След Украйна, митът за руската военна мощ рухна и в Африка

"Искаме Русия", "долу Франция". Антифренски и проруски лозунги отново бяха издигнати в неделя по време на пропучистка демонстрация в Ниамей, Нигер, четири дни след като командирът на президентската гвардия Абдурахаман Чиани пое властта.

Оправдан от "ситуацията със сигурността" в страната, този държавен преврат рискува да увеличи нестабилността в региона и да доведе до още по-голямо колебание на френското влияние след пучовете в Буркина Фасо през септември 2022 г. и в Мали през август 2020 г.

Ако ситуацията тогава беше осъдена както от Русия, така и от Запада, повторението ѝ сега повдига въпроси. Трябва ли да търсим знака на Москва? За Тиери Виркулон, асоцииран изследовател в Центъра за Африка към Френския институт за международни отношения (Ifri), ако "сценарият, който се играе в Ниамей, е същият като в Уагадугу и Бамако", Русия губи доверие в Африка от самото начало на войната в Украйна.

LE POINT: Създава ли се проруски блок в Африка с Мали, Централноафриканската република, Буркина Фасо, Судан и сега Нигер?

ТИЕРИ ВИРКУЛОН: За Нигер не трябва да се бърза с оценката. Събитията са в ход, трябва да видим какво ще се случи. Проруският блок се долавя по гласовете в ООН. Миналия февруари всъщност Еритрея и Мали гласуваха в полза на Русия в резолюцията, осъждаща нахлуването в Украйна, докато Централноафриканската република се въздържа. Но блок от двама не е много повече от 54 страни. Тези, които се въздържат, не заемат позиция: те са опортюнистични или предпазливи, зависи от призмата, и се стремят да повишат залозите в контекста на продължаващата геостратегическа конфронтация между Русия и Запада. Но след затъването си в Украйна, където далеч не е победител, Русия отстъпва в Африка, където имиджът ѝ на военна сила е разклатен. Един от основните ѝ лостове за влияние е продажбата на оръжие. Нямаме данни за 2022 г., но логично руската оръжейна индустрия работи за бойното поле в Украйна, така че би трябвало да е по-малко способна да доставя в Африка.

Икономическите договори, сключени на срещата на върха Русия-Африка в Сочи през 2019 г., се оказаха в голямата си част церемониални договори, малко от тях бяха изпълнени. И докато продажбите на руски петрол се увеличиха от началото на войната в Украйна, останалата част от износа намалява поради санкциите. Дори не е сигурно, че Владимир Путин ще успее да достави житото, които обеща да достави - и които също се стреми да продаде - по време на неотдавнашната среща на върха Русия-Африка в Санкт Петербург. За целта руските кораби ще трябва да напуснат Черно море и да стигнат до Африка, което отново ще бъде трудно постижимо. Има голямо разминаване между реториката на Москва и нейните конкретни постижения в Африка. Африканците са наясно с това: изказванията на Русия не са последвани от действия и това води до загуба на доверие. В Санкт Петербург присъстваха само 17 африкански държавни глави, в сравнение с 45 в Сочи през 2019 г. Някои дори не пожелаха да се появят на снимката.

LE POINT: Какви са стратегиите за влияние на Кремъл на континента?

Т. ВИРКУЛОН: Освен продажбата на оръжия, Русия използва основно дипломатическо-медийната комуникация, за да съблазнява африканските страни. Москва подчертава, че в многополюсния свят, който казва, че насърчава, Африка ще има думата и ще бъде важна. Русия също играе на струната на антиколониалното негодувание, твърдейки, че никога не е била колониална сила, което разбира се е невярно, освен това, че не е била такава в Африка. Тя припомня миналото и обвинява европейците чрез социалните мрежи, по-специално Фейсбук.

Нейната стратегия се основава и на предложения за сътрудничество във военната област, но също и в образованието, с предложения за обучение и стипендии за африкански студенти, които продължават въпреки войната в Украйна. Това разбира се остава анекдотично по отношение на броя на студентите в Африка.

LE POINT: Въпреки това руски знамена се развяваха в Ниамей по време на пропучистка и антифренска демонстрация в неделя. Как да си го обясним?

Т. ВИРКУЛОН: Това се превърна се в своеобразна традиция. Веднага щом има пуч, има демонстрация пред френското посолство с руски знамена. Това е резултат от дигиталните пропагандни кампании, стартирани от Русия. Африка е полето на пряко съперничество между Франция и Русия, откакто Путин взе това решение през 2017 г., след първата война в Украйна (през 2014 г., по време на превземането на Крим, ред). Оттам бяха предприети западните санкции срещу Русия, която от своя страна реши да премине в настъпление. Русия иска както да се развива в Африка в условията на санкции, така и да намали френското влияние там, за да отслаби Франция. Това е очевидно, когато се анализират дезинформационните маневри в мрежите: организациите, към които са насочени са ООН, Европейският съюз и Франция, но никога Съединените щати, например. Проблемът е, че осъзнаването на Франция дойде късно, като се започне от инсталирането на Вагнер в Централноафриканската република и след това в Мали. Все още е рано да се каже, че това ще се случи и в Нигер. Може да се каже, че от няколко години се води кампания за разпалване на антифренски настроения и изгонване на Франция от тези страни. От друга страна, няма особени руски интереси в Нигер, въпреки че там сценарият е същият като в Уагадугу и Бамако. Русия продава оръжие в Ниамей, но там няма конкретни дейности. Все още е забележително, че този пуч се случи само ден след откриването на срещата на върха Русия-Африка.