Огнян Гърков пред ФАКТИ: ГЕРБ ми прилича на чиновническо-интересчийскo сдружение, а ДПС на етно-военизирано

Нови избори, задават се и референдуми, а в Народното събрание се разработиха и извънредно, за да приемат закони. Какво се случва около войната в Украйна и кой ни тласка в нея… Пред ФАКТИ говори бившият дипломат Огнян Гърков.

- Г-н Гърков, отиваме към поредни предсрочни избори. Вие как гледате на това? Имаше ли нещо неочаквано за вас, за да се стигне до тях, и какъв резултат очаквате…?
- Нищо оптимистично. Лошото е, че изборите повтарят приблизително една и съща конфигурация на ползвателите на партиен държавен бюджет. Не се оформят нови обнадеждващи политически субекти. Ако се появи някакъв, той може би ще е ляво-център – предвид кризата в БСП. Виждаме и заявка за обединение на ПП и ДБ, но и това не решава проблема.

- Какъв е проблемът?
- Проблемът е един и е основен – нарастваща липса на доверие в политическата върхушка на системата. Видяхме вече едни партии - големите ГЕРБ и ДПС. Те заприличаха на келепирджийско-военизирани структури. ГЕРБ ми прилича на чиновническо-интересчийскo сдружение, а ДПС на предимно етно-военизирано - с „кьорсофраджийски каймак“. Другата голяма партия БСП е в период на полуразпад. И виждаме едни харвардски „комсомолци” – ибрикчии ПП, които поналучкаха какво е власт и се твърди, че са се облажили веднага за сметка на повярвалото им временно частично мнозинство.

- Обединението на ПП и ДБ какъв резултат ще даде, ако се стигне до него?
- Може наистина да имат по-добър резултат, ако са заедно, но при тях не ми харесва изповядваната обща васална външна политика. България днес има нужда от по-независима, от своя си външна политика. Винаги досега, когато „сме се лепвали на гърба на някакъв голям партньор”, но с краткосрочни цели, сме губили жестоко. Да вземем например Втората световна война. Били сме съюзници на Третия райх. Целта на българското участие е била ясна – да не ни прегази Германия, и български войски да заемат части от Македония и Северна Гърция, където преобладава или има българско население. Далеч съм от сегашните тези на Скопие, защото войските ни са посрещани на повечето места като освободители. България е инвестирала там стотици милиони в образованието, културата и самосъзнанието на българското население. Но го давам за пример, защото тогава България има ясно определени исторически и политически цели. Все пак говорим за приобщаване на българско население към Царство България.

А какво последва?

София обявява на 13 декември 1941 година - сервилно към Берлин, Рим и Токио, война на САЩ и Англия. След като нашата армия не е в състояние и една прашка с камъче да изстреля на 10 000 км към САЩ или на 3 000 км в Англия!? Като краен резултат инкасираме жестоки американо-английски въздушни издевателства. С хиляди жертви - 26 града, сред които основно София, са жестоко бомбардирани. А центърът на столицата е разрушен на 25-30%. Последва унизително въвличане на България във войната срещу довчерашния си съюзник Германия и следват нови няколко десетки хиляди човешки жертви на българи.

- Каква е поуката?
- Сега наблизо има отново реален военен конфликт Русия-Украйна. Всъщност конфликтът е Русия-САЩ, но това е тема на друг анализ. А тези две партии – ПП и ДБ, заемат абсолютно едностранна позиция в подкрепа на една от страните. Както разбрахме, доставяме оръжие по различни начини на Украйна.

А ние отстоим само на 300 км от Русия, която невинаги постъпва разумно, хуманно или съгласно общоприетите международни принципи на поведение.

Русия нахлу в Украйна, но защо ние трябва да ставаме евентуален плацдарм на фона на тази братоубийствена война между тези две близки по история и култура страни? Всяко наше папагалско действие рефлектира. Ще стана така, че нашата политика ще ни разбие туризма. Кой ще пътува до България, за да почива на нашето Черноморие, след като в медиите ни показват плаващи морски мини? След като твърдят, че в Созопол сме намерили труп на украински пилот? Освен това да го приемам за контрапропаганда на конкуренцията? Ние трябва да поемем по-независима, по-неутрална и балансирана позиция ! Въпреки бушуващите от адресирана злоба по клавиатурите тролове. И независима от русо-, путино- или американофилията или –фобия! И ровенето на кости и в призраци от миналото! Като цяло България върши достатъчно за бегълците от Украйна и ги приема радушно.

Който толкова желае да ни направи пушечно месо във войната, нейна арена или нова поредна база, да има доблестта да се запише като доброволен боец в Киев, Москва или в Донбас!

Но не за сметка на нашите деца и внуци - „да прави помен с чужда пита”!
Друг пример от близката история. Когато бяхме във Варшавския договор какво стана през август 1968 година? Подчинихме се на СССР и изпратихме войски за потушаване на Пражката пролет. Поне без да стреляме, дори с 1 българска жертва, но какво спечелихме от това? Нищо. Страните от социалистическия лагер, които тогава не участваха в тази окупация – Румъния, Югославия, Албания, не пострадаха с нищо по авторитета си.

