Русия ни е дала свободата? Не, платили сме за нея с 32 тона злато на руския император

Днес се навършват 144 години от Освобождението на България от Османско робство.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България. Няколко месеца по-късно обаче неговите разпоредби са унищожени с Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г., който урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877 - 1878), припомня money.bg.

Именно в Берлинския договор (член 22) е регламентиран и окупационният дълг на България към Русия. Окупационният дълг се образува от разходите на императорското правителство в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните руски военни части и гражданската администрация - Управлението на императорския руски комисар в Княжеството 1878/1879 г.

Сумата е изчислена на 10 618 250 рубли и 40 копейки - 89 640 000 златни лева - 32 тона злато, така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната.

"Наистина, само личната заплата на комисаря (княз Дондуков) e 600 хил. фр./зл. лв., докато за цивилната листа на българския княз са предвидени 500 хил. фр.", пише в История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г. на Българска народна банка.

Дългът се изплащал на руското правителство по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лв., анюитетът се погасявал от клоновете на Българската народна банка в Русе, Варна и след 1885 г. в Пловдив, които трябвало да насочват в тази сметка голяма сума от своите обороти. Например през март - април 1890 г. от общо изплатените по всички пера 4.401 млн. лв. Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лева. През същата година БНБ превежда на Париба по руската сметка общо 8 867 000 лева.

През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено едва през 1896 година, след 10-годишен разрив в дипломатическите отношения между двете държави. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба. До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лева. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано многократно до 1912 година. Тогава България и Русия договарят план за погасяването му, който така и не е задействан.

Окупационният дълг е опростен след Първата световна война със споразумение между правителството на Александър Стамболийски и болшевиките. В крайна сметка България плаща на Русия за освобождението си - 27 070 609 лева.