Демокрация на куц крак няма

Всеки път, когато направя политическа констатация на случващото се в България, се намира някой който подхвърля намека за получени от мен пари. Колкото и невероятно да звучи, аз от пари нямам нужда. Или с известна доза хумор мога да кажа, че съм прекалено скъп, за да бъда купен. Та намеците по темата по-скоро ме разсмиват и дори насърчават да продължавам.

По времето на "Тоталитарната система" предупредих, че тя е обречена, като я сравних с едноколка с едно колело. Еднопартийната система с нейния принцип на "единоначалието" и фалшивата "диктатурата на пролетариата" въртяха обществото в центрофуга, от която нямаше излизане. След 30 години декоративна демокрация отново се завъртяхме в кръг. И всеки, който ламти за социални облаги, е готов да мачка идеал, морал или принцип. Да си противоречи на казаното от вчера, в името на "общото благо". Дори да стъпва върху приятели и съпартийци, съученици и колеги. Вижте промените, настъпили в позициите на генерал Янев спрямо президента Радев. Тези на Корнелия Нинова спрямо Кирил Петков и обратното. За Добрев и "модерните леви" в БСП, да не говорим. Дори и Вежди Рашидов бе изтупан от прахта на "Мултигруп", в името на националното спасение.

Привидното единодушие в политическото говорене замести "единоначалието" отпреди. Толкова е лесно и практично е да се надпреварваме пред американското посолство вместо пред българският народ. "Купуваме още самолети! Спираме доставките на газ от Русия! Заместваме руските туристи с американски!" Ако е необходимо и още някоя и друга база ще предоставим на отвъдокеанските приятели, за да сме спокойни ние и нашите семейства, поне за месеци, а може би години...

Всички участници в нагаждаческото катерене по спиралата за места и местенца са изгубили същественото. Те нямат коректив, но явно са убедени, че може и без него! Медиите, които би трябвало да са парапета на "Демокрациата", се превърнаха в изтривалки пред печелившите. "Елита" не си дава сметка, че народа не желае еднопарийна система, колкото и да му се внушава, че политиците, които до вчера бяха гуша за гуша, днес са готови на "консенсус" в името на интересите на нарада. Демокрацията има два крака! Единият е властта, другият е опозицията. Подобно равновесие в момента няма и страната е на "Куц крак" в сравнение с другите европейски държави. За да си в опозиция, трябва себеотрицание, находчивост и смелост. Опозицията победи в Италия. Преди това в Швеция. Във Франция Макрон има големи неприятности с опозицията, която му пречи да спи. Демократическата партия на Джо Байдън е на поправителен изпит на 8-ми ноември, от който зависи продължението или спирането на военната и финансова ангажираност на САЩ.

Слепотата на българските политици отваря булевард за всички, които се възмущават от пазарлъците в парламента. Американското посолство също помага за надигане на майонезата. Колкото и пари да изсипва, те са предназначени за българските мозъци, но хладилниците остават празни. В това време кошницата на Костадин Костадинов се пълни без да се навежда и "Възраждане" е на път да заеме мястото, което никой не желае да заеме - това на истинска "Опозиция".

С други думи - коректив на политическата спирала. Подигравките, които се сипят върху Костадинов имат обратен ефект. Те работят в полза на неговото бъдеще.