Наемаме непалци и филипинци да работят на морето? Колко пари получават? Пред ФАКТИ говори Александър Георгиев

Намирането на служители, които да работят по морските ни курорти, става все по-трудно. Наемаме непалци и филипинци, а все повече българи, с опит в сектора, гледат към чужбуна. Какви са заплатите по морето и кой как се справя... Пред ФАКТИ по темата говори Александър Георгиев, управител на HR компания и представител на Българската конфедерация по заетостта.

- Г-н Георгиев, защо все по-малко българи имат желание да започнат работа лятото в сектор туризъм?
- Основната причина е това, което се случи по време на Ковид пандемията. Много хора останаха без работа и без реални компенсации, защото са работили в сивия сектор. Съответно обезщетенията, които получиха, бяха изчислени на база на възнаграждението, на което са били осигурявани. Този период продължи много дълго време, а приходите от Бюрото по труда не им позволяваха да покриват разходите си. Това накара голяма част от тях да се преквалифицират. След това те вече нямаха желание да се върнат в сектор туризъм, когато той започна да се възстановява.

- Как се справя секторът в момента. Какъв сезон очакваме?
- От информацията, с която разполагам, има интерес и много резервации по цялото ни черноморие. Голяма част от работодателите обаче изпитват сериозни затруднения с осигуряването на нужния брой служители. Това ги кара да търсят решения като привличат хора от чужбина. Този процес обаче се оказа доста труден и дълъг. Очакването е въпреки всички усилия, които се полагат, и този сезон да няма достатъчно служители. Най-вече в обектите, които имат нужда от много персонал, както и тези, които не могат да предоставят конкурентни възнаграждения. Според мен това ще има и благоприятен ефект, защото на пазара ще останат фирмите, които предлагат висока добавена стойност и могат да си позволят да мотивират и задържат служителите си.

- Успяваме ли да държим нивото на обслужването и нужното качеството…
- Качеството със сигурност е компрометирано през последните над две години. Това се дължи на няколко причини. Едната от тях е липсата на достатъчно персонал в обектите, а другата е, че хората, които влизат от чужбина, идват със закъснение, защото не се спазват заложените в процеса срокове. Така работодателите нямат възможност да ги обучат. Голяма част от тях не говорят български. Английският им също не е добър и е доста трудно да се комуникира. Това разочарова някои от туристите.

- Наистина ли в момента у нас пристигат работници от Киргизстан, Непал и Филипините… Колко пари иска един филипинец, примерно?
- Да, това са актуалните дестинации в момента. Преди войната успявахме да привлечем основно украинци. Успоредно с това се насочихме към регионите в Молдова и Украйна, в които има бесарабски българи. От там за последните 3 години с наши партньори привлякохме над 3000 души в България. В момента, най-много хора идват да работят тук от Киргизстан, Непал и Филипините. Очакванията им за възнаграждение са в диапазона 1000 – 1300 лева чисто.

- А какви условия им се предоставят срещу тези пари. Поема ли им се храна, спане, или те трябва да си поемат нещата…
- Тук работодателите имат различен подход. Някои имат собствени бази, в които настаняват хората през целия период на заетост. Други наемат общежития или квартири, които им предоставят. Трети предлагат допълнително възнаграждение за първите месеци, с които хората да могат да покрият разходите си за настаняване, докато се установят в страната. Изхранването също е по преценка и спрямо възможностите на съответната фирма. Транспорт от и до мястото за настаняване е възприет за стандарт и се предлага от почти всички фирми. Колкото по-пълен е пакетът, толкова повече хора успяват да привлекат и съответно да задържат на работа.

- Само за сезона или с по-дългосрочна визия се наемат хора от чужбина?
- В туризма в момента се говори основно за сезонна работа. Ако говорим за производствените предприятия, там вече става въпрос за целогодишна работа. Един от недостатъците, който го има в момента, е, че законодателството ни не е достатъчно гъвкаво в това отношение. Това е една от темите, по които работим през Българската конфедерация по заетостта. Подготвяме предложение за законодателни промени, които да позволят привлечените хора да могат да бъдат назначавани при различни работодатели в България в рамките на престоя им в страната. Така те ще могат да работят лятото на морето, зимата на планината, а защо не и в производствените предприятия, когато няма активен сезон. Организации като нашата, които са за подбор на персонал, може да се включат като буфер в системата. Така тези хора ще мога да бъдат ангажирани целогодишно. В момента част от работодателите изпитват затруднения да задържат хората. Ако трябва да ги прехвърлят от едно към друго юридическо лице, то въпросните работници трябва да се върнат в държавата, от която са дошли, и да кандидатстват отново и да минат пак през целия процес.

