Евгений Кънев: Ето как да спасим демокрацията в България

Вчерашният ми пост за липсващото като качество и количество гражданско образование в училище получи неочаквано за мен голям отклик.

Да, то е залогът да съхраним демокрацията в България. За това предупреждава във "Фейсбук" Евгений Кънев.

И човек се замисля как винаги при радикална промяна на едно общество се променя образователната система и започва възпитание на децата в нови ценности. Така е било след Освобождението, така е било и след 9.9.1944 г.

(Не)известно защо обаче това НЕ се случва след 10.11.1989 г, като едва преди година-две се въведе гражданското образование в последния клас. Но често учители със соц манталитет (далеч не всички!) преподават обществознание. Тотално липсва култура и познание на учениците за гражданството и демократичните институции. И това го виждаме на изборите.

Отговори за сегашната ситуация ни дава историята след Освобождението, от която разбираме защо Царство България все пак е било успешен проект, което не можем да кажем за сегашното ни общество.

Какво са направили нашите деди след Освобождението?

“Според Хр. Г. Данов училището е място където учениците биват подготвяни за „истинска гражданственост”. Тази мисъл отразява виждане не само за актуалните, но и за бъдещите цели на образованието на децата. Възпитанието на гражданина трябва да бъде най-важният резултат от образованието, тази идея напълно се вписва в образователната политика на държавата.

Като напълно естествена реакция на тези виждания е написания през 1881 г. от Йоаким Груев учебник, съдържащ начала на гражданското образование.

За да се осъществи тази образователна политика се въвеждат предметите отечествовъведение (отечествознание), гражданско учение и история. Новите предмети са въведени по силата на Закона за обществените и частните училища от 1885 г. и запазени като задължителни от Закона за народното просвещение от 1891 г.

И преди освобождението е имало елементи на запознаване с основни понятия на обществения живот, но те са се съдържали в темите родители, отечество, вяра и народнаост и са имали преди всичко характер на образци на поведение.

Предметът отечествовъведение има за цел да изгради основите на гражданската грамотност и на националното съзнание на бъдещите поколения. Също така той представлява синтез на традиция, приемственост и нововъведение.

В резултат на обединеното в предмета съдържание по история и география се изучават знания за държавата и нейните институции, за видовете управление, за политическите права на гражданите.

В основата на предмета се поставя разбирането, че малките ученици трябва отрано да се въведат в представи и познания за местните институции и власти, а след това да разширят тези свои знания до по-далечни и непознати държавни институции.

Като самостоятелен учебен предмет гражданското учение започва да присъства в програмите, паралелно с изучаването на историческите знания по съвременна българска история, т.е. в трети прогимназиален клас. Законът от 1909 г. включва гражданското учение като задължителна учебна дисциплина за последния клас на гимназията, във връзка със закона започва и издаването и на специални учебници по предмета, първият учебник по гражданско учение е дело на Н. Станев от 1894 г.”

Демокрацията има нужда от демократи, за да живее!