Политолог: ИТН с последен шанс да се върне в играта

България се намира на кръстопът да има второ правителство в рамките на 47-ото Народно събрание или служебно правителство и четвърти избори в рамките на година и половина. Предсрочните избори са най-лошият вариант за страната. Това не е просто някаква конституционно процедура. Невинни в случая няма да има. Няма да останат и островчета на стабилност и анклави, както някои си мислят. Тъй като в случващото се у нас особено през последните две години са замесени пряко всички институции и власти, това са формациите присъствали и присъстващи в парламента, а и тези извън него, участниците в правителствата, били те служебни или не, президентската институция, прокуратурата заедно с останалата част от съдебната система, включително и представителите в местната власт. Отговорността е споделена.

Ситуация днес е далеч по-различна от тази през 2021 година, когато си позволихме лукса да ходим да гласуваме на три пъти за парламент. Светът, от която част сме ние, и зависим силно от него, се намира в енергийна криза, война до границите, продоволствена криза, през септември се очаква отново поредната вълна на пандемията с Ковид 19, която позабравихме, след като беше добре управлявана през изминалата зима и пролет. Неизвестностите от случващото се днес и утре са повече от известните. Притесненията в обществото ще нарастват, а няма да стихват. Необходимо е наличието на редовно правителство, макар и на малцинство с работещ парламент, което да може да отговаря на предизвикателствата, да може при необходимост да вземе решения и законодателни промени в помощ и подкрепа за хората и на бизнеса. Включително и ако се наложи да се тегли заем, което няма как да стане без парламент. Трябва до края на есента да се приемат 22-та закона, които са свързани с Националния план за възстановяване и устоичивост, за да тръгнат парите към България. Това нямакак да се извърши от едно служебно правителство. Това не е някаква бюрократична и административна дейност по издаване на акт за раждане или на шофьорска книжка.

Служебните правителства имат една основна задача - да подготвят изборите. И нищо друго. България е страна с парламентарно управление, където основните играчи са политическите партии и самата система функционира чрез тях. Евентуално служебно правителство не може да отговори на предизвикателствата и кризите. От гарант на спокойно протичета на един процес те се превръщат в участник в целия политически процес, че и изборен. Нямат работа да се намесват в политическия процес и да кадруват.

В тази ситуация на кръстопът е най-вече ИТН. Те имат последен шанс да се върнат на страната на демокрацията. В тях е разковничето да има или да няма ново правителство, което е възможно само през първия мандат. Вторият (на ГЕРБ) ще е мъртвороден. Третият е не само рисков, но и ще доведе до много повече съмнения за кукловодство и външни намеси. ИТН не е задължително да участва с министри в едно ново правителство, но има възможност да подкрепи едно управление по определени въпроси, по законите от плана за възстановяване, по политики, които се бяха разбрали и са част от коалиционно споразумение на четворната коалиция. Така няма да носят много голяма отговорност и ще имат шанс да намалят щетите върху себе си. Да изберат страната на градивното, а не деструктивното, да разберат, че няма нищо по-лошо от политиката на празния стол. Впрочем още с излизането си от коалицията те можеха да заяват, че илизат от състава на правителството, но ще го подкрепят по определени въпроси в парламента, каквато е европейската практика. Другото е ИТН да бъдат обявени, че са виновни за развалянето на трети парламент, как от заявената от тях позиция за изчегъртване на ГЕРБ и ДПС са влезли в различни форми на колаборация с тях. ИТН трябва да си припомнят каква е била съдбата на всеки един взаимодействал си с тях. ИТН или ще хване последния влак, за да се върне в играта или ще изпадне от парламента още есента и така ще влезе в учебниците по политология, като в рамките на малко повече от година на формацията от първа сила е станала извънпарламентарна.

Трябва да се остави егото назад, да се направи не крачка назад, а встрани в името на страната и хората.