Огнян Гърков: Сбогом, Босий! Сбогом, Кольо!

Звучат десетки елейни слова и се ширят публикации в твоя памет от многобройните ти почитател/к/и. И с право, заслужено! Добавям само няколко лични впечатления.

Че ти бе достоен българин, последователен симпатизант на Илия Минев с цената на личната си свобода. Ти остана безкомпромисен от миналото борец за по-добра, по- справедлива България! Спазваща правата на човека и законността. Дори и като „доматомет”, неотдавна.

В наше време ти не понасяше неправдата, корупцията в правосъдието и авторитарността в прокуратурата. Протестира срещу избора на Цацаров за главен прокурор, обвини публично предшественика му Филчев в съучастие за гибелта на прокурора Николай Колев, защити и в брошурка Радион Попов срещу действия на тогавашния министър на отбраната...

Нерядко дискутирахме. Не издържах на поредната ти гладна стачка от средата на юни 2018 г. против корупцията в Министерство на транспорта, продължила над 80 дни и реагирах с публикацията https://ogniangarkov.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/08/11/otnovo- za-gladnata-stachka-na-nikolai-kolev-bosiia.1621994.

Верен на своя характер ти възрази и продължи. След като те поосвестиха здравословно продължи да ми лансираш теорията си иронична, че щом народът не те разбира, сам си създаваш свой народ. Да, вече си имал 5 дъщери, от които съм виждал 3, живущи у нас. А чиновническите душици около тогавашния министър Ивайло Московски ти отнеха шофьорската книжка. С която, години преди това, потеглихме към Витоша с Таня, в напреднала бременност, и се оказахме в с.Рила?! Иначе шофираше поне като Фитипалди.

Никога не си крил, че за изконна българска религия приемаш богомилството. Но въпреки това дори с индивидуални действия продължи да отстояваш приноса на българския клир в духовенството на Русия и да отвърляш пропагандни безмислици, че кирилицата/българицата била създадена от Ленин, в Повардарието и под. великоимперски измишльотини. Сред малцината интелектуалци бе, който често и родолюбиво повтаряше, че и Киев и Москва са били част от Волжска България.

Няма да забравя твоите разгорещени медийни дебати с руския посланик Авдеев, по мое мнение най-квалифицираният руски дипломат, акредитиран у нас след 1989 г. Крайните ти позиции тогава бяха едната от границите ми за определяне на позициите на управление „Източна Европа и страни от ОНД” на МВнР. В период, когато България подновяваше отношенията си на двустранна основа с новите независими държави, възникнали или възобновили своето съществуване след разпадането на СССР.

За разлика от другите българи със сериозни резерви към миналото, настоящето и бъдещето на българо-руските връзки, с опасения от руското влияние и сервилност към замяната му с нови имперски влияния на партньори и съюзници, ти никога не си крил убеждението си, че САЩ са огледален образ на Русия. Включително и публично. От
там разстоянието до разумната позиция за излишна правителствена свръхактивност във военния конфликт на североизток от България остава на една педя.

Ти явно бе също разочарован от практиката на явлението „преход” в родината. Ще ми липсват твоето идеалистично упование за повторение на „феномена кръгла маса”. Спомням си за интереса ти към „след-нежно-революционната” дейност на бившия топ- дисидент от „Харта 77” Вацлав Бенда в чешкия федерален парламент и извън него, за ролята на екс-десидента и президент Вацлав Хавел и на опитния политик проф. Вацлав Клаус в доста по-успешния чешки преход. За желанието ти Клаус да бъде поканен да оглави българския преход. За контактите ти с полски активисти от бившия профсъюз „Солидарност”, с емигранта Виктор Суворов.

Вероятно на мнозина твои почитатели ще липсват „полит-не-съвсем-коректните” иронични названия на разочаровали те (ни) политици като, цитирам от блога ти: Пуйко Борисов, Се/ъ/р Гей САтанишев, хай/И/ван ГеЙшев, палячото Буратино Плевнели..., рГумен рГадев. Или професията журнаГлистика = "мисирки”, според Б.Б., названието на Прокуратура с добавена 7-ма поредна от началото буква „в” и др. под.

Ще ни липсва твоето мощно гласовито изпълнение на „Многолетие” (...Подажд, Господи, благочестивому и православному болгарскому народу и сохрани его на многая лета!). И въпреки твоята „руско-въздържаност” и на любимата ни, в т.ч. „компромисна” песен на атамана-украински анархист в Русия с акцент на прояви през 1917-21 г. Нестор Махно (Батька Махно), воювал за и против болшевики и белогвардейци, и срещу германската армия: „Выгнали казаки... с припева: „Любо, братцы, Любо; Любо, братцы, жить; с нашим Атаманом не приходится тужить...».

А ние ще тъжим за теб. Имаме твоите книги и спомени, но те не са ТИ!

Ultimum vale, Кольо! Поклон!