Ще се справят ли САЩ с капана на дълговата криза

Едно интервю на Пламен Юруков (в неговото предавано Пин Код по телевизия News7) с д-р Даниел Н. Нелсън

Даниел Н. Нелсън на (снимката) е Доктор по международни отношения и с две магистърски степени от Университета Джон Хопкинс.

Има диплома по история и политически науки от Университета на Минесота.

Старши научен сътрудник в Центъра за контрол и неразпространение на ядреното оръжие.

Президент на Global Concepts & Communications, Вирджиния.
Член на Съвета за външни отношения, Международния институт за стратегически изследвания и Атлантическия съвет на САЩ.

Работил е по проекти в целия свят, включително и в Европа.
Заемал е ръководни позиции в правителството на САЩ.

Бюджетната криза в САЩ в момента не е прецедент.  Подобно блокиране се е случвало многократно от 1977 г. Насам.  Но, все пак за външни наблюдатели цялата ситуация е доста трудна за асимилиране.  Би ли обяснил, моля, заради нашата аудитория, какво точно се случи и как САЩ се озоваха в това положение.

Пламене, ситуацията е трудна за асимилиране и за наблюдателите вътре в САЩ.  Абсурдно е,  нелепо е и отблъскващо.  Това е блокиране на политическата воля, създадено в частност от Чаеното парти.  Чаеното парти не е партия, а фракция в Републиканската партия.  Малка фракция.  И тази блокада не позволява на американското правителство да работи пълноценно.  Не че цялото американско правителство е затворено. Искам да се уверя, че всички наши български приятели разбират това, както американският посланик вече посочи.  Ние все още функционираме като държава, системата за отбрана все още функционира, все още покриваме задълженията си по дългове, поне засега и т.н.  Но се намираме в среда, която е много трудна и която не трябваше да се случва и аз съм също толкова силно възмутен, колкото и всеки един американец, независимо дали се намира в ляво, дясно или центъра, заради това.

Намираме ли се в момента на нова политическа територия, защото членовете на Чаеното парти в Конгреса свързваха приемането на бюджета, де факто, с анулирането на вече приет законодателен акт.  Много коментатори твърдят, че това е навлизане в нови териотрии и бъдещето на законодателния процес не вещае нищо добро.  Споделяте ли това?

Да, споделям.  Изобщо не е справедливо една малка фракция в една партия, която доминира в Конгреса в една от властите на държавата да блокира управлението в Америка. Това каза президентът Обама и аз съм съгласен с него. Програмата „Обамакеър“ се използва от Чаеното   парти по нечестен начин, след като Законът за достъпни здравни услуги, както всъщност му беше точното наименование беше по същество вече приет. Беше подкрепен от Върховния съд на САЩ. Президентът Обама беше преизбран след неговото приемане, след като спечели изборите срещу Мит Ромни, който беше против този акт. Така че няма причина за връщане към темата „Обамакеър”. Това просто се използва заради идеологически съображения.  Чаеното парти, Пламене, не е просто консервативно.  Вие сте консерватор, но вашето разбиране за консерватизма е за един отговорен консерватизъм. Вие разбирате, че правителството наистина има своята роля, която трябва да изпълнява. Чаеното парти не иска правителството да изпълнява каквато и да е роля, освен може би, защита на границите, в случай че САЩ бъдат нападнати отвън.  Това обаче е абсурдно, тяхното гледище, тяхната позиция буквално е абсурдна, защото свежда американското правителство, в случай че спечелят властта, до едно нищо, и нито президентът Обама, нито пък някой разумен американец желае това.  Така че това е една трудна среда, но към момента има разумни хора, които общуват един с друг, в това число бившият републикански кандидат за вицепрезидент, както и други, които започват да водят дискусии, откровени дискусии, като се опитват да предотвратят икономическо бедствие с разрушителни последствия за САЩ. Мисля, че никой не желае това, освен това малцинство на Чаеното парти, което е малцинство в рамките на малцинство. Но ситуацията е пълен хаос.

Предвид това, че традиционният политически модел на САЩ е модел, базиран на конфликта, не мислите ли, че сега се отива прекалено далеч?

Разбира се, че се стига прекалено далеч.  Както казах преди малко, абсурдно е.  Налице са много случаи в американската политическа история, в които консерватори политици, като например Роналд Рейгън, който беше републиканец преговаря с либерал от демократите като Тим О'Нийл. И те постигат съгласие, макар да имат разногласия и намерат изход от трудна ситуация. За разлика с онова, което се наблюдава сега с т. нар. Чаено парти. Между другото аз озаглавих един мой коментар за тях, „Отровен чай“...

