Давид Леви ексклузивно за ФАКТИ: На фона на предстоящите празници ни очакват още по-лоши новини

Давид Леон Леви е роден на 25 септември 1969 г. година в София. Възпитаник е на НПМГ. След отбиване на военната си служба в България, през 1990 г. заминава за Израел, където до 2003 г. година изучава Телевизионна и кино режисура, масмедии и комуникации в Телавивския университет; създава и управлява успешен бизнес. Продължава образованието си в областта на бизнес мениджмънта и управлява компании в областта на строителството и телекомуникациите. През 2009 г. и 2013 г. година се кандидатира за народен представител. По настоящем управлява частен бизнес и паралелно с него три неправителствени организации: «Благодарност», «Израелски Център за Наука и Култура в България»,»Европейско-Арабска Търговска Камара“. Давид Леви е общественик и международен анализатор.

Ето какво сподели днес Давид Леви направо от Тел Авив специално за ФАКТИ :

- Г-н Леви, как ще коментирате последните събития от Тел Авив?

- Генезисът на този кръг от насилие е движението Ислямски джихад в град Джанин. През последните повече от десет години се наблюдава инвазия на Хамас и Ислямски джихад в Юдея и Самария (Западния бряг на река Йордан). След като установиха пълен контрол над Ивицата Газа, тези и други екстремистки организации се стремят да отслабят Палестинската автономия, ръководена от доста по-умерената Организация за освобождение на Палестина (ООП). Вълните от екстремизъм и насилие печелят сърцата и умовете на обикновените граждани, жертви на манипулация от страна на ООП в продължение на десетки години. Този пореден терористичен акт е част от една качествено нова вълна от насилие, която далеч не е първата и за съжаление няма да бъде последната. След тероризма, чрез взривове, самоубийствени атентати и нападения с хладно оръжие, тази вълна се различава с употребата на огнестрелно такова срещу мирното население на големите градове на Израел. Отличава се не само с употребата му, но и с подкрепата оказвана на терористите от израелски араби, които в периода на управление на Държавата на Бенямин Натаняу, натрупаха огромни арсенали от огнестрелни оръжия, предимно с криминални подбуди. Огорчени от липсата на инвестиции в инфраструктура и законност в районите, обитавани от тях, те се обръщат все повече и повече към крайния ислямизъм.

- Какво според вас е провокирало извършителят на нападението преди два дни?

- По-важният и интересен въпрос е какво е провокирало извършителят на първото нападение от настоящия кръг от насилие. Следващите просто копират неговото поведение. Отместването на фокуса на международния интерес от Близкия Изток към войната в Украйна създава у палестинските терористи усещането за пропуснат шанс. Те трябва да напомнят за себе си на международната общност. И колкото повече и по-кървави са терористичните им атаки, толкова по-голям е шансът за успех от тяхна гледна точка.

- В момента е свещеният месец Рамадан за мюсюлманите , а също така и Великите пости за християните. Като че ли има закономерност през годините точно по време на религиозни празници и в дните за смирение да се събуждат екстремистките клетки? Какво мислите по този въпрос?

- Трябва да разграничим мотивите за терористични действия по време на големите християнски и еврейски празници, от тези свързани с Рамадан. Големите празници на „неверниците” водят до струпвания на много хора на едно място, приповдигнато настроение и притъпени инстинкти за самозащита, и така целите на тероризма стават по-лесни, а ефектът от всяването на страх се засилва поради контраста с празничното настроение. Свещеният месец Рамадан от друга страна е период, характеризиран с повече свободно време и изостряне на екстремните религиозни чувства. Членовете на терористичните организации погрешно възприемат и тълкуват съдържанието на празника и това води до традиционното, вече, увеличение на насилието в този период.

- За последния месец имаше няколко атентата и сблъсъци в Израел. На какво се дължи тази периодичност?

