За грешките в националното външно оценяване – 7. Клас

Блог на  Пламен Паскалев

В навечерието на 24. май се проведе националното външно оценяване в 7. клас. Оценките от него, без да преувеличавам, са от съдбовно значение, защото са преобладаващ фактор във формирането на конкурсните балове. Последните определят приема на учениците в гимназиите. Една малка разлика в бала може да промени целия живот на едно дете като го прати в различно училище, при различни учители, при различни съученици, в условията на различно ниво на преподаване и възпитание. Не случайно е казано: „С какъвто се събереш – такъв ставаш”.

При тези обстоятелства следва да се очаква извънредно отговорно и съсредоточено отношение от страна на МОМН. Още повече, че

не гражданите, а именно образователната система е допуснала огромните различия между нивата на държавните ни училища.

От там и желанието на повечето родители децата им да влязат в една от двадесетината т.н. „елитни” гимназии на фона на съществуващите в страната стотици.

МОМН не се оказа на нивото на своята отговорност. В изпита по български език и литература се появиха една „сгрешена” и една странна задача. В изпита по математика изникна подчертано неграмотно зададена задача, която някои математици, с които разговарях, не можеха да повярват, че виждат.

Нека първо внесем едно уточнение. Прилагателното „сгрешена”, приложено към „задача”, в буквален смисъл е неподходящо, тъй като една задача, зададена по какъвто и да било начин, има отговор. Отговорът може да бъде, че така зададената задача няма решение или че е неопределена математически и предполага множество варианти на решения и т.н. Под сгрешена или некоректна задача тук ще разбираме, че на изпита е зададена не тази задача, която авторите са имали за цел да формулират. Т.е. съществува конкретен виновник – или недостатъчно компетентен и отговорен автор или подобен нему технически сътрудник.

Сгрешената задача на националното външно оценяване по български език и литература се отнася до графика, въз основа на която са зададени първите три въпроса. Начертаната крива е отместена с 5 мм наляво, което води до абсолютно противоположни от търсените в отговорите изводи. Притеснен като родител, арх. Симеон Петков написа писмо до Министъра на МОМН и получи следния отговор: “Ако има пропуск, малко оста да се е изместила, би трябвало децата да се досетят и да си представят, че точката на спада се намира в 2000 г”. След което се разяснява какво точно цели задачата и пр. Само че

нито оста се е изместила, нито учениците са се готвили упорито, за да се правят на медиуми.

Ако приемем, че кривата е била начертана правилно и технически сътрудник просто я е отместил по невнимание с 5 мм наляво, то тя нямаше да започва точно от лявата вертикална ос, а щеше да се разминава с нея. Мирише на груба грешка от страна на създалия задачата експерт. Освен това, за сведение на литераторите, бих желал да уточня, че графиката е математически приложен похват и като всичко друго в математиката тя изразява нещо конкретно. Няма как да си представяме, че е извита, изкривена, отместена и че в същност е искала да ни покаже обратното?! Задачата в изпита по български език и литература, която аз наричам странна, е номер 18 и е буквално следната: За кого от творците се отнасят посочените биографични факти? Един от майсторите на късия разказ, но сам той е искал да стане художник. А) Иван Вазов; Б) Йордан Йовков; В) Елин Пелин; Г) Алеко Константинов. Отговорът е Елен Пелин, за който е известно, че се е казвал Димитър Иванов и е от село Байлово Софийско. Обичал е да чете и да рисува. При първия си опит да се установи в София младежът е кандидатствал едновременно в рисувалното училище и в актьорската трупа на театър „Сълза и смях”. Неуспял и на двете места, се връща на село и открива таланта си в трети вид изкуство – писането. Увличал се е и от поезия. Вероятно е имал и десетки други желания и мечти. В последствие някои преподаватели започват да придават хиперболизирано значение на влечението на Димитър Иванов към рисуването, визирайки извънредно майсторските описания на българското село в разказите му. На практика развитото картинно въображение и майсторското писане нямат почти нищо общо с рисувателната техника.

Художниците почти винаги рисуват от натура.

Разказвам всичко това, за да стане ясно, че задача 18. не само е в страни от същността на изпита, но визира и една дребна, несъществена подробност от живота на известния писател. Издирих няколко биографии на автора, в които тя изобщо не се споменава. Никъде в интернет не бихте могли да намерите нещо, нарисувано някога от Елин Пелин. В този смисъл намирам задача 18 за неуместна. Със същия успех бихме могли да ги попитаме кой от авторите като малък е искал да стане пожарникар!