- Как се позиционира България като ниво на заплащане в сектор туризъм на фона на това, което се предлага в съседните Гърция и в Турция?
- След като много българи отиват да работят в Гърция, е ясно, че условията, които се предлагат там, са по-добри. В Турция вече зависи в коя част на страната живееш и работиш. Има места, на които условията за работа са сходни с тези у нас, но има и места, на които се изкарват значително по-високи заплати.

- В Гърция колко повече пари се изкарват?
- Това, което имам като наблюдение от контактите ми в Гърция, е, че там говорим за 1500-2000 евро средно за обслужващия персонал.

- Какви заплати се дават България в летните ни курорти на сервитьори, бармани, готвачи, камериерки…
- Бих направил такова сравнение, че каквито са заплатите в София, такива са и по морето. Най-базовата заплата за камериерка е 1200-1300 лева чисто. При барманите, сервитьорите и готвачите има по-ниско базово възнаграждение, което се покрива от работодателя. След това дадени фирми предоставят възможност хората да взимат процент от оборота, плюс бакшиши. Така служители, които работят в заведения с добра репутация и правят добър оборот - сервитьорите и барманите, примерно, могат да стигнат до 3000 лева заплата. Има заведения, в които парите могат да стигнат и над 5000 лева.

- Как подхождат работодателите у нас към потенциалните нови работници…
- Подхождат с надежда, че могат да наемат нужния брой хора, за да могат да си изпълнят ангажиментите към техните крайни клиенти. А в момента се получава така, че това се постига трудно.

- Квалифицирани хората ли идват от Непал и Филипините, или се учат тук на място?
- Ние тепърва разработваме истински тези пазари, но хората, които идват, имат релевантен опит. Фирмите, с които работим в съответните страни, успяват да намерят кандидати, които да покрият изискванията за съответните позиции, които им искаме.

- Значи все пак хората, които идват, знаят за какво става въпрос?
- Принципно е така, но винаги има особености, които трябва да се адаптират спрямо съответния сектор и съответния регион.

- Споделихте за слабости в процедурата за привличане на хора от чужбина. Дайте примери?
- Имаме случай сега, при който фирма е започнала процеса по привличане на хора от чужбина в края на миналата година, а работниците доскоро още не бяха пристигнали. Очакваха ги да дойдат всеки момент, но вече сме в активния сезон и те са изостанали. Има и друга ситуация. На база на прогнозите си един от големите работодатели в България е стартирал процедурата за привличане на много хора. С течение на времето се оказва, че резервациите няма да са такива, каквито са били планирали. Съответно решава да откаже половината от хората, които са заявени на агенцията по подбор. В същото времето друга фирма, която има аналогични проекти, иска да поеме съответната половина и да спести времето, което е минало като кандидатстване. Но се оказва, според нашето законодателство, че не може просто да се смени името на работодателя. Така втората фирма трябва да започне от начало цялата процедура и да изчака отново срока, който вече е изтекъл при процедурата на първия работодател. По този начин се губи време. И пак ще се върна на това, че с някои организации от различни сектори сме обединени около идеята, че трябва да се направят законодателните промени и да има допълнителна гъвкавост и повече яснота за спазването на сроковете. Едно от нещата, което пречи в момента на фирмите, е, че процедурата по одобрението на работниците става много бавно. Ако работодателят знае, че процедурата ще приключи на конкретна дата, то може шест месеца по-рано да купи самолетни билети на бъдещите си служители. Ако това се направи, може да се постигне оптимизация от около 1000 лева на човека само от спестени пари за самолетните билети.
Нека не забравяме, че ролята на държавата е да се грижи за местния пазар на труда. Нормално е да са по-предпазливи по такива чувствителни теми. Вярвам, както при всяко ново нещо, че и тук процесите ще се регулират. Важно е работодателите да са стабилни и да се развиват. Ние винаги ще намерим начин да ги подкрепим, след като намерим решение спрямо техните нужди.