- Както по-рано, вече, казах, стремежът за копиране на предишни терористични актове е много силен. Да не забравяме и че между отделните звена на така наречената палестинска съпротива има силна конкуренция и всяка се опитва да изпъкне с по-кървави и по-безсърдечни деяния. Най-вероятно, на фона на предстоящите еврейски и християнски празници, и оставащите три седмици до края на Рамадан, ни очакват още по-лоши новини.

- Израелската управляваща коалиция изгуби парламентарното си мнозинство. Разнородната управляваща коалиция на израелския премиер Нафтали Бенет изгуби парламентарното си мнозинство след изненадващо оттегляне от нея на депутатка от десницата. Как ще коментирате този развой?

- Това не е точно така. Депутатката, от партията на Нафтали Бенет, Силман обяви намерението си да напусне управляващата коалиция в началото на ваканцията на Кнесета за празника Песах. Това не е случайно и дава време на останалите членове на управляващите партии да я убедят да се откаже. Но дори това да не се случи, коалицията на Лапид и Бенет има още опции. Арабските членове на Кнесета, които засега поддържат коалицията отвън, могат да се присъединят към нея при определени отстъпки от страна най-вече на дясното крило на коалицията. Партията Ликуд се опитва да разруши управляващото мнозинство по още няколко начина, но декларацията за намерение напускане на коалицията от гореспоменатата депутатка послужи като сигнал за събуждане на премиера Бенет и той призна, че не е обръщал достатъчно внимание на собствената си партия и в стремеж да запази единството на тази разностранна формация е отместил фокуса си от идеологията на собствената си партия. Накратко, рано е още за опело над това правителство.

- Израелският министър-председател осъди убийствата на мирни жители в конфликта между Русия и Украйна, но не обвини Русия. Съгласен ли сте с него или сте на друго мнение?

- Позицията на Израел по отношение войната в Украйна се характеризира с известен политически дуализъм. От една страна не трябва да се съмняваме в цивилизационния избор на Израел, която е най-верният партньор на САЩ и НАТО в региона, но от друга страна собствената национална сигурност е основен приоритет на Държавата. Директно и недвусмислено осъждане на руската агресия би поставило под въпрос сътрудничеството между Израел и Русия в борбата с иранската пълзяща инвазия в Сирия и Ливан. По мое мнение, тази позиция следва от недостатъчна увереност на израелската армия в собствените ѝ сили, но с развенчаването на мита за мощта на руската армия, промяна и втвърдяване на позицията относно войната, е само въпрос на време. От друга страна не бива да забравяме, че хуманитарната помощ на Израел за Украйна не се ограничава до аспирин и памперси. Две израелски военно-полеви болници действат на територията на западна Украйна от началото на войната, а финансирани от Израел центрове за подпомагане на бежанци от Украйна действат на всички гранични пунктове.

- Вашите прогнози за ситуацията в Украйна?

- Тук бих цитирал изказването на президента Макрон, че ситуацията ще се влоши, преди да започне да се подобрява. Очакваният втори етап на руската офанзива в източна Украйна има потенциала да ни изненада със своята жестокост и кръвожадност. С всеки изминал ден от тази война става ясно, че Путин играе ва-банк и няма да се спре пред нищо в стремежа си да унищожи не само Украйна, но и Русия. Изправени сме пред нова, много по-студена война, даже бих си позволил да я нарека „Полярна война”. Европейският Съюз и НАТО са в безпрецедентно единство и сътрудничество и дават неочакван отпор на путиновата агресия, но най-важна и определяща ще е позицията на Китай. Си Дзинпин не се съобразява с никакви съюзи и чужди интереси. Той има своите планове за бъдещето на страната си и всяка ситуация в която се въвличат други страни се третира, като шанс за ускоряването на тези планове. Да се прогнозира в тази сложна и мултиполярна международна обстановка и трудно и граничи с глупостта. Единствено бих прогнозирал, че България отново ще пропусне шанса да се превърне в равноправен участник във формирането на политиките на съюзите в които участва, а да не говорим за лидерска позиция и това е много жалко.

Автор: Оля Ал-Ахмед