6 Август, 2013 10:24 5 705 5

Мажоритарният ужас на партиите

  • мажоритарният-
  • ужас-
  • партиите

Мажоритарния избор е състезание на личности. Обратно, пропорционалната система е инструмент с голяма доза левичарство в себе си.

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Някои избират да почиват през уикенда, други да работят, а някои като нас избират едно средно положение. Решили сме да участваме в среща, организирана от  политически клуб с гръмко име на бивши сини парламентаристи, които трескаво търсят смисъла на собственото си присъствие в настоящето. За тях днес е ден за работа, за нас въпрос на чест да сме на това място, като сме взели неизменната си доза разумен идеализъм преди срещата. Мястото е парк-хотел „Москва”, зала „Киев”. Чувствам се като ударен с мокър парцал от грандоманския вид на хотела.

Не толкова като архитектура, а като символ на едно тоталитарно време и като предчувствие, че ще се срещна с хора, които все още не са ( и може би и никога няма да успеят) да изкоренят от себе си тоталитарния подход в правенето на политика. Тягостните ми чувства се подхранват и от символиката в съчетанието хотел/зала. Символиката на противопоставянето далеч не е случайна, но това тепърва ще го разберем към края на срещата.

Заедно с няколко парламентарно непредставени партии сме поканени  да дискутираме промените в Изборния закон и да разберем кое е възможно и кое не в исканията на гражданите. Домакините вече имат готов вариант за промяна, който се нарича БППС ( Българска персонифицирана пропорционална система). Автор е професор Михаил Константинов, а последната бележка в неговия труд е, че системата е „трудна за разбиране както от избирателите, така и от политиците.” Това е и последната реплика на първия лектор, който в крайна сметка с доза високомерие обобщава, че няма нужда избирателите да разбират системата, по която гласуват. Хващам се за химикалката. Явно ще трябва да се браним.

Настройвам се да слушам и записвам, за да мога да съм адекватен  в отговорите си, защото още с първите думи на говорещите забелязвам противоречия с основни човешки норми и конституцията, както и явен опит да се неглижира мажоритарната избирателна система. Бях добронамерено настроен да обяснявам за нейните предимства, но се оказва, че ще трябва да я защитавам от несериозните доводи за недостатъци й. Основните лектори изпяват песните си, запяват още неколцина бивши сини величия, но не ме напуска онова странно чувство, че всички пеят в един хор, а дебата нещо не се получава. Няма нови предложения, няма обсъждане, има препотвърждаване, че пропорционална избирателна система в нейните нюанси е най-доброто за България. Един младок от НПО се опитва да внесе  свежест в разговора с малко по-различна гледна точка, но се замотава в сложни сметки с много цифри и никой вече не го слуша. В залата все повече започва да тегне духа на партийното единодушие, зад което почива общия интерес, и те са добре замаскирани зад понятието „Обсъждане на изборните правила”. Добивам тягостно усещане за стар филм, чиито край  ми е познат, но все пак трябва да дочакам, че току виж се появил някой нов актьор с нова реплика. Няма нови лица, всички се познават, а един от неосъществените политици дори ме припознава, тупва ме здраво по-гърба и ме праща в ДСБ докато рови в недалечното минало. Обяснявам, че има грешка и ме бърка с някой. Той се извинява, а аз си приготвям репликите. Идва моят ред да споделя впечатления и да отговоря на доста въпроси, които съм обобщил в три-четири точки. Посъбрал съм вече доста негативи, които се опитвам да потисна в думите си, но май не ми се получава много добре …разбирам го в движение от реакциите на колегите ми в „дискусията”.

Започвам с тъжната констатация, че в изказванията на всички има висока доза политическо високомерие, защото да настояваш за запазване на пропорционалната избирателна система означава да отричаш правото на суверена да упражни безусловно правото си на овластяване. В този смисъл партиите и тяхното право да преразпределят народния вот чрез настоящата система противоречи на член първи в конституцията, където се казва, че цялата власт произтича от народа. Млад политик от НДСВ скача и рецитира стихотворение, което добре е научил и призовава НПО да спрат да се конфронтират с партиите. Извинявам се наум, че съм изразил различно от всеобщото мнение и съм спокоен, че имам отговор на един акцент от неговите думи, където той настоява за задължително гласуване.

