижда разширението на НАТО на Изток като „неоизолация” на Русия, и настоява че, „духът на споразумението „Две плюс Четири” изключва експанзията на НАТО на изток”.

Според списанието излиза, че Западът умишлено е залъгвал Светския съюз от самото начало. Американската администрация по онова време е включвала неоконсервативни влиятелни политици като Дик Чейни, Пол Улфовиц и други, които са били обзети от идеята Америка да се превърне в единствена глобална суперсила и са виждали в НАТО инструмент за влияние в тази насока в Европа. Министерството на отбраната на САЩ е настоявало НАТО да остави вратата за членство в НАТО „леко отворена”. И под натиск главно на републиканците, Клинтън не само, че не успокоява Йелцин, но решава да разшири членството на НАТО.

От годината, когато Йелцин пише на Клинтън до днес, НАТО приема за членки 14 страни от Източна и Югоизточна Европа. Това определено безпокои руския лидер Путин, който идва на власт през декември 1999 г. Членки на НАТО са станали не само всички страни от бившия Варшавски договор, но и републики от бившия Съветски съюз. С приемането на Полша, Латвия, Литва и Естония, НАТО вече стига до границите на Русия. Членките на НАТО Румъния и България активно участват във военноморски маневри с антируска насоченост в Черно море. Отделно, граничещите с Русия Норвегия и Турция са също членки на НАТО. А през 2002 г. и Грузия изразява желание да бъде приета в НАТО, намерение, от което не се е отказала до ден днешен.

Процесът на „неоизолацията” на Русия е в пълен ход.

Безспорно е, че през всичките тези години Русия проявява търпение към това геополитическо развитие, което е в ущърб на националната и сигурност. Но положението рязко се променя през 2004 г., когато с нескрита подкрепа от страна на САЩ в Украйна е извършен преврат и на власт идва проамериканско правителство.”Това е най- неприкритият преврат в историята”- заявява американският политически наблюдател Джордж Фридман.

Многобройното рускоезично население в Украйна и по специално в Крим и в Луганската и Донецка области не приема добре антируската политика на новото правителство. В тези две области безнаказано действат паравоенни групировки, изповядващи русофобия, антисемитизъм и антикомунизъм , които брутално преследват и наказват, включително с мъчения и убийства противници на властта. В Киев ежегодно, , се провеждат факелни шествия по случай рождения ден на Бандера, последовател на Хитлер и воюввал срещу Червената армия, а в края на май се организира маршът на „везаните ризи" в памет на украинската нацистка 14 СС дивизия „Галичина" . Руският език като втори език е забранен. На 14 февруари т.г. водещият наблюдател в консервативния телевизионен канал „Фокс нюз” Тъкър Карлсън обвини демократите, че неправилно в руско- украинския конфликт подкрепят Украйна, защото тази страна не е демокрация, а нейният президент е диктатор, чието правителство е забранило опозиционните медии.

През 2008 г. Украйна изявява желание да се присъедини към НАТО1 желание посрещнатос одобрениеот САЩ и НАТО. Още тогава Путин е предупреждава, че ако Украйна влезе в НАТО, Русия ще навлезе в Крим и в източните области на Украйна, където преживават значителни маси руско население. Освен това за Русия възниква реалната опасност, ако Украйна се присъедини към НАТО, властите в Киев да прекратят споразумението за руската база в Севастопол и тя да се превърне в американска и натовска такава, създавайки по този начин заплаха за нейната националната сигурност. Това е абсолютна недопустимо за Москва, и за нея единственият изход е да предприеме превантивни мерки и Крим да се присъедини обратно към Русия. На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдум, има и чужди наблюдатели, няма никакво присъствие на руски войски и подавляващото мнозинство от участниците в референдума гласува за присъединяване към Русия. Същевременно на 11 май 2014 г. са проведени референдуми в Донецк и Луганск, на които огромно мнозинство от гласувалите са подкрепили създаването на Донецката и Луганската народни републики. Тези референдуми са ясен знак, че населението на тези области по- скоро ще се отцепи от Украйна, отколкото да остане като част от евентуално бъдеща натовска държава, враждебна на Русия. Разгаря се въоръжен конфликт, Русия подкрепя сепаратистите, намесвасе и международната общност и се стигна до подписването на т. нар. Мински споразумения от 2014 и 2015 г. Споразуменията предвиждаха прекратяване на бойните действия и изтегляне на тежките въоръжения от двете страни и провеждане на конституционна реформа в Украйна с цел децентрализация на отделни райони в Донецка и Луганска област (Донецк е част от Донбас) и провеждане на местни избори за установяване на местно самоуправление н тази райони.

Военните стълкновения обаче продължиха, защото ежимът в Киев отказа да изпълнява Минските споразумения. За Зеленски местно самоуправление в Донецката и Луганската област означава, че те ще останат проруски настроени и ще пречат за осъществяването на мечтата му - присъединяване на страната му към НАТО. Затова и той очевидно беше решил да възвърне със сила отцепилите се територии и започна да струпва войски, в отговор на което Русия също започна да придвижва значителен брой войски в този район на границата с Украйна.