Всъщност онова, което те правят е да разрушават американската политическа система, като я блокират. Това не е консерватизмът на Роналд Рейгън, нито е консерватизмът на Пламен Юруков.  Тези хора са безотговорни консерватори.  И обратно - фискалните консерватори, хората, които искат да облекчат тежестта на правителството, да направят правителството по-интелигентно и по-добро и пр. - това са отговорните консерватори.  Именно това са хората, които бих искал да открия и мисля, че и президентът Обама иска да ги открие. 

Да, но те са една трета от републиканците в Конгреса, представителите на Чаеното парти там са близо 80...

Това е прекалено голям брой, Пламене.  Ако включите и Камарата на представителите, има вероятно около 30 до 40 луди глави от Чаеното парти, които вярват, че най-доброто правителство е несъществуващото правителство, че никога не трябва да има контрол от каквото и да било естество на огнестрелното оръжие, че никога не трябва да има никаква намеса в здравеопазването. Тези хора обаче не са 80 на брой. Има няколко души в Сената на САЩ, но той се ръководи от Демократическата партия.  Както знаете и Вие, защото се срещнахте със сенатор Джон Маккейн.  Това са открити консерватори, които са отговорни и вярват силно, че интересът на САЩ е по-голям и важен, отколкото иделогията.  Те ще постигат съгласие отвъд чисто партийното противопоставяне или разделителната линия между демократическа и републиканска партии. Вярвам в това. Знам че тези имена не са много познати в България, но Джон Маккейн беше кандидат за президент, Линдзи Греъм е друг много разумен сенатор-републиканец и историята познава още много други такива.

Но Сара Пейлин беше с Джон Маккейн, тя беше кандидат за негов вицепрезидент.

Но Вие си спомняте, Пламене, /Усмихва се/ че Джон Маккейн не харесваше изобщо Сара Пейлин, той я прие единствено по силата на това, че тя представляваше промяна в бюлетината, нанесена в последния момент и до ден-днешен съжалява за това.  Независимо какво казва, той съжалява. Тя беше пълен провал.

Преди всичко, нейната интелигентност не надхвърляше интелигентността на брава на врата и тя напусна поста губернатор на щата Аляска след две години - какъв човек би сторил това? Не, искам да кажа, че Джон Маккейн е разумен човек и, между другото, голям патриот. И го уважавам.

Така, вие обяснихте, че преустановяване на работата на правителството не е нещо опасно, но се намираме на ръба на друга възможна криза, този път много по-дълбока.  Това е гласуването за повишаване на дълговия таван, което ако не стане ще има силен отрицателен ефект.  Ще бъде ли предотвратено това.  /Смее се/.  Какви са вашите предвиждания? Извинявам се, че се смея, но, знаете ли, това ми напомня българската политика, затова – усещането ми е за познати неща, когато разговарям с вас за всичко това.

Разбира се имало е страни, доста големи страни, като Аржентина, които са пропускали плащания по дългове...

Да, България веднъж го е правила

И Мексико почти стигна до дефолт... Но как да кажа, с цялото ми уважение, имало е  някои големи страни, както и по-малки държави в това положение... И колкото по-голяма е държавата, толкова по-сериозно е положението.  Какво имам предвид?  Гърция, в рамките на Европейския съюз, не представлява сериозно нещо, но ако например Испания или Италия стигнат до неплатежоспособност, това вече е е сериозно нещо.

Да.

Така че, мисля, че е справедливо да се каже, че дълговия таван е много значителен и важен въпрос, и предстои да бъде обсъден, както каза министърът на финансите, на 17 октомври, което е идната седмица...

За Съединените американски щати допускането на неплащане на задължения би се равнявало на ужасна икономическа катастрофа, но, както казах преди малко, към днешна дата, по-разумните и трезвомислещи политици се опитват да овладяет положението и се опитват да поемат контрол върху дискусиите.  Вероятно сте чували името на сенатор Круз...

Да...

... от Тексас, който със сигурност не може нищо да ръководи, освен най-радикалната фракция на Чаеното парти.  Мисля, че разговорите между по-трезвомислещите политици започнаха тази седмица. И вярвам, че кризата с дълговия таван ще бъде  предотвратена.  Ще бъде предотвратена, не защото някои хора не искат това да се случи, като сенатор Круз, който сякаш е с изключена система за управление – т.е. без „круз-контрол“ - той е възможно най-маргиналната част от политическите маргинали и, между другото, той е сенатор едва от съвсем скоро, липсва му какъвто и да е опит, а в същото време е поел ръководството на тази радикална група в Чаеното парти. Вярвам, че таванът на дълга ще бъде избегнат и съм изпълнен с увереност и смелост да кажа, че вече започваме да проявяваме здрав разум.  Например Пол Райън, който беше кандидат за вицепрезидент с Мит Ромни... Той играе, според мен, с колебание го казвам, но той играе конструктивна роля в тази дискусия, като се опитва да намали напражението. Опитва се да има дискусия с президента Обама и с Белия дом.  Ние не разполагаме с много време и всеки в правителството на  САЩ осъзнава, че достигането на този таван би било равносилно на тежко бедствие.  Не мисля, че някой иска  да се повтори случаят с Аржентина, в който хората отиват с торби с пари в магазина, за да си купят хляб – това не е нещо, което САЩ биха позволили и не мисля, че някой изобщо иска това.