Отговарям на първия лектор, който твърдеше, че няма нужда избирателите да разбират правилата на изборния кодекс, както не всички разбираме от сърдечна хирургия. Сравнението е неуместно, а избирателите имат право правилата да са максимално опростени. Колкото повече хора разбират изборните схеми, толкова по-голям ще е броя на гласувалите и няма да се налага да се въвежда задължително гласуване. То противоречи на естествената човешка свобода и е изнасилване на свободната воля на личността. Избирателната и политическата активност върви ръка за ръка с икономическата. Разбирането, че държавата сме ние и нашите преки действия оказват краен резултат върху процесите, от които зависи ежедневието ни дава мотив за активност. Обратно, когато на пръв поглед нищо не зависи от нас, тогава нямаме мотив да бъдем част от политическия живот, а в икономическия ограничаваме действията си дотолкова, че да упражним индиректно правото си труда ни да не бъде ограбван от самоназначилата се партийна върхушка.

С други думи „Защо да гласувам, когато гласът ми ще отиде за някой, когото дори не познавам?” или „Защо да полагам усилия да съм креативен и активен, когато парите ми ще отидат за данъци, които същия този непознат ще разпределя с хората, на които е обещал, че ще им дава пари, които не са изработили?”  В този смисъл мажоритарната система в два тура е най-лесна за разбиране. Само името й е сложно. На финала печели един от двама кандидати в пряк сблъсък.

Друг аргумент на лектора против мажоритарната система е, че се получава висока непредставителност в парламента. Тоест понеже печели един от двама кандидати половината от хората във всеки избирателен район остават без представител във властта. Отговарям, че при сегашната система непредставените са милионите гласоподаватели, които просто не гласуват. Няма как да бъде по-зле докато в изборния ден отиваме за риба или еди-къде си и то с пълното право на пренебрегнатия суверен на властта. Да, ама имало случаи, когато партията спечелила повече гласове се оказвала губеща в крайния резултат от изборите. Правилата на мажоритарния вот го позволявали и се било случвало четири-пет пъти в Щатите и два пъти в Англия. „ А защо не коментираме всички останали изборни надпревари, в които системата се е оказала работеща и е превърнала тези две държави в най-мощните икономики и най-развитите общества” отговарям аз. Няма съвършена избирателна система, но има такава, която да мотивира максимално хората да гласуват и да виждат смисъл от подаването на гласа си. Това е мажоритарната система. Сто процентова в два тура.

На първия лектор му идва в повече критиката, въпреки благия тон, който се опитвам да използвам. Брадичката му потреперва и той гневно ме пита докога ще им натрапваме мажоритарната система сякаш всички те не са ни събрали, за да ни натрапят БППС, очаквайки да подпишем обща декларация веднага след дискусията дори без да я обсъждаме с колегите си. Това го разбирам едва накрая и разбира се, че няма как да стане, поне от моя страна.

Отговарям на следващия лектор, като започвам с поздравление за думите му, че политиците трябва да служат първо на хората и после на партиите си. Той е и единствения лъч надежда в тази дискусия, в която преобладават политици, страдащи от тежък партиен вирус, който има своите корени в дълбокото тоталитарно минало на страната ни. Иначе се наричат демократи. Няма как да се случи поредното „обединение в дясно”, което е планирано като финал на тази среща. Не и с тази закваска, киселее. Това го разбирам в края на срещата.

Основният му аргумент против мажоритарната система е, че тя може да предизвика създаване на олигархичен парламент. Става ми тъжно, когато интелигентни хора използват слаби доводи. Отговарям му, че олигархията никога не е била по-добре представена в парламента, както сега и това вече и децата, които ходят на протестите го знаят. Това е резултата от пропорционалната система, по която гласуваме вече повече от двадесет години. Тази система позволи на партиите да изградят мощни порочни структури, с които мажоритарния кандидат не може да се пребори. Не и ако не е част от политическата мафия.

