Най-населената страна: как живеят 1,4 милиарда индийци

В края на миналата година индийското население е достигнало 1,4 милиарда души, според данните на Световния преглед на населението. Това означава, че Индия е задминала Китай по този демографски показател с 5 милиона души. Пекин безапелационно водеше класацията, откакто през 1950 г. ООН започна да води такава статистика.

Заради това, че натоварва основните ресурси на страната, на голямото население на Индия в исторически план винаги се е гледало като на нещо отрицателно и обременяващо. Изглежда обаче напоследък има промяна в тази гледна точка. Някои твърдят, че най-многобройното и младо население в света върви ръка за ръка с определени предимства. Но основният въпрос към Индия днес е дали това ще доведе до нейното ускорено развитие по китайски модел?

Цялостната картина

Населението на страната нараства от дълги години насам. "Това, че Индия става най-многолюдната страна в света, не променя нищо там", каза за ДВ роденият в Белгия индийски икономист в областта на развитието Жан Дрез. Според ООН раждаемостта е намаляла от средно 6 деца на жена през 1964 г. до 2,1 през 2020 година. Това всъщност е малко под коефициента на заместване от 2,2 - нужният брой раждания за поддържане на населението. Експертите смятат, че напредъкът в областта на здравеопазването и ръстът на продължителността на живота вероятно ще продължат тенденцията за нарастване на населението поне още няколко десетилетия.

Прогнозите са те бавно да нараснат до 1,7 млрд. души през 2064 година, след което се предвижда драстичен спад. Базираният в САЩ Институт за здравна метрика и оценки смята, че индийците могат да се свият отново до около 1 млрд. души до края на 21 век. "Ръстът на населението няма да продължи още дълго", казва и Дрез.

Качество или количество?

Над половината население на Индия е под 30-годишна възраст. Мнозина виждат в това икономическо предимство под формата на демографски дивидент. Дрез обаче казва, че подобни очаквания са преувеличени, а ефектът от въпросния дивидент, като цяло, вече е бил изконсумиран.

Свръхнаселеността на една страна оказва натиск и върху нейните природни ресурси. "Бързото нарастване на населението затруднява изкореняването на бедността, борбата с глада и недохранването, както и увеличаването на обхвата на здравните и образователните системи", смята Ли Дзюнхуа, ръководител в Департамента по икономически и социални въпроси на ООН.

Така например населението на Индия се е увеличило с един милиард през последните 70 години. В същото време здравната инфраструктура не е нараснала пропорционално спрямо този ръст. Съответно и разходите за здравеопазване, които излизат от джоба на всеки, са се увеличили. По-голямата част от скока на населението се дължи на селските и непривилегировани райони около басейна на р. Ганг, докато ръстът на доходите идва от градското население. Всичко това илюстрира по добър начин растящото неравенство в обществото.

Копирането на китайския успех е трудно

Около 65% от населението на Индия е завършило средно образование. Но само една четвърт от жителите се възползват от възможността да получат по-високи университетски или други степени. Въпреки по-младата си популация, значителна част от страната остава недохранена, недобре квалифицирана и маргинализирана. Това означава, че тя не би била в състояние да допринесе чувствително за бъдещото развитие на нацията. От 2005 г. насам и равнището на заетостта непрекъснато намалява.

"Трудността се състои в това, че ръстът на предлагането на работна сила в Индия се ускорява в период, в който намаляват гъвкавостта на трудовия пазар и заетостта", казва професорът по икономика Джаян Томас от Индийския технологичен институт в Делхи в интервю пред "Бизнес уърлд". Поради автоматизацията и други технологични промени производството на един тон стомана или облекла днес изисква много по-малко работници, отколкото преди две-три десетилетия, казва той. Това означава, че за Индия ще е трудно да повтори успеха на Китай в усвояването на огромната работна ръка в отраслите, които работят за износ.

Над 70% от индийците, освен това, не могат да си позволят здравословно хранене от 2020 г. насам, въпреки че цените на хранителните стоки са ниски спрямо сравними държави. Ако се абстрахираме от основните социално-икономически показатели, Индия изостава сериозно в други области, като общото ниво на щастие, свободата на печата, безопасността за жените и малцинствата.

Автор: Махима Капур