В изпита по математика четем задача 22 – Аквариум, от така наречения формат PISA: Майстор Андрей изработва аквариум с форма на правоъгълен паралелепипед, като разполага с 3 вида стъклени листове. За всеки аквариум задължително използва от всеки вид, без да ги реже. На схемата са показани трите вида листове и един от възможните начини за използването им като съседни стени. Лицето на лист I е 72 дм2, а лицето на лист II е 36 дм2. А. Намерете стойностите на а и b в дециметри. и т.н… Като оставим на страна, че словосъчетанието „лист стъкло” е специализирано и би могло да хвърли в недоумение някои деца, нека погледнем схемата. Лист I има формата на правоъгълник – нормално. Лист II и лист III обаче имат формата на успоредници (ъглите им са очевидно различни от 90 градуса)?! Цитираният като „един от възможните начини за използването им като съседни стени” представлява рисунка на нещо като кутия, която прилича на аквариум и вероятно представлява правоъгълен паралелепипед, но не е математически чертеж на такъв в точния смисъл. На въпросната рисунка не са отбелязани означенията I, II и III и няма как да се схване къде точно какъв лист е използван. За листове II и III използването е и невъзможно, тъй като аквариумът не притежава стени с форма на успоредници. Дадените в задачата данни не са достатъчни, за да се намерят и лицата на въпросните успоредници, което очертава ясно пълния провал на съставилия задачата експерт. Какво се е случило? Равнинните чертежи на трите правоъгълника, каквито трябва да са зададените листове, авторът е показал като е взел директно тяхната перспектива от пространствения чертеж.

Некоректно е начертал и пространствената фигура като е пропуснал пунктирите на невидимите ръбове и нужните означения.

Математик не би следвало да допуска подобна грешка на отговорен форум. От децата отново се очаква да се досетят, че задачата е некоректно зададена, да предугадят грешката и да отговорят правилно. Това вече е прекалено.

Ето един чудесен повод да си припомним какви са тези задачи по формат PISA и как се появиха те в нашите изпити след 7. клас? Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 90-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Във въпросната организация членуват около 17% от държавите в света. Т.е. става дума за частна идея за разработване на индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделни държави. България е участвала в тези изследвания и не се справя добре. Не зная защо сме приели това изследване за толкова легитимно, че да го вложим в най-сериозните си държавни изпити. Още повече, че децата в 7. клас са на 13-14 години и още не са готови за подобен формат дори според собствените му правила. Преди години издателство „Просвета-София” АД придоби правата върху задачите от формата PISA и се зае да го лансира в България. Т.е. не изключвам и търговски интереси. На практика тази абревиатура до голяма степен незаслужено смути нощите на много ученици, учители и родители.

Какви са възможните последствия от сбърканите задачи и какво може да се предприеме?

Важно е да изясним, че изпитът е състезание. Имаме много малко качествени гимназии с ограничен брой места (прие се споразумение те да бъдат още ограничени, за да могат да се запълнят паралелките в нежеланите от кандидатите училища). Нека предположим, че задачата не се зачита – все едно не е давана. Тогава детето, което е щяло да я реши правилно, а в други задачи евентуално да сгреши, е ощетено в сравнение с детето, което разбира тези други, но е щяло да сбърка точно тази. Нека предположим, че задачата се зачита като се присъдят пълен брой точки за всички ученици. Това пак ощетява децата, които са щели да я решат, за сметка на тези, които не биха се справили. Да предположим, че повечето деца са разбрали естеството на грешката, представили са си как изглежда вярното условие и са решили задачата. И МОМН оставя задачата като редовна. В този случай се ощетяват малкото деца, които не са проявили този вид абсурдна досетливост. Четвъртият възможен изход е изпитът да се отмени и да се насрочи нов. Тогава са ощетени учениците, за които първият изпит е бил по-успешно положен.

Няма полезен ход след подобни грешки.

А как може да се погледне на факта, че изпитите и по български език и литература и по математика се оказаха много по-лесни от очакваното?  Темите от минали години имаха доста по-сериозен вид. През 2011-та нямаше нито една пълна 6-ца по математика. Съставянето на конкурсни задачи не е за всеки. Необходими са огромен опит и тънко разбиране на степента на подготвеност на поколението. Не е нормално да няма нито една отлична оценка, но това е по-добре отколкото половината ученици да имат отлични оценки. Лесните теми обезсмислят труда на всички наистина амбицирани деца, положен с цел да си гарантират приема в желаната гимназия. С високи балове тази година ще се окажат и по-слабите ученици. Ще има разочарования – уж си със страхотни оценки, а първите няколко гимназии остават недостижими…. Наистина не е редно да се допускат подобни аномалии, които в крайна сметка се явяват подигравка с кандидатите.

Най-малкото, което може да се направи след всичко казано дотук, е незабавното уволнение на сгрешилите „експерти”. Това няма да върне равнопоставеността, няма да смекчи разочарованието, породено от лесните теми, но поне ще покаже, че се опитваме да вървим в правилната посока.

Знаем ли кои са хората, съставили задачите? Нормално е МОМН да не ги обявява предварително.

Но защо не ги разконспирира след изпитите? Всеки специалист, имал смелостта да вземе хонорар за тази извънредно отговорна работа, би трябвало да намери доблест да застане с името си зад нея. Така се случва в нормалния свят. Предлагам, ако в МОМН не пожелаят да уволнят експертите, защото “са хора на техни хора” или защото “и те хранят семейство”, на тези по БЕЛ вместо да им се даде хонорара, да им се отнеме същата сума. От тях ще очакваме да си представят, че са получил парите, а не че са на загуба! На тези по математика да обрежем правоъгълните банкноти от хонорара във вид на успоредници. Те нека си представят, че получават редовни банкноти. Въображение му е майката!