Мажоритарната избирателна система е естествен начин да се преборим и с купуването на гласове. Никой не може да купи половината вот. Простата сметка показва, че ако някой желае да си купи мнозинство в парламента ще трябва да се бръкне с над триста и петдесет милиона лева при седем милиона гласоподаватели и около сто лева за глас, които се разпределят по веригата. Освен всичко друго схемата е на практика неосъществима, защото такава организация няма как да работи в условията на наблюдение за злоупотреби. Така че, стига с това олигархично бръщолевене.

Опонентите ми са вече достатъчно раздразнени, което личи от сарказма, който използват. Само американците можели да измислят игра, в която да отбележиш повече точки и да изгубиш играта. Реплика към един от недостатъците на мажоритарната избирателна система. „ Да де, ама пак са най-мощния икономически и обществен фактор” отговарям аз и разговора върви към обобщения и финал. В сегашното си състояние Европа далеч не е най-добрия пример най-вече в избирателните системи.

Завършвам с думи, които със сигурност ще предизвикат усмивки с наивността си сред „обиграните неосъществени политици”, но така или иначе съм набрал скорост…

Обществото ни изпитва остра нужда от компетентни политици, които да имат поглед в мащаб за процесите във всички сфери на живота ни. Политици, които да умеят да анализират, планират и да приобщават около идеите си. С други думи хора с лични качества и компетентност. И ако ми кажете, че всяка жаба трябва да си знае гьола няма да се съглася. Политиците да са политици, а експертите експерти не ме задоволява, защото не съм спокоен, когато експерта шушне в ухото на политика за посоката, в която да ме води, а самия политик да рецитира по памет. Заставайки в мажоритарен сблъсък политикът трябва да е подготвен иначе губи двубоя, докато при пропорционалната система минава между капките и ще продължи да си чете вестник на депутатската банка вместо да изучава законите и да търси начин да ги направи приемливи за обществото. Още повече, че когато си назначен за депутат , а не избран гласуваш по поръчка, а не по съвест.

Това е още една причина мажоритарната система да е неприемлива и отхвърляна от партиите.
Идеологията на мажоритарната система се припокрива с идеологията на дясното политическо мислене. Мажоритарния избор е състезание на личности. Обратно, пропорционалната система е инструмент с голяма доза левичарство в себе си, който отнема функцията на личността да овластява и размива в колективния механизъм отговорността на политиците. На всички ни е ясно, че с леви мерки няма да издрапаме от кризата. Нито ние, нито Европа или света. Затова нека да не взимаме за пример повечето държави, в които се упражнява пропорционалната система. И да не забравяме, че през Европа и света мощно крачи нов модерен социализъм, чиито горчиви плодове вече берем и тепърва ще преглъщаме.

Освен ако не разсъдим трезво и не се хванем за простата логика на политическата традиция, според която изявата на личността води обществото напред, а не колективът, който няма лице. Личността с качества, висок морал и способност да понася високи дози отговорност за своите действия и бездействия. Бездействието в обществена полза е резултатът от претопяването на личностите  в партийния колектив, който продължава да твърди, че знае по-добре от всеки избирател кое е най-добро за него и ни налага хомота наречен Пропорционална избирателна система.

Мнението е на Даниел Донев, блогър


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Фанети Мазакура

    2 2 Отговор
    Брилянтно, Дани. Браво!
  • 2 йордан иванов

    0 1 Отговор
  • 3 Сульо

    0 1 Отговор
    ай стига вече с ваш'те мажоритарни глупости

    Коментиран от #5

  • 4 по темата

    0 0 Отговор
    Мажоритарни избори, това е най-голямото желание на Олигархията, с което ще си пазаруват на воля "избранници народни" и ще започне началото на края на България, а платените ментори на олигархията, ще продължат да лансират мажоритарният вот.
  • 5 Ти си най-добрия

    0 0 Отговор

    До коментар #3 от "Сульо":

    Браво,облъчи ги!