- Върнахме се прекалено назад във времето. Да ви попитам за задаващите се два възможни референдума. Единият е на „Възраждане“ за запазване на българския лев, а другият е на „Има такъв народ“ за промяна на модела на управление и преминаване към президентска република?
- Относно еврото аз не бих бързал толкова много. И причината е, че в момента изживяваме струпването на различни тежки кризи – икономическа, продоволствена, енергийна, войната в Украйна. Влизането в еврозоната съм го преживял в Словакия като посланик. Бях там точно в периода, когато приеха еврото. Тогавашното словашко правителство целеше да покаже, че страната може да бъде с нещо по-напред във Вишеградската четворка (б.р.-Чехия, Словакия, Полша, Унгария). Че с нещо ще бъдат първи.

Влизането в еврозоната е изгодно за Германия и Франция, донякъде Холандия, сега Нидерландия – страни със силни и работещи икономики.

Произвеждащи и изнасящи финализирана, готова продукция. Словаците икономически бяха по-добре от нас, но тогава връхлетя гръцката финансова криза. Словакия директно трябваше да участват в нейното погасяване заедно с другите страни-членки на еврозоната. И платиха, но за какво? За хитрините на гърците, които години наред повишаваха изкуствено жизненото си равнище, смучейки европейски субсидии. Без ръст на производителността си на труда! И „изведнъж” изпаднаха във финансова криза? Нима? Така че трябва по-внимателно да се действа спрямо еврозоната. Ние нямаме силна икономика като Германия и Франция. Нашата икономика бе деиндустриализирана след не съвсем удачните преговори за приемане в ЕС. И се базира на производство на резервни части и детайли, тук-там малко IT.

Ние не изнасяме финализирани изделия, а внасяме дори селскостопанска и даже ГМО-хранителна продукция.

Има и умни страни като Великобритания. Швеция, 3 от Вишеградските държави - Чехия, Унгария и Полша. Защо те не приеха еврото? От колко години Дания седи в чакалнята на еврозоната? Имало е и години, в които се сравнявахме с много страни в Европа като икономика, но днес изоставаме.

- Какво се случи в Словакия, когато приеха еврото. Как се вдигнаха цените?
- Първоначално не се вдигнаха много, но ще се повторя, че в Словакия загубиха, защото трябваше да плащат за гръцките далавери. Цените се вдигнаха много, главно в Словения и Литва, когато приеха еврото. Сега виждаме какво става в Хърватия. Но Хърватия е нещо съвсем различно... като част от екс-Австро-унгарската империя. При тях подозирам, че работят други европринципи и интереси. Има значение и католицизмът. С нашата икономика, каквато е в момента, нещата трябва много добре да се премислят. От една страна ще се укрепи банковата система, но като не произвеждаме и не изнасяме стоки от утвърдена конкурентноспособна продукция? Като постоянно „ни вмъкват в някакви кризи” и само послушно плащаме ? Какво ни носи това? Така че е хубаво да не бързаме толкова. Да укрепим банките, някакъв износ да „завъдим”.

- А преминаването към президентска република…
- По-скоро съм за полупрезидентска република - от типа на Франция (или в Aвстрия, Финландия, Ирландия, Исландия, Португалия, Полша, Тайван, Украйна), но не чак както е в Русия, където има авторитарна централна власт. За полупрезидентска република към края на мандата си междувпрочем пледираше и д-р Желю Желев. По темата са разсъждавали и Вацлав Хавел, Лех Валенса, вероятно и Георги Първанов.

По „Учиндолската идея”, за сведение: към президентските републики спадат САЩ /+ че там има само 2 партии/, Бразилия, Аржентина, Мексико, Румъния, Перу, на практика Русия, (б.р.- т.е. държави с огромна територия и многонационален състав, със силни монархически традиции или реформиращи се в преход).
Вярно е, че периодите на безпартийно управление в България се характеризират с икономическа стабилност, нормализация и просперитет. Също, че днес доста хора отново не вярват на партиите както към 19 май 1934 г. и в по-късни периоди. Колко процента от избирателите вече ходят да гласуват на избори? Все по-малко.

Но вината е в политиците-законодатели, пропагандатори и престъпно нарасналата бюрократична администрация.

Последните избори, на които участвах, бяха през юли 2021 година. Наложи се да гласувам извън местожителството. Такъв закон „са измайсторили, че ми разказаха играта”. По интернет попълвах с дни какви ли не документи до 2-3 инстанции, но трябваше да отида и да се подпиша в Бургас в общината, за да ми съберат някаква такса от по 3 лв.

А инак всяка родна проститутка в чужбина, просто си показва личната карта и може да гласува законосъобразно, след като подаде декларация и я впишат в списъка.

Да, събираха облекчено гласове от чужбина за известна етно- и за новосъчинени партии-еднодневки.
Колкото до „президентската република”… По сегашното законодателство, Конституция, политическа презентация, партийни „хватки” и лидери

нямаме гаранция, че ще изберем подходящия президент.

Добре би било да има възможност все пак и президентът да бъде контролиран. Но съм и затова, правото на вето на президента да може да се отхвърля в парламента с много по-голям брой гласове. За да сменим формата на управление, трябва „да се пипне Конституцията” от Велико народно събрание. А ние се лашкаме от избори в избори и не виждам как ще стане това. Предстоящите избори ми изглеждат несъществени, защото не виждам партиите да провеждат някаква смислена народополезна политика. Опитват се да ни пришият във войната Русия-Украйна, а това е много опасно за България, защото изглежда пак се провежда някаква политика на „външни зависимости и подчинение”.