Ако можете да решите този проблем, това би било много добра новина за Китай и Япония, които са закупили големи количества дългови книжа на САЩ и сега се чудят защо са го направили.  Бих искал да ви попитам...

Знаете, ли, Пламене, мога ли да ви прекъсна и да кажа, че най-големият собственик на американския дълг са американците , и след това канадците и западноевропейците.  Да, Китай е важен, но от друга страна не са ключов притежател на целия американски дълг...

Те са преди  европейците...

Е...

Внимателно прочетох статистическите данни от днес.  /Смее се/.  Те притежават много книжа - на първо място са след американците. 

Значи, Пламене, направил  си проучване преди нашия разговор.

Разбира се, разбира се. С толкова сериозен /смее се/ събеседник като Вас трябва да съм подготвен. Какво мислите в контекста на всички тези въпроси – можем ли да се фокусираме върху бъдещето на политическата система на САЩ? Ясно е, че нещо трябва да се промени, но какво точно? Защото всичко това може да се повтори във всеки един момент. 

В САЩ тече мащабна дискусия как това да бъде решено. Ако продължаваме и продължаваме, и продължаваме със ситуацията на Армагедон между Белия дом и Капитолия, нищо няма да се постигне.  Няма да се приеме никакво законодателство, няма да се приемат никакви бюджети. 

Сега, относно онова, което може да се направи. Разбира се, има едно нещо в САЩ, което обикновено сработва доста добре и се нарича „избори“. Проучвания на общественото мнение показват, че има враждебно настроение към Републиканската партия. Ако хората я лишат от  мнозинство в Камарата на представителите и то отново се върне в ръцете на Демократическата партия – това би променило ситуацията. Има много други неща, които биха могли да се случат, разбира се. Може да има нов президент на САЩ, който е републиканец... Това би променило значително общата политическа динамика.  Именно чрез избори обикновено променяме нещата.  Нашата система не е парламентарна, каквато е например системата при нашите приятели във Великобритания, или, ако щете, в по-голямата част от Европа.

Ние сме президентста република, и като такава може би сме по-близки до системата във Франция, отколкото във Великобритания.  Ние наистина разчитаме на изборите като средство да се променят нещата и ние не сме решили проблема, защото американското общество продължава да избира републиканци в Камарата на представителите, докато ръководството на Сената е от Демократическата партия. Имаме демократ за президент, и разбира се, имаме и Върховен съд, който в момента се доминира основно от консервативни съдии.  Естеството на проблема, пред който се изправят САЩ сега, е такова, че честно казано се съмнявам дали е могло да бъде предвидено от бащите-основатели на САЩ през 1789 г.  Смятам, че на нас ни трябват нови прочистващи избори, при които да имаме възможност да започнем на чисто.  Ако американското общество не желае републиканците да са във властта, то тогава то трябва да реши това веднъж завинаги на идните избори през 2014 г. Те са съвсем скоро.  Ако Камарата на представителите продължи да бъде в ръцете на републиканците, то това състояние ще продължи да бъде препятствие, което да пречи изключително много на законодателната дейност.  От друга страна, ако Чаеното парти намали своето влияние, дори и като цяло републиканците продължат да имат мнозинство в Камарата на представителите,  ще имаме пробив и считам, че това ще ни даде глътка свеж въздух във Вашингтон, окръг Колумбия. 

Явно ще трябва да изчакаме новите избори за Конгреса и искрено се надявам, че няма да са предсрочни, защото ако САЩ преустановят плащанията по дълга си, ние вероятно ще се изправим пред тежка ситуация.

Е, при нас не се случват предсрочни избори при вот на недоверие, за разлика от Великобритания.  Не, следващите избори са насрочени за месец ноември 2014 г. И ще има мащабен дебат и обсъждане преди това.  В случай че, теоретично, настъпи икономическа катастрофа в САЩ, бъдете сигурни, че лъвският пай от вината ще се падне на Републиканската пратия, по данни от сондажите на общественото мнение в момента.  Не казвам, че заслужават да поемат цялата вина, това показват проучванията на общественото мнение.  Републиканската партия никога преди не е отбелязвала по-ниско ниво на популярност, отколкото сега.  Това между другото, се дължи на хора като Тед Круз, сенатора от Тексас, както и на някои други.

Добре, Дан, благодаря, че хвърлихте светлина върху американската политика и настоящата кризата в САЩ за българските зрители. До нови срещи!  Довиждане!

Благодаря, Пламене, до скоро.