Скандалът “Гунчева“: Това не е просто проява на лош вкус

Може да бъде прието и за банална проява на лош вкус. Но не е: призивите към насилие и расистките нападки са престъпления, пише Петър Чолаков по повод недостойната реторика на двама представители на партия „Възраждане“.

Постът на депутатката от партия "Възраждане" Елена Гунчева във ФБ, в който тя призовава към насилие, бе осъден от десетки посланици. Те подкрепиха позицията на председателя на НС Никола Минчев, който написа, че подобни прояви са недостойни и недопустими. Впоследствие срамната публикация на Гунчева, в която тя злорадо изразява „надеждата си”, че руски „високоточкови оръжия” ще поразят американската посланичка Херо Мустафа и Министерския съвет, ако те решат да предоставим оръжие на Украйна, бе изтрита. Според нея това станало след „настояване на ръководството” на "Възраждане".

Но поведението на лидера на формацията Костадин Костадинов далеч не е по-достойно. Така например в свой пост във ФБ той отправи расистка обида към Соломон Паси, наричайки го "чужденец" – опит за нелепа и грозна "закачка" с еврейския му произход.

Неонацистки похвати

Определянето на групи хора, които се различават по своята религия, обичаи, език, етническа принадлежност и др. от доминиращия етнос, като „гости” или „чужденци”, които трябва да бъдат изпъдени от бащиния дом, е класически неонацистки похват. Ето на какво навява речникът на г-н Костадинов.

Свободата на словото е ценност, а за "Възраждане" са гласували немалко избиратели. Просташкото, арогантно поведение, както и езикът на омразата, който взривява фундаментални принципи, залегнали в конституцията, обаче не трябва да бъдат толерирани. Изявите на Гунчева и Костадинов не са банални прояви на лош вкус. Тук не става дума само за липса на осведоменост, която при други обстоятелства щеше да е комична (оръжията, за които се „моли” г-жа Гунчева, са „високоточни”, не „високоточкови”).

Това са „послания” отправени от публични фигури – народни представители, които принизяват и омаскаряват нашия парламент в очите на целия цивилизован свят. Призивите към насилие, както и расистките нападки са престъпления.

Костадинов и Гунчева може да не са съгласни с едно или друго изказване на Паси, с политиката на министър-председателя Петков или с когото и да е. Но, ако искат да бъдат взети сериозно, те, както и всеки друг, трябва да предоставят, по възможност спокойно, доводи в подкрепа на позициите си. С провокации, грубост и наглост не можеш да спечелиш спор нито в политиката, нито в обикновения живот. Това би трябвало да става ясно още в началното училище.

Езикът на омразата не е аргумент. Но пък е запазена марка на прокремълските патриоти. За тях той е хляб и сол, любим инструмент, отровна сърцевина на цялото им политическо съществуване. Този филм вече сме го вгледали до втръсване. Реториката на Костадинов и Гунчева е в същата тоналност като тази на Волен Сидеров и Магдалена Ташева, например.

Защо филмът се повтаря?

Езикът на омразата, за съжаление, е много жилав, костелив. У нас Темида спи „балкански сън” в задния двор на Европа. Българският съд в продължение на години омаловажава или направо си затваря очите за тези, които безцеремонно си служат с такава позорна „реторика”. Всеки път, когато възмездието се разминава, наглецът добива нови сили, уголемява се стократно, възпалява се още повече като цирей.

Трудно е да прогнозираме дали от проверката на специализираната прокуратура срещу Гунчева ще изскочи заек, или просто оттам, както им стана навик напоследък, са се разбързали, за да оправдаят съществуването си.

А за „простъпките” на г-н Костадинов нещо ще направят ли? – Добрата новина е, че дори нашенското правосъдие, ще – не ще, накрая започва да проглежда. Присъдите започват да се трупат (Сидеров). Избирателите се разбягват, а политическите хулигани – сломени, забравени, с пречупени гръбнаци – отиват на бунището.

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.