Изборите в Испания тази неделя ще бъдат битка между две леви и две десни партии, които обединяват своите усилия, за да формират потенциални коалиции. Ето ги и четиримата лидери на тези партии.
Педро Санчес
Педро Санчес, министър-председател на Испания от 2018 г. насам, кандидатства за преизбиране, като последните гласувания и повечето допитвания са срещу него.
Лидерът на Испанската социалистическа работническа партия преведе Испания през пандемията от КОВИД-19 благодарение на успешната програма за ваксинация и се справи с икономическия спад, предизвикан от инфлацията, който се влоши заради нахлуването на Русия в Украйна.
Но неговата зависимост от нетрадиционни партии, включително от сепаратистките сили от Каталуния и Страната на баските, за да поддържа своята коалиция на малцинството, както и приемането на множество либерални закони може да му коства поста.
Санчес, известен с привлекателната си външност, със своите прогресивни възгледи, включващи и назначаване на повече жени за министри, отколкото мъже в кабинета му, и със силната си политика в областта на околната среда, подобри позициите на Испания в Брюксел. Освен това 51-годишният Санчес владее свободно английски език - нещо, което липсваше на неговите предшественици.
Но предсрочните избори, свикани, след като социалистите и техните крайнолеви коалиционни партньори претърпяха поражение на местните и регионалните избори през май, може да се окажат за него едно рисковано начинание от сорта на "всичко или нищо".
Санчес започна да дава много интервюта в испанските медии и организира митинги в цяла Испания с надеждата, че може да постигне още един изненадващ обрат и да изненада и да остане на поста си. Шансовете му ще зависят от мобилизирането на деморализираната левица.
Бивш баскетболист и преподавател по икономика, Санчес и съпругата му имат две дъщери.
Алберто Нунес Фейхоо
Алберто Нунес Фейхоо, за който допитванията вещаят, че ще доведе своята дясна Народна партия до победа, отбеляза стремително нарастване на популярността си, откакто пое партийното ръководство през април 2022 г. след вътрешна разпра, свалила от председателския пост предшественика му Пабло Касадо.
Бивш държавен служител, спечелил четири поредни местни избори в родната си северозападна автономна област Галисия, която е традиционна крепост на Народната партия, Фейхоо първоначално бе представян като умерен.
Но след внезапно свиканите избори и възхода на крайнодясната партия "Вокс", той се насочи значително надясно, като обеща да отмени много от законите на лявото правителство и да бъде по-агресивен в кампанията си за отстраняване на министър-председателя социалист Педро Санчес.
Фейхоо, който е 62-годишен, е обвиняван, че не казва дали ще сформира коалиция с "Вокс", че лъже за постигнатото от партията му в областта на пенсиите в страната и че се опитвал да омаловажи връзките си с испански наркотрафикант, с когото преди години е бил сниман да се пече на яхта.
Фейхоо е наследник на покойния Мануел Фрага, негов съгражданин от Галисия и някогашен висш политик по време на диктатура на Франко. Фрага основава Народния алианс, предшественик на Народната партия. Наблюдатели говорят за Фейхоо като за приятен човек, с чувство за хумор и талант на организатор.
Други обаче твърдят, че той е проявил раздразнено и донякъде надменно отношение, когато е бил подложен на неудобните въпроси на една от най-добрите журналистки на испанската телевизия - Силвия Интксаурондо.
Фейхоо е работил също като директор на държавната здравна служба, както и на националната пощенска компания.
Той и партньорката му имат едно дете.
Сантяго Абаскал
Сантяго Абаскал, 47-годишният лидер на крайнодясната партия "Вокс", обича да се представя като аутсайдер, който е дошъл с мисията да спаси душата на Испания.
През целия си живот досега той е бил член на традиционната испанска Народна партия, докато не се разделя с консерваторите заради "страхливото" им отношение към сепаратистките движения в Каталуния и родната му Страна на баските.
Именно неуспешният опит за отделяне на Каталуния през 2017 г. подхрани възхода на "Вокс". Основана през 2014 г., партията влезе в испанския парламент през 2019 г., когато напрежението по улиците на Барселона и в цяла Каталуния бе все още обичайно явление.
Брадясал и мускулест, Абаскал винаги носи костюми, когато идва в парламента. Той приема класическите, дори кичозните символи на традиционната испанска култура.
Докато страната бавно се отдалечава от борбата с бикове, той и "Вокс" я защитават. Докато повечето партии приветстват прехода на Испания към демокрация след диктатурата на Франсиско Франко в края на 70-те години на миналия век, Абаскал защитава националистическите ценности на режима.
Докато останалите политически партии в Испания се обединяват срещу насилието над жените, партията "Вокс" на Абаскал иска да отмени законите срещу насилието над жените и хули феминизма. Критиците му го обвиняват също така, че всява страх от незаконната миграция.
Ако добавим и леки анти-европейски настроения, "Вокс" може да се съюзи с други крайно десни движения, които отбелязват подем в Европа.
Сега Абаскал е на прага на това, което би било неговата най-голяма победа - да стане вицепремиер на Испания и да постави на министерски постове някои от своите съмишленици, привърженици на твърдата линия. За да стане това, "Вокс" изглежда трябва да остане третата по големина сила в испанския парламент и да се надява, че Народната партия ще спечели изборите, без да получи абсолютно мнозинство.
Абаскал, който е завършил социология, има четири деца.
Йоланда Диас
Единствената жена сред четиримата основни кандидати на изборите тази неделя, 52-годишната Йоланда Диас е дъщеря на активисти от работническата класа, синдикатите и борбата срещу диктатурата на Франко. Тя е родом от малкия северозападен град Фене в автономната област Галисия.
Открояваща се с изрусената си грива и със стилните си дрехи, тя е министър на труда и социалната икономика, а през 2021 г. стана и втори вицепремиер на министър-председателя Педро Санчес.
Адвокат по трудово право по образование, тя е известна със своята способност да посредничи при споразумения, като например сделката в промишлеността, която сключи със синдикатите и бизнес групите, както и с договарянето за увеличаване на минималната работна заплата и специалната схема за излизане в отпуск за компаниите по време на пандемията от коронавирус.
Тя постоянно се нарежда сред най-популярните политици в страната.
Смятайки, че формацията "Подемос" е отблъснала мнозина от левицата, тази година тя създаде широко гражданско движение, наречено "Сумар", което успя оттогава да привлече към себе си 15 малки леви партии, включително "Подемос".
Тя показа, че е способна на твърдост, като отказа да включи в състава на партията си своята колежка и приятелка, министърката на равенството Ирене Монтеро, чиято репутация бе сериозно накърнена от закона за съгласието в секса, който позволи на над 1000 осъдени сексуални престъпници да се окажат с намалени присъди, а над 100 души да бъдат освободени предсрочно.
Целта на Диас е да завърши на трето място тази неделя, за да може движението "Сумар" да помогне на социалистите да сформират нова лява коалиция. Социологическите допитвания поставят "Сумар" малко след крайнодясната партия "Вокс".
"Сумар" предлага по-високи данъци за големите предприятия и за богатите, държавно финансиране в размер на 20 000 евро за всеки навършващ 18 години за помощ в обучението, както и мерки за подпомагане на хората в затруднено положение, за да могат да изкарат до края на месеца.
Превод от английски език: Светослав Танчев, БТА
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Геша
Коментиран от #2
10:23 21.07.2023
2 Пеша
До коментар #1 от "Геша":
Поредният папагал.20:37 22.07.2023