И така се стигна до продължителни преговори между Русия от една страна и САЩ и НАТО от друга, в които Москва настояваше за спазване на Минските споразумения, но най- важното поиска официално документирани гаранции, че Украйна няма да стане членка на НАТО.

От САЩ и НАТО отказаха да дадат такива гаранции. Украйна, а и Грузия били суверенни държави и никой не можело да им наложи забрана да членуват в която и да е организация. А що се отнася до страховете на Русия, били готови да предоставят гаранции, че на територията на Украйна няма да бъдат разполагани средства за масово унищожение като ядрени оръжия

Путин съвсем очаквано, предвид миналото, не вярва на подобни уверения. Според него, ако един ден Украйна да стане член на НАТО, на територията на тази страна може да бъдат изградени бази на САЩ и НАТО и да бъдат разположени оръжия, които да са способни да поразят всяка цел в Русия. Това е проблем, засягащ националната сигурност на страната, който не може да остане нерешен. Неговото търпение е изчерпано и той тръгва да го решава по единствения възможен начин- със сила. Ето с какви думи той обяснява и оправдава своето решение:

„По нашите исторически земи се създава враждебна анти-Русия.... Русия не може да се чувства в безопасност... и е оставена без друг избор, освен да се защитава срещу заплахите, които идват от съвременна Украйна”.

Реакцията на САЩ, НАТО, включително и на България е предвидимо остра. Русия е агресор, нарушава международното право и е заплаха за мира в Европа, Путин е диктатор, срещу Русия трябва и ще се наложат непоносими за икономиката и санкции.

Решението на Путин за военна интервенция в Украйна действително има ефект на катаклизъм, очевидно е, че Европа и светът вече няма да са вече същите. Решението му може да бъде обявено като военна авантюра, която ще бъде съпроводена от разрушения и човешки жертви. Но САЩ и НАТО би следвало да предвидят последиците от своето намерение да продължават да държат вратата за членство в НАТО „леко открехната” и да антагонизират Русия с намерението си да приемат един ден Украйна в НАТО. Следвало е да предвидят, че една велика сила няма да приеме заплаха за националната си сигурност.

Нека припомним един такъв катаклизъм от преди близо 20 години, чието ехо не е заглъхнало до днес. През 2003 г. САЩ и Великобритания заявиха, че тяхната национална сигурност е застрашена от Ирак. Режимът на Садам Хюсеин разполагал с оръжия за масово унищожение, които можело да бъдат приведени в бойна готовност за 45 минути. И въпреки, че нямаше никакви доказателства за такива оръжия, на 20 и 21 март американски и британски военновъздушни сили започнаха масови бомбардировки и предприеха сухопътни операции срещу Ирак. Разрушенията бяха огромни, загинаха стотици хиляди хора, а войната роди един горчив плод- раждането на ислямската държава. Тази интервенция, в открито нарушение на резолюции на ООН и на международното право не беше заклеймена, в нея се включи и България, която даде 13 жертви. По същит начин беше извършена интервенция срещу Либия и неуспешна срещу Сирия. Сърбия беще атакувана от САЩ и НАТО по въпроса заКосковоу без изобщо тази държавада застрашана националната сигурностна САЩ или страниот НАТО.

Примерите в Близкия Изток показват, че в името на защита на националната им сигурност САЩ, Великобритания и включилите се към тях страни от НАТО, си присвояват правото да използватвоенна сила за преодоляването на такава заплаха, макар че тя не съществуваше. Така че, е видно, че по отношение на Русия, права или не в твърдението си, че интервенцията в Украйна е в защита на националната и сигурност, несъмнено се прилага двоен стандарт.

Редица влиятелни политици и политически наблюдатели в САЩ в различно време са осъдили политиката на разширяване на НАТО на изток- политика, несъмнено посяла семената на днешният руско- украински конфликт. Според големият американски дипломат Джордж Кенан експанзията на НАТО до руските граници е най- голямата грешка в периода след Студената война. Ето какво е мнението на Наом Чомски, световно известен фиросов, публицист и политически наблюдател в изданието Truthout от 23 декември 2021г. 4 февруари т.г.:

„Отживялата американска политика на студена война влошава руско- украинския конфликт. Разширяването на НАТО на Изток, и предложението Украйна да стане член на НАТО са фактор в ескалацията на напрежението”.

На 21 декември 2021г. консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан предупреди: „Путин ясно казва - или САЩ и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма никога да се присъедини км НАТО и да се превърне така в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. И на 19 януари т.г. даде следният съвет на американския президент Байдън: ”Ако не възнамеряваме да разширяваме НАТО още на изток, за да включим Украйна и Грузия, защо не го заявим и така да отстраним претекста Путин да нападне Украйна?”.

Сбъднало се предупреждение и мъдър съвет, в който ако Байдън и ястребите около него, а и онези в НАТО се бяха вслушали, руско- украинския конфликт и последвалата война можеше да бъдат предотвратени.