III. Позиции на България по войната в Украйна и нейните глобални последствия. Някои предложения от гледна точка на силната външна политика.
Последната част от този текст е посветена на позициите на България към войната в Украйна и нейните международни аспекти от гледна точка на силната външна политика. Агресията на Русия, освен жертвите и разрушенията в Украйна, съживяващи военните кошмари на Европа, провокира голямо глобално напрежение, пряко заплашващо световния мир, предизвика енергийна, продоволствена и други кризи. Агресията затрудни максимално възможностите за съзидателно интегриране по направления и акценти на външната политика на България.
Украинската криза и по-точно твърдата реакция на САЩ, ЕС и НАТО на руската агресия принуди българските управляващи среди да предприемат решителни действия за рязко намаляване на едностранните зависимости на България от Русия. На моменти тези действия бяха в стила „по-католици от папата“, което по-скоро като че ли искаше нещо да навакса отколкото да запази дори минимални шансове за широка интегрална външна политика при една бъдеща международна уредба в тази част на света. Свеждането на отношенията на България с Русия практически до нулата е само едно от отрицателните следствия на този грешен подход. Дълбочинният анализ, за съжаление, води до извода, че желаното рязко намаляване на едностранните зависимости и на сателитния синдром към бившия „голям брат“ бе съпроводено с рязкото повишаване на същия синдром към новия „голям брат“. В крайна сметка, аз лично останах с впечатлението, че сателитните стереотипи на българските управляващи като цяло по-скоро се затвърдиха.
От философско-политическа гледна точка бихме могли да разглеждаме причините за войната в Украйна в два основни аспекта: предистория на конфликта до 24 февруари 2022г. и агресията на Русия срещу Украйна след тази дата. Усилията на Запада, най-вече на САЩ, да откъснат Украйна от Русия датират отдавна, далеч преди руската агресия. Показателни в това отношение бяха думите на Збигнев Бжежински, че без Украйна възстановяването на Руската империя и нейното глобално влияние ще бъде много трудно и дори нещо да се получи, това ще е една азиатска Русия, по-далечна от Европа. От тук до извода, че противопоставянето между Украйна и Русия е изгодно за САЩ има малко разстояние, което и беше изминато на Майдана през 2014г. и последвалите събития. Преди няколко години в медийното пространство се завъртяха думи с подобен на горния ефект, приписвани на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт – „Русия има твърде много природни ресурси“ и „Русия има твърде много богатства за една държава.“, чиято истинност впоследствие се оспорваше. Но независимо дали са били произнесени или цитирани неправилно, заинтересоваността на Запада от стратегическото сдържане на Русия и нейното геополитическо подчиняване (някои крайни среди даже говорят за по-нататъшно разпадане на етно-религиозна основа), не може да се подмине като неоснователна. Ако Западът счита себе си за безспорен победител в Студената война (което, според мен, не е съвсем вярно), логично е той да поиска някакви придобивки в това си качество (поне така е било в историята дотогава). Всичко това плюс историческият опит на Русия с агресиите на Наполеонова Франция и нацистка Германия очевидно я кара да възприеме разширяването на НАТО на изток като заплаха за нейния суверенитет и териториална цялост. Според американският геополитически анализатор Джон Миършаймър, един от най-влиятелните привърженици на течението на реализма в международните отношения, „САЩ предизвикаха украинската криза, а Путин започна войната.“.
При наличната бясна пропаганда на воюващите и подкрепящите ги страни е много трудно да се прецени доколко редица твърдения са истина, но явно няма значение дали Русия е права да проявява известните фобии и страхове, важното и същественото е, че тя ги има. Сега, дали те са единствената и основната причина за агресията на Русия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022г.? Моето мнение е, че това е била една от основните причини, но има и други, не по-маловажни такива. Другата основна причина е тази, че след години на национална фрустрация в края на миналия и началото на сегашния век Русия е набрала сили за борба за възстановяване на своята глобална значимост, започвайки с приобщаването (с политически или, ако не става, с военни средства!) на компактно живеещо руско или руски говорящо население в съседните страни. Аз допускам и трета причина, която е спекулативна, но, според мене, логична – към споменатата фрустрация, с импулси на въздействие, идващи не само от Запад, но и от феноменално развиващия се Китай, допускам в мислите на руските управляващи да е възкръснала една стара идея – че страната може да възстанови бившето си величие и глобална тежест, ако се изолира политически и наложи специфичен режим на „просветения“ диктатор, осигурявайки както и досега нови технологии отвън в замяна на износа на нейните богати природни ресурси, и постигайки догонващи темпове на развитие. Мисля, че Русия не е очаквала категоричната западна реакция и бойкот на тези ресурси заради агресията в Украйна, в резултат на което за известно време се появиха признаци на обърканост и дезориентация сред руската управляваща върхушка. Тогава тя разви тезата, че войната в Украйна е „част от борбата за многополюсен световен ред“ като, по думите на руския външен министър Сергей Лавров, „неговото формиране ще бъде дълъг процес, който ще отнеме определена историческа епоха. И ние сме в средата на този процес“….
