Как успешно отглеждаме и възпитаваме чужденци в България

Не, не става въпрос за мигрантския поток от Азия и Африка, който навлиза през южната ни граница. Не става въпрос и за рускоговорящите бежанци от войната в Украйна, който идват от север. Става въпрос за собствения ни народ, който успешно се отглежда и възпитава отчужден от собствената си история, отчужден от собствени си произход и така в продължение на десетилетия. В нашите училища и университети сме възпитали успешно десетки поколения чужденци, отчуждени от род и родина, благодарение на безумните писания в учебниците по история, най-вече. Няма друг народ в света, които с такъв упорит мазохизъм да преповтаря тезата, че ние днешното поколение нямаме нищо общо с нашите предци, понеже те са изчезнали, претопили са се сред друго някакво население, били асимилирани, загинали в резултат на войни, бедствия и епидемии и т.н. и т.н. И ако някой по-буден все пак прозре истината за всички тези безумни приказки, то той все пак си остава изключение.

В резултат на подобно учение и възпитание днес в България имаме налице огромен брой чужденци, от наш, роден, български произход, които смутено заявяват, че ние нямаме нищо общо нито с древните българи, понеже те били номади и от тюркски произход, с дръпнати очи, говорещи на непознат език, нямаме нищо общо и с траките, понеже те били романизирани и елинизирани, а и съвсем изчезнали в рамките на няколко века, след като са живели хиляди години на Балканите, а също очевидно не сме и потомци на милионите русокоси и синеоки славяни, заселили тук точно около времето на изчезването на неграмотните и пияни траки. Тези траки на всичко отгоре доброволно продавали и децата си в робство, занимавали се с грабежи и изобщо чудно е как са просъществували толкова хиляди години. И така днешния българин не знае и не помни нищо от историята, защото просто не е запомнил безумната неразбория сътворена в научната литература в влязла в учебника. Нашенецът не е запомнил невероятната схема и логика, според която ни се представят историческите събития от по-старата и нова история. Ако поне нещата бяха по-ясно и достъпно поднесени, със сигурност повече хора щяха да запомнят нещичко от учебния материал.

И така изучените хора днес смутено заявяват, че първите българи са били с дръпнати очи и кривокраки, понеже постоянно живеели на конете си, заявяват че траките са били едни пияни и нискокултурни спътници на великия гръцки народ, на великата елинска цивилизация, знаят че славяните, на които евентуално сме потомци, живеели основно в блатата и в редки случаи в ниски землянки, с беден бит, вкопани в земята. По-широко известни са някои подвизи и военни победи на българската армия, през Средновековието, а и от по-късно време. Само че тези победи не стигат някак си да покрият срама от неясния ни произход, резултат от смесване на нискокултурни народи, при това не особено привлекателни на външен вид. Така растнат поколения, след поколения, реално отчуждени от своя род, от своята история, изпитващи направо срам от своя произход и минало. Растат едни чужденци в собствената си държава, някои от които рано или късно поемат управлението на държавата и обясняват и на народа си и на чуждите гости, как ние днешните българи реално нямаме нищо общо с нашите предци, ако и те да са живели по същите тези земи. Така възпитаните чужденци живеят и се трудят в тази държава, управляват я на по-ниско или по-високо ниво, представляват я в чужбина. В резултат, макари и членове на ЕС, упорито сме на последното място по стандарт и по-развитие. Но с подобно самочувствие и психология по-далеч не може да стигнем.

Затова една от най-спешните реформи, която трябва да се направи е не тази в икономиката или в съдебната система, а в учебниците по история и в другите хуманитарни дисциплини. Защото това, което се учи в училище остава за цял живот в съзнанието на човека, то е негова основа по отношение на всичките му знания и отношение към живота. И ако ние не разбираме това, то други го разбират и бавно, но упорито прокарват тезите си в българските учебници и в българските училища, поддържат упорито старите заблуди по най-различен начин и не позволяват истински промени да се случат в българското училище. Защото за тях е по-изгодно да имат работа с чужденци, в собствената си държава, отколкото с патриоти, обичащи родината си.