Перодръжките, топени в кръв

В отделенията пишехме с перодръжки. Всеки си носеше мастилница и пръстите ни бяха винаги изцапани с мастило. По време на диктовка, от бързане или от напрежение ми се е случвало да чупя перото и да получавам мъмрене от класната. Години по-късно научих, че Александър Стамболийски също е чупил перо, когато подписвал „Ньойския договор на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой. Вместо с „мъмрене“ големият български политик плаща с живота си диктовката на Клемансо.

България губи Македония, остава без армия с изключение на 33 000 войника, и е задължена да плаща репарации на съседите си. 200 хиляди българи остават вън от границите на родината.

Държавните институции почти не работят. Страната е обезкървена и затъва в дълбока икономическа криза. Единствените въоръжени сили са четите на ВМОРО, които действат в Пиринска Македония. Там след пораженията, претърпени по време на Илинденското въстание, се отличава войводата Яне Сандански от Кресна. Неговата чета се прославя с първото отвличане на заложник в света. Отвлечена е американската мисионерка мис Стоун. Залогът е платен и с него четниците закупуват пушки. Сандански обаче е личност с характер и не желае да се подчинява на Върховния македоно-одрински комитет. Той е „Цар на Пирин“, със съответното самочувствие и е готов да преговаря за включване на Македония в една балканска федерация.

Разцеплението в идеологиите между ВМОРО и ВМОК е отбелязано с убийството на Борис Сарафов и Иван Гаврилов на 28 ноември 1907 година по заповед на Яне Сандански. Слага се началото на братоубийствената война между македонските фракции, чиято следваща жертва е самият Сандански. Той е осъден на смърт от Тодор Александров и убит от засада през 1915 година в Пирин. След него целият състав на Серския комитет е ликвидиран от Неврокопската революционна чета.

В София и в цялата страна ситуацията далеч не е блестяща.

Общественото мнение под влияние на интелигенцията сочи Стамболийски като главен виновник за настъпилите икономически и социални трудности. На 9 юни 1923 г. е извършен преврат от група офицери, приближени до цар Борис III. Само 5 дни след преврата Александър Стамболийски е заловен и зверски насечен. Говори се, че македонските организации са замесени в убийството поради просръбските изяви на министър-председателя и неговото пренебрежение към македонския проблем. Тези подозрения остават недоказани.

След убийството на Тодор Александров през 1924 година в ЦК на ВМРО постъпва нов член – Иван Михайлов. Едва 28 годишен той ръководи наказателната акция срещу убийците на Александров. Десетина заподозрени македонци са убити. В ЦК на ВМРО Ванче заварва генерал-лейтенант Александър Протогеров от Охрид. Участник в Илинденското въстание и Първата световна война, уважаван от всички, той е комендант на София през 1918 година. За него унгарският дипломат Шандьор Киш пише: „Човек с големи познания, говорещ чужди езици, отлично възпитан, изключително смел, с огромни организационни възможности.“

Качествата които притежава Протогеров обаче не са в негова полза, защото Иван Михайлов не може да се похвали с нито едно от тях. Съперничеството между двамата приключва с убийството на генерала на 7 юли 1928 година, следствие на подозрението, че щом по време на убийството на Тодор Александров, пътуващият с него Протогеров е останал невредим, значи е замесен в похищението.

Обградил се с верни на него хора, Иван Михайлов поема цялото ръководството на организацията. ВМРО се превръща в държава в държавата. В името на борба за свобода на Македония той сее терор в България, който продължава и в странство. Ванче Михайлов обвинява противниците си в предателство и става поръчител на стотици смъртни присъди. По негова заповед Менча Кърничева убива Тодор Паница по време на спектакъл във виенската опера „Бургтеатър“ на 8 май 1925 г. Паница е виновен за убийството на Борис Сарафов, извършено, когато Ванче Михайлов е бил едва 11 годишен. За отмъщението му – давност няма!

Някои историци сравняват Менча с Мара Бунева. Между двете няма нищо общо, освен членството им във ВМРО. Мара Бунева убива сръбския прокурор изтезавал български студенти поради българското им самосъзнание и слага край на живота си. Менча Кърничева изпълнява желанието на годеника, който чрез убийството на българин в чужбина, предупреждава противниците си какво ги чака. Кърничева не се самоубива, а остава с Иван Михайлов до края на живота си.

Ако някои в България се възхищават от нейния „подвиг“, в чужбина отзвукът е съвсем друг. По принцип европейците са лошо разположени към поръчкови убийства на опозиционери от властите на страните, в които са родени. С убийствата на Тодор Паница във Виена, на Петър Чаулев в Милано и на Райко Даскалов в Прага, Ванче Михайлов сее страх всред всички инакомислещи членове на ВМРО. Той затвърдява едноличната си власт, но България нищо не печели от кървавата разправа. Същият лош спомен оставя и убийството на Георги Марков в Лондон. По-близко до нас е отравянето на Сергей Скрипал с „Новичок“. Извода, който европейците си правят от подобни покушения е, че в страните, които пращат убийци в чужбина няма нито демокрация, нито съдебна система.

Войната, избухнала между македонските фракции, движения и личности привлича вниманието на любознателни европейски журналисти. Между тях е най-добрият френски журналист за времето си Алберт Лондон, който публикува във вестниците "Пети журнал" и "Котидиен". Той обикаля, слуша и описва безпощадно балканския „Кьор сокак“. Вероятно се е надявал да срещне един Ванче Михайлов с обаянието на Гоце Делчев или излъчването на Тодор Александров. Вместо това пред него застава човек, който повече прилича на „чиновник, вместо на конник.“ В книгата си „Комитаджии“, Алберт Лондон цитира някои от жертвите на братоубийствената война. Между тях са:

Борис Сарафов, Михаил Даев и Иван Гарванов. Убити на 28 ноември1907 г.

Яне Сандански, убит на 10 април 1915 г.

Тодор Александров, убит на 31 август 1924 г.

Александър Протогеров, убит на 7 юли 1928 г.

Атанас Гоцев е убит заедно с Протогеров.

Багдаров с двама негови съмишленици са убити на 18 септември 1929 г.

Васил Пундев, редактор на в.Македония е убит на 4 март 1930 г.

Михаил Пундев, брат на Васил е убит на 5 септември 1932 г. Синът му Мартин Пундев бяга в САЩ и работи като професор по история в Калифорния.

Наум Томалевски – писател е убит на 3 декември 1930 г.

Никола Бодаков и Спасов Марийочето са убити на 13 януари 1931 г.

Братът на Наум Томалевски – Георги Томалевски остава ценни ръкописи, които потвърждават описанията за терора вилнеещ в България от френския журналист. Те излизат под формата на книга едва през 2019 г. Нейното заглавие: „Чуто, Видяно и Преживяно“.

Няма борба за Свобода без проливане на кръв. Перодръжката на Тодор Каблешков е потопена в кръв. Тази на Иван Михайлов – също. Разликата между тях е съществена. Кръвта, с която пише Каблешков, е на турския „мюдюрин“, дошъл да го арестува, докато перодръжката на Ванче Михайлов е потопена в македонска кръв!