Горното мнение на Лавров би могло да се впише в споменатата по-горе евентуална възможност за политическа самоизолация на Русия към Запада и за нови усилия за неговото икономическо догонване, разчитайки, освен на вътрешната мобилизация, и на развитието на отношенията с Китай, Индия, Иран, Турция, арабските, латиноамериканските и африканските страни. Както показват гласуванията в ОС на ООН по руската агресия в Украйна, въпреки категоричното осъждане на агресора с голямо мнозинство, това не е било напразно очакване, тъй като немалка част от тези страни (едни от най-големите в света) гласуваха „въздържал се“, позиция недостатъчно приемлива за Запада, но добре дошла за Русия. Но и значителна част от гласувалите осъждащо, които са преобладаващото мнозинство в Общото събрание, го направиха срещу агресията на по-мощна и по-голяма срещу по-малка държава по принцип, а не по линията демокрация – автокрация или поради някаква друга идеологическа близост със Запада.
Конфронтацията между Русия и Запада предизвика съществена промяна в геополитическите позиции и съотношения на силите в целия свят, давайки на първо време мощен импулс на развитието на отношенията на Руската федерация с Китай и свивайки рязко нейните отношения с ЕС и САЩ. Промяната засяга много други области и ще продължава да се развива. Засега само отбелязваме, че на преден план излязоха страните от често пренебрегвания до момента „незападен свят“, който се оформя като едно от основните действащи лица на глобалната международна арена. Това са страни, заинтересовани от действащо международно право, акцентиращи върху суверенното равенство и националното достойнство. Интерес представлява философско-политическия подход на Индия, включващ не само геополитически и търговско-икономически съображения, но и морално-политически такива. Индийският министър на отбраната заяви през м. декември миналата година следното: „Индия не вярва в световен ред, в който малцина се считат за по-висши от другите. Действията на Индия се ръководят от самата същност на човешкото равенство и достойнство, които са част от нашия древен етнос и неговите силни морални устои ни дават нашата политическа сила.“ Не бих препоръчал нито на западните политици и анализатори, нито на руските и китайските такива, да пренебрегват смисъла и притегателната сила на тези думи.
Изложените по-горе размисли за някои философско-политически и геополитически аспекти на конфликта в Украйна, в никакъв случай и по какъвто и да било начин не оправдават агресията на Русия. Конфликтът се разви в кръвопролитна жестока война изцяло по вина на Русия, не само поради неговото физическо започване на 24 февруари 2022г., но и поради факта, че аргументите в защита на позициите на Русия както по въпросите на сигурността, така и по правната защита на руското и руско-езичното население в Украйна, имаха много сериозни основания и главно – алтернативни подходи за мирни решения. Вместо с търпение и постоянство Русия да вложи максимум усилия за убеждаване на мнозинството суверенни държави и на световното обществено мнение в своята правота, тя започна в крайна сметка завоевателна война в Европа с все повече и повече жертви и разрушения. По този начин Русия показа, че нейната военна интервенция преследва и други цели, освен обявените официално. Това решение на руското държавно ръководство беше голяма стратегическа грешка. С войната се създава многогодишна кървяща рана в перспектива, затормозяваща до крайност процесите на интеграция в голяма Евразия, от което най-засегната ще бъде Русия (а най-печеливши - англосаксонските морски държави!). Агресията създаде възможности за укрепване на еднополюсния все още свят, като за мен е очевидно, че САЩ се възползваха максимално от тази стратегическа грешка на Русия; дори имах възможно погрешното усещане, че САЩ прикрито и индиректно подтикваха руската страна към извършването ѝ, въпреки техните официални призиви да не прави това. (Към подобен извод, но вече по отношение на Европейския съюз, води и неотдавнашното изказване на бившия канцлер на Германия Ангела Меркел, че Германия и Франция са използвали Минските споразумения, за да спечелят време за Украйна, през което тя да подготви своите въоръжени сили). Тези и някои други факти биха могли да се тълкуват като решение на Запада „да затвърди победата си в Студената война“ с едно ново стратегическо поражение на Русия, което да даде един по-завършен вид на решението на „руския въпрос“. И все пак, независимо от тези особености, нищо не оправдава руската агресия.
СЛЕДВА
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Асен Василев
07:32 15.03.2023
2 обективен
07:35 15.03.2023
3 Смерш
07:51 15.03.2023
4 Някъде от нета
Атанас Будев започва кариерата си в МВнР през 1981 г. като специалист в отдел VІІ. Заемал е следните длъжности:
Специалист (1984), аташе (1984-1987), трети секретар (1987-1989), втори секретар (1989-1990) в отдел VІІІ;
Втори секретар в посолството в Мексико (1990-1992);
Първи секретар в посолството в Лима (1992-1994) и съветник там (1994-1995);……"
Коментиран от #15
07:51 15.03.2023
5 Тъмен субект
08:02 15.03.2023
6 случаен
08:05 15.03.2023
7 Сталин
08:21 15.03.2023
8 България е за Русия!
08:31 15.03.2023
9 Кокоркиро
08:34 15.03.2023
10 Членки на НАТО
08:37 15.03.2023
11 Урюрвкос
08:52 15.03.2023
12 Силната външна политика
09:26 15.03.2023
13 Перо
09:32 15.03.2023
14 Международно русофилско двожение
89 държави
Н.Малинов председател.
Бг медиите и гък не казват
09:36 15.03.2023
15 СТАМБОЛИЕВ
До коментар #4 от "Някъде от нета":
Чудесна кариера13:41 15.03.2023
16 МИСЛИТЕЛ
13:42 15.03.2023