Хората като ресурс

Допускате ли, че ние хората сме ресурс? Потребителски ресурс. Никой не се интересува от нашето настояще, мечти, смисъл. Никой не се интересува от нашето бъдеще. Защото на никой не му пука дали ресурсът му има мечти, смисъл или бъдеще.

Всъщност ние сме също толкова безлични, колкото прасетата в една свинеферма. Те са там, защото са ресурс за месо. Ние сме ресурс за потребление, което обслужва машината и толкова.

Борбата със световния глад няма за цел да успее да ви нахрани, а да ви вземе парите без да се интересува от друго. Как се бори глада в Африка? Стотици НПО ще ви накарат да си мислите, че помагате с дребните си стотинки и капачки, а в това време техните кардинали ще източват златото, диамантите и ценните минерали от същите тези гладни страни, като освен това и ги държат жадни и им вменяват, че ще са живи само ако копаят в мините. ГМO храните не побеждават глада в бедните региони. Те са извинението, което корпорациите използват за да увеличават печалбите си.

Ние сме свръхконсуматори. Дали? Това ни е вменено от маркетинговите решения и ПР акциите. Истината е, че ние консумираме точно толкова, колкото можем. Независимо колко телета биват убивани, за да може нашия фризер да прелива от месо, ние се засищаме от една пържола. Или две. От многото убити телета печелят производителите на месо (ах, как звучи), на фризери и търговците на ток. Така е и с други храни. Свръхконсуматорството ни се вменява всяка секунда по всякакви канали. Защото за тази свръхистерия трябва да има виновни и най-лесния начин е вината да се разпредели между всички. А е и най-безопасно. Прави се всичко възможно за да се стимулира в нас алчността, завистта, суетата или глупостта. Или някаква компилация от гореизброените.

Забелязали ли сте как вие вече нямате право да използвате сламки, но корпорациите имат право да си опаковат какво ли не в тонове пластмаса, за да могат продуктите им да имат по-търговски вид? Забелязали ли сте как компаниите за бутилиране на вода правят бутилките си все по-тънки и ви казват, че така опазват околната среда. Забелязали ли сте, че компаниите за бутилиране на вода не произвеждат вода, а пластмаса? С по-тънките си бутилки те пестят пари и си увеличават печалбата. Нито една корпорация никъде по света няма да направи нищо срещу печалбите си, дори към земята да приближава апокалипсиса. Това е смисълът на корпорациите. Да печелят. А те управляват света. Още ли не сте го забелязали?

Въобразявате ли си, че някакви демократични процеси, като свободен избор на хората влияят на планетарните решения? Мислите ли, че можете да премахнете монопола на банките чрез гласуване? В момента, в който някой тръгне срещу печалбата бива махан, отстраняван или убиван. За справка попитайте Дж. Ф. Кенеди. Той няма да ви отговори.

Все още живеем в симпатичния капитализъм, който не ни задължава да купуваме. Само ни подканя. Подканянето е истерично. Отдавна сме престанали да консумираме продукти, а реклама. Средствата на рекламата започват да се изчерпват. Следват други механизми. Скоро ще го усетим. Но не се притеснявайте. Всичко ще е законно, а думата „противочовешко“ ще бъде патентована от някоя корпорация и забранена за употреба.