Проф. Добрин Константинов пред ФАКТИ: Над 70% от костно-мозъчните трансплантации при деца у нас са с материал от чужбина

Днес е Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак, и техните семейства. Денят е иницииран през 2002 г. от международната мрежа Childhood Cancer International (CCI), която обединява 171 членуващи организации от 88 страни (за България това е Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“). По темата пред ФАКТИ говори проф. д-р Добрин Константинов, началник на Клиниката по детска хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

- Проф. Константинов, центърът за костно-мозъчни трансплантации в ИСУЛ е част от международна мрежа от такива центрове. Какви изисквания трябва да покрие един център, за да стане част от международна структура?
- Първо трябва да е установен и легализиран в страната, в която съществува. Ние сме и членове на Мрежата на Международната асоциация по костно-мозъчна трансплантация. Има определен набор от изисквания, които отдавна сме покрили. По тази линия ние ползваме и обмена, който е изключително важен – международна база от донори. Остава ни едно - най-високо ниво на членство, за което трябва да преминем специален одит. Надявам се до няколко години и това да се случи. Ако покрием критериите, ние ще станем международен център - засега сме национален. Това означава, че при нас ще могат да се лекуват и деца от други страни.

- А какво означава членството в тази международна асоциация в момента за българските деца – какви са предимствата?
- Предимствата са, че можем да контактуваме изключително лесно с колеги от най-изявените центрове в Европа на ниво планиране на лечение, обсъждане на случаи. От друга страна получаваме непрекъснато информация, публикации, всички новости в нашия сектор, което позволява да бъдем up to date информирани. Позволява ни да участваме и в ежегодния конгрес на тази асоциация. Не пропускаме година, в която да не изпратим наш участник. Другото, което е много важно, е, че ние сме неразривно свързани с Центъра по имунология в Александровска болница, който за България е референтен за обработка на информацията за донори – не само на хемопоетични клетки, но и на органи. Чрез тази лаборатория, когато нямаме донор в дадено семейство, тогава се отваря възможност да се търсят донори в цяла Европа. Това се случва отново благодарение на тези връзки по линия на международното сътрудничество. Тоест, ако трябва да обобщим, благодарение на членството ни в международната асоциация, всички етапи по извършването на една костно-мозъчна трансплантация са осъществими при нас и можем да правим - да не кажа най-модерните, но поне стандартни трансплантации.

- Имало ли е случаи, в които сте трансплантирали българско дете с донорски материал от международната банка?
- Да, и то много често! Това, дори теоретично, е напълно обяснимо. В едно семейство между 25 и 30% е вероятността да се намери напълно съвместим фамилен донор, което означава, че веднага след това трябва да преминем към разширено търсене. Над 70% от трансплантациите ни са били с избиране на донор от чуждите регистри. Това е дългогодишна практика.

- Имайки предвид, че в България донорството на органи драматично изостава, вероятно подобно е положението и с донорите на материал за костно-мозъчни трансплантации. Това ли е причината да ползвате основно чужди донори?
- Разликата между двата типа трансплантации е доста голяма и те трудно се сравняват, нищо че и едните, и другите се наричат трансплантации. Докато при органната трансплантация се чака намирането на донор за въпросния орган, при това в спешен порядък, и това е трудно осъществимо, при трансплантацията на хемопоетични стволови клетки планирането на такава ситуация е по-лесно. Потенциалните донори на стволови клетки са хора, на които само им е изследвана кръв. Те доброволно са включени в регистър. Те са регистрирани като индивиди, които са дали съгласието си да бъдат търсени при нужда. Търсенето в международния регистър е по описание на параметрите на техните стволови клетки. Това е първата фаза, после започва едно по-фино пресяване, което е пак по регистър. Да бъдем реалисти! България има малко население и не може да разчита на много голяма цифра от хора, които могат да бъдат такива донори. Много е наивно да смятаме, че ще наберем такива цифри, които да отговорят на собственото ни потребление. Пълното съвпадение, когато се излиза от фамилните донори, вече е изключително ниско. Но в международен план, където имаме десетки милиони дарители, това прави нещата много по-възможни. А напоследък има нови технологии, които ни създават условия да правим трансплантация без абсолютната нужда от пълно съвпадение с донора. Това са т.нар. хаплоидентични трасплантации, каквито сме правили и в нашия център. Прилагат се при пациенти, които нямат роднина с пълна съвместимост и се нуждаят спешно от трансплантация. Тогава донор става близък на пациента с частична съвместимост – майка, баща или дете. Това е сравнително нов метод и ако се прилага в медицински център с опит в тази област, може да бъде също толкова ефективен като трансплантацията от съвместим несвързан донор. Трансплантацията на стволови клетки обаче не може да се разглежда еднозначно. Тя, сама по себе си, не е манипулация, която на всяка цена се прави. Защото самата трансплантация, особено алогенната (когато се използват напълно съвместими стволови клетки от друг човек) носи със себе си биологични рискове. Трябва да се балансират ползата и рискът. Ако можем с други методи да постигнем равни или по-добри резултати, трансплантацията не е нужна, защото добавя рискове, които са неоправдани. Обратното, когато нямаме никакви други варианти, дори и да има големи рискове при трансплантация, тя се приема като последна възможност и тогава е оправдана.

