Работещи бедни

Работещи бедни е новото устойчиво и политически коректно наименование на робите.

Спокойно! Вие не сте роб. Как, по дяволите, може в двадесет и първи век в Европейския съюз да има роби? Как може да има хора, които да няма какво да ядат? Да ровят в кофите? Да се пребиват в магазините, когато пускат обелки от салами на ниски цени? Та това е Европа, не е екваториална Африка, нали? Тук имаме плодородна земя, вода в изобилие. И въпреки това много от нас няма какво да ядат. Няма с какво да си купят лекарства, когато са болни. Не могат да си платят тока. Нямат пари да си гледат децата.

И това се случва въпреки, че работят. Работят не на едно, а на две, дори на три места. В свободното си време мият стълбищата по кооперациите за някоя стотинка отгоре. Обикновено нелегална стотинка, необложена с данъци. Което автоматично ги прави престъпници, бизнес в сивата икономика. Но това е в реда на нещата. Робите винаги са били престъпници. Това е механизъм за подчиняването им.

Ако се откривате в горното описание и се чудите какво се случва с живота ви, е добре да знаете, че определението за вас е „работещ беден“. Ако ви се е налагало да теглите кредит, за да си платите сметките – „работещ беден“ сте.

За да ви поддържат в подчинение се използва аргументът, че вие получавате никакви пари, защото вършите никаква работа. Дори има поговорка: „Правим се, че работим, а те се правят, че ни плащат.“

Българите толкова вярват в поговорки, че дори ги поставят на над конституционално ниво. Ако искате да манипулирате нещо само измислете поговорка и я пуснете в обръщение. По същество – наистина ли вярвате, че това нищо, което правите за вашите работодатели е наистина нищо? Това, че работите за тях ги изкарва на загуба и само поради някакви незнайни причини още не са фалирали? Ако вярвате във всичко това - определението за вас се разширява. То вече е „глупав, работещ беден“.

Добрата новина е, че дори и глупав вие сте прилежен, добронамерен и не сте крадец. Но както видяхме по-горе, това не значи че не сте престъпник. Така, че виждате, добро или зло в случая са въпрос на тълкование.

Тук идва закономерно въпросът: Защо трябва да работите? Отговорът е прост:

Не трябва.

В общество, в което работата не се цени е абсолютно задължително да не работите. Това е вредно за вас и вашето семейство. Да не говорим, че дава лош пример на останалите и създава някаква фалшива представа за нормалност. Това е причината, огромен процент от младите хора да не работят. Да, те не искат да работят. Не защото са мързеливи или някак поколенчески увредени, а защото работата няма да промени нищо в живота им. Само ще ги направи по-уморени, по-невротизирани и по-отчаяни. Те не искат да влязат в робската схема и се опитват да надцакат системата със своя тарикатлък. И не успяват. За едно поколение успяват да изхарчат всичко спечелено от предците им и дотам.

Но при робите е така.

А сега на работа.