Турските мечти за европейски газов хъб

Турция е готова за енергийно сътрудничество с Израел след години на враждебност, съживявайки проект за прокарване на израелски газ до Европа, в момент, в който Анкара се стреми да намали зависимостта си от Русия.

Планът обаче се сблъсква с израелски скептицизъм заради дипломатическото напрежение в миналото и изглежда неосъществим в очите на експертите поради логистичната си сложност и разходи.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган изрази готовност за сътрудничество с Израел в проекти в областта на енергетиката и енергийната сигурност с перспективата за доставка на израелски газ за Европа през Турция, тъй като конфликтът в Украйна предизвиква опасения за доставките.

„Турция има опита и капацитета да реализира такива проекти. Неотдавнашните събития в нашия регион още веднъж показаха значението на енергийната сигурност", заяви той през март.

Израелският президент Исак Херцог направи знаково посещение в Анкара през март, за да изгради отношения с турския си колега, когато двамата лидери обявиха нова ера след повече от десетилетие на дипломатически разрив.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу ще посети Израел в сряда. Очаква се министърът на енергетиката Фатих Донмез също да пътува, но не стана ясно веднага дали ще придружава Чавушоглу.

Според някои експерти обаче интересът на Израел към енергийно сътрудничество с Турция е малък.

"Ердоган е личност, на която не може да се вярва"

"Енергийните отношения се изграждат от сътрудничещи си, доверяващи се една на друга държави - със сигурност не така бихме описали настоящата динамика между двете страни", заяви пред АФП Габи Мичъл, сътрудник по политиките в института "Митвим" в Израел.

"В Израел има хора, които твърдят, че Ердоган е личност, на която не може да се вярва", каза той.

Турският лидер е известен с гневните си изблици по адрес на еврейската държава, особено по отношение на политиката ѝ към палестинците. През 2009 г. той напусна дискусия в Давос след разгорещена размяна на реплики с тогавашния израелски президент Шимон Перес.

Турция, член на НАТО, беше ключов съюзник на Израел в мюсюлманския свят до кризата през 2010 г., когато 10 цивилни загинаха при израелска атака срещу кораб, опитващ се да пробие блокадата на ивицата Газа.

През 2016 г. двете страни се споразумяха да започнат да проучват възможността за изграждане на подводен газопровод, по който израелският газ да стига до турските потребители и до Европа. Но не беше постигнат напредък на фона на напрежението между двете страни, като Ердоган се смята за защитник на палестинската кауза и силен поддръжник на „Хамас“.

Въпреки това през последните месеци Ердоган е сдържан в критиките си и в телефонен разговор с Херцог през април изрази огорчение от израелско-палестинското насилие в района на джамията „Ал-Акса“.

Проектът за газопровод преминава през спорни води в Източното Средиземноморие, където Турция и членовете на ЕС Кипър и Гърция често са в противоречие.

Мичъл заяви: "Това не е нещо, което Израел е заинтересован да преследва, тъй като би навредило на отношенията" с Кипър, Гърция и Европейския съюз.

"Никога не съм смятал проекта за осъществим", заяви пред АФП директорът на Близкоизточната програма на Института за външнополитически изследвания Аарон Щайн. "Идеята за проекта се връща всеки път, когато има размразяване, но логистиката, необходима за превръщането му от мечта в реалност, е сложна и скъпа", каза той.

Според някои медийни съобщения тръбопроводът от израелските находища до Турция може да струва 1,5 млрд. долара.

"Трудно, но оправдано"

Анкара е изключително зависима от Русия по отношение на енергийния си внос, като 45% от търсенето на газ през миналата година е било задоволено от руски източници, и желае да диверсифицира доставките, като следи отблизо развиващите се израелски ресурси. Турция внася природен газ по тръбопроводи от Русия, Азербайджан и Иран. Тя купува и втечнен природен газ (LNG) от доставчици, сред които Катар, Нигерия, Алжир и САЩ.

"Един газопровод, преминаващ през южната част на Турция, на теория има смисъл", казва енергийният експерт Неждет Памир от Кипърския международен университет.

През 2020 г. Турция е консумирала 48 млрд. куб. м газ. През 2021 г. този показател достигна 60 милиарда, а през тази година се очаква да бъде 62-63 милиарда, каза той.

"Нуждаем се от алтернативни доставки на газ и новите споразумения са в интерес на Турция", добави Памир.

Турският вариант отново се появи на дневен ред, особено след като Съединените щати отхвърлиха източносредиземноморския газопровод, целящ пренос на природен газ от израелски води към Европа през Кипър и Гърция. Този проект изключваше Турция.

Турция смята, че газовият проект с Израел е по-осъществим от газопровода EastMed въпреки предизвикателствата.

"Това не е проект, който започва днес и свършва утре", казва турски служител пред АФП. "Той е труден, но е оправдан и осъществим, особено в сравнение с ръководения от Гърция EastMed", каза служителят, пожелал да остане анонимен.

Тъй като основната икономическа ефективност на газопровода Турция-Израел все още е под въпрос, някои експерти посочват, че втечненият природен газ е по-желана и по-евтина опция.

"Отвъд политиката и въпроса за Кипър, сухопътните терминали за втечнен природен газ имат повече смисъл", казва Щайн. "Финансово и политически е по-лесно."