-В края на миналата година получихте от инициативата „Българската Коледа“ специален микроскоп, който ви дава възможност да обменяте данни в реално време с целия свят. Имахте ли вече повод да го използвате с тази цел?
- Освен микроскопа, който е високотехнологичен и несъмнено обогатява нашия арсенал за диагностика, ние получихме и портативен ехограф от „Българската Коледа“. Бих казал, че всеки ден ползваме тези два съвременни уреда. На два пъти, по време на международни обсъждания, имахме възможност вече да ползваме данни от тези нови придобивки.

- Какви са предимствата от това трансплантацията да бъде извършена в България? Можем ли да отговорим на всички критерии?
- Предимствата са много големи, защото трансплантацията е един много дълъг процес. Има дълъг подготвителен етап, който вече започнат, трябва да завърши с трансплантация. Понякога говорим за месеци. Разбира се, много по-добре е човек да си е близо до дома. Условията в чужбина могат да са много добри, но това е дълго откъсване от семейната среда, което има голямо значение. Ако можем да осъществим всичко това в България, това е абсолютно предимство, дори от икономическа гледна точка – и за държавата, и за самото семейство.

- Можем ли да кажем, че в България децата с онкохематологични заболявания се лекуват на световно ниво?
- Ние от години стоим изключително стабилно по отношение на т.нар. стандартна терапия, която при 70-80% от пациентите можем да изпълним в пълен обем и със задоволителни резултати, които всички в Европа сме достигнали. Проблематични са около 20-30% от нашите пациенти. Диагностицирани при нас, ние трябва да започнем някакво лечение. Дори още в първоначалните етапи на това лечение, има критерии, които следим, и можем по тях сравнително рано да оценим, че стандартното лечение за конкретния пациент не е достатъчно. Тогава трябва да минем на друго ниво – т. нар. втора, трета линия. Тук вече започваме да изпитваме известни затруднения. Има медицински критерии, по които оценяваме дали рано или по-късно и дали въобще има смисъл пациентът да ходи в чужбина. Има грешно впечатление, че в чужбина нещо се прави по по-различен начин. Не, ние работим по абсолютно същите протоколи, по които работят в чужбина. Проблемът е, че понякога набавянето на някои от по-специфичните лекарства, които са на различен режим за отпускане, е трудно. Затова пренасочваме подобни пациенти за лечение в чужбина.

- За всеки родител неговото дете е негова слабост и случаят му винаги е най-специалният. Могат ли родителите да бъдат спокойни, че следите лечението на всеки етап и правите всичко необходимо? Ако пък се наложи, вие ще сте първите, които ще инициирате лечение в чужбина?
-Това е точно така! Ние се стремим да бъдем много ясни и да държим родителите в течение на всеки етап. Ако има моменти на преоценка, ние ги информираме веднага. Има моменти, говоря за самото начало на лечението, когато е практически невъзможно да се ходи в чужбина. Когато едно заболяване е в острата си фаза и е абсолютно необходимо веднага да се започне лечение и да бъде довършен поне първият му етап, тогава е невъзможно да се отиде в чужбина. Неразумно е да се сменя мястото на лечение, защото това крие голям риск за живота и здравето на детето. Аз и колегите ми се опитваме да обясняваме, че емоционалната страна не винаги е от полза за детето. Ние това работим, това разбираме и можем във всеки етап да дадем вярна информация за възможностите, но без да отричаме различните варианти.

- Медицината се развива с бързи темпове, в това число и костно-мозъчните трансплантации. Защо в България те продължават да стоят на ниско ниво?
- Причината е до болка позната. Нямаме достатъчно персонал. Това се отразява на всички специалности. Но при нас е още по-осезателно. Ние имаме нужда не просто от персонал, а от много квалифициран персонал, но сме лишени от лостовете, с